неделя, 14 юли 2013 г.

На една друга планета в един друг свят…


    На една друга планета в един друг свят съществували само чувствата. Всички излъчвали прекрасна светлина и всяко чувство греело в различен цвят. Взаимно си изпращали енергия и си пожелавали да се увеличава светлината им, защото така увеличавали и своята собствена. Заедно се забавлявали, пеели, танцували, любували се на собственото си излъчване.
Така си живеели безгрижно и не било от значение за тях дали е ден или нощ, не пресмятали години, векове, защото не познавали времето. Затова никога не изгубвали своята същност и не преставали да бъдат това което са.
Един ден на тази необикновена планета се появила незнайно от къде - Заблудата.
Тя била много малка, много нежна и лесно ранима. Огледала се навсякъде, но тук всичко било непознато за нея.
Срещнала Радостта, заговорили се и така от дума на дума Заблудата стигнала до извода, че тук всичко съществуващо се дължи само на нея самата. Останала много горда от това свое заключение и се похвалила на Радостта.
Радостта се учудила на тези думи и казала, че това не може да е вярно, защото всички чувства са съвършени и това зависи само и единствено от самите тях.
Тогава Заблудата установила, че тези чувства не знаят важни неща и решила да ги събере всичките, за да им разкаже колко е важна тя за съществуването им.
И така, събрали се всичките чувства. Заблудата разказала, че тя е в основата на всичко и без нея е невъзможно съществуването на живота им въобще.
Започнали да спорят и за първи път чувствата изпаднали в противоречие. Започнали да се обвиняват и всеки смятал че той е най-важния.
Отстрани спокойно наблюдавала Любовта. Когато положението станало непоносимо и ситуацията достатъчно напрегната, Любовта приближила и казала:
-         Мили мои Чувства, всички вие сте колкото важни толкова и не сте!
Когато сте сами и не съществувате заедно с останалите, тогава няма значение дали ви има или няма! Но когато всички вие сте заедно нямате равни на себе си. Тогава можете да покорите всяко едно сърце и нищо не може да ви се опре! Във всяко сърце има достатъчно място за всички – както за Красотата така и за Обичта, Радостта, Тъгата.
Не можете да съществувате отделно както Радостта без Тъгата, Обичта без Мъката, Надеждата без Вярата, Търпението без Нетърпението.
Нищо не може да бъде вечно, ако я няма Любовта! Аз съм нужна заради това - да давам сили на всички вас, да ви подкрепям, да поддържам пламъчето живо.
Затова съм и тук и там и навсякъде където погледнете - ще ме видите.
Понякога е много трудно да остана в едно сърце. Приемаме то, но ми поставя условия, съмнява се в мен и не може да определи дали съм нужна или не съм. Аз и тогава не се предавам! Разтварям се още повече за него, обгръщам това сърце със цялата си светлина и му показвам колко важна за него е Любовта.
Друго сърце непознаващо всички нас и много тъжно се моли за мен, търси ме, иска веднага да усети това несравнимо великолепие. Аз отвръщам веднага и правя всичко по силите си, за да покажа колко велика може да бъде неговата любов.
Някои наистина го разбират и тогава всички вие ми идвате на помощ, за да направим момента незабравим.
Но има и такива, които се плашат и там пред всичко друго надделява страха. И когато не направят и съвсем малко усилие, за да го отпратят, да се освободят /така е със страха плаши се и от най-малката съпротива/, тогава всички обвиняват мен само заради това, което сами са си докарали.
Всичко това се случва с тези сърца защото те не осъзнават, че страхът в своята същност е сигнал. Той идва за да уведоми за нередност. Страхът е знак на внимание във всяко сърце.
Друго сърце иска да бъде обичано, но не дава обичта си! Иска да не бъде наранявано, но наранява! Иска доверие от другите, а не се доверява! Иска мир, а създава война. Това сърце не може да бъде обичано, докато не се научи да обича на първо място себе си.
Ето защо мили Чувства, за да съществуваме всички ние трябва винаги да бъдем заедно да се обединим и да заблестим с цялата си светлина.
Нека сега да увеличим пламъкът, като се хванем заедно всички и никога не позволяваме да ни разделят. Това е възможно когато заживеем завинаги в сърцата и само тогава нишката на нашето съществуване ще остане непокътната във Вечността.
Любовта прегърнала чувствата и така всички заедно се превърнали в огромен огън, пречиствал всичко до което се докосне.
За да продължат да съществуват и да стават все по-големи, те се разпръснали на безброй малки разноцветни пламъчета, които тръгнали по своите пътища да търсят и покоряват сърцата.
Дали са намерили или някои все още търсят това сами ще го разберете, като се докоснете до всяко едно близко до вашето сърце.

10.12.2012
автор: Нели Пенева

1 коментар: