сряда, 13 август 2014 г.

Майчината любов

    
                                                                                    
   Живяла някога една девойка с прекрасното име Любов. Тя имала необикновена дарба – в своите сънища виждала бъдещето. В съня си намирала обяснение на въпросите, за които в реалния свят несъществували отговори.
Един ден тя се омъжила и родила близнаци. Любов била много щастлива майка и нищо не можело да помрачи радостта й. Посветила себе си на грижата за децата. Така в щастието и радостта си към близнаците изминавали дните. Всеки ден с нетърпение очаквала първите им думи.
Един ден едното дете силно се притиснало до майка си и плачейки проговорило:
-         Помощ, освободи ме!
Другото дете, веднага повторило същото:
-         Помощ, освободи ме!
Любов останала изумена! Не разбирала какво се случва!
      -   Дечицата ми! – с огромна обич и сълзи в очите тя прегърнала и двете си деца.
Отново последвало същото и децата продължавали плачейки да повтарят:
        -  Помощ, помощ!
        -  Много странно! Какво ли означава това? – недоумявала Любов.
Пожелала си същата вечер в съня си да разбере какво се случва с тях.
И така, вечерта зачакала своя сън.
След като заспала, тя се озовала в друг свят. Там видяла много деца. Всички заедно извършвали еднакви движения сякаш някой ги управлявал като кукли на конци. Огледала се наоколо, но виждала само децата.Любов се приближила до едно от тях и го попитала:
-         Мило дете, какво правиш?
Последвало мълчание! Тогава тя се доближила до следващото дете, попитала и него, но отново не получила отговор!
Любов наблюдавала децата дълго време и забелязала, че те не виждат, не чуват, не говорят, не се усмихват и не спират да изпълняват едни и същи движения на тялото си.
Усетила много тъга в очите им и решила да опита да ги спре с цената на живота си! Започнала да им говори с много обич, както всяка майка говори на собствените си деца. Разказала им как децата правят хората щастливи. Достатъчно е само да се усмихнат!
В този момент едно от децата се обърнало към нея и се усмихнало. Тогава всички деца се усмихнали като него. Любов се развълнувала, зарадвала се, че въпреки всичко има надежда!
Изведнъж започнала вихрушка, небето потъмняло, вятърът засвирил страшно и повалил всички на земята. Появило се огромно огнено кълбо и от него излязъл дявола. Ужасен застанал срещу Любов и се развикал яростно:
-         Кой ти позволи да се появяваш тук и да прекъсваш работата ми? Какво
искаш?
Тя се изплашила, но успяла да се изправи срещу него и със строг глас казала:
-         Аз дойдох да науча за децата си, но виждам нещо много-страшно! Това,
което правиш е непростимо и аз ще го прекратя!
Дяволът започнал да се смее лукаво, а от устата му излизал огън. Приближил се до нея и казал:
-         Ти не можеш нищо да направиш, това не е твоя свят! Децата, които наричаш
свои, аз ги изпратих при теб, защото ти така пожела. Всяка вечер се молеше с цената на всичко да получиш дете и ето - дадох  ти две, но сега аз разполагам с тях.
Любов не разбирала думите му и продължила да разпитва.
-         Какво искаш от всички тези деца?
Дяволът с гордо вдигната глава заговорил:
-         Във всеки човек живеят два образа – на ангела и дявола! Когато събудим
единия, той убива другия! Когато още в детството им се появи злото, те никога не успяват да видят доброто! Всички хора от вашия свят, които изпълняват моите нареждания, живеят тук в образа на дете. Аз ги контролирам и манипулирам с мисълта си. Докато техния образ ми се подчинява те никога няма да се променят, а тук ще останат винаги деца, които ще страдат!
Любов не можела да повярва, че съществува такова проклятие на тези малки и невинни деца. Тя разбрала, че душите на нейните деца са станали жертви на дявола, но знаела, че нейната майчина обич ще ги спаси! На всяка цена трябвало да намери начин да освободи както нейните, така и всички други, които страдат.
    -  Децата живеят в свят от изобилие на любов! Всички трябва да бъдат обичани! И ти не можеш да попречиш на любовта, тя е по-силна от теб! – със сълзи на очи и усещане на огромна сила в нея, тя отговорила на дявола.
    -  Къде е тази ваша любов....? – с ирония попитал дявола. - Много от вас хората, са загърбили любовта си. Търсите я навън и не разбирате, че тя е само във вас и винаги с вас! Нооо, вие отхвърляте себе си и не осъзнавате, че точно там е вашия проблем! Когато някой ви отхвърли, вие отхвърляте самите себе си! Искате да бъдете съвършени и не можете да си простите, че не сте! Критикувате, осъждате, наранявате и не знаете какво изобщо искате! Така вие сами ставате част от мен! Затова е лесно да бъдете опитомени!
    -  Ти си много жесток, но Бог е над всички! – казала Любов. – Той ще направи така, че ти ще платиш за постъпките си!
Тогава Любов се обърнала към децата, протегнала ръцете си към тях, отворила сърцето си и разгърнала цялата си любов. Изпратила на всяко дете по едно малко сърце, което да прегърне и стопли неговото. Хиляди малки сърчица приличащи на красиви сапунени мехурчета докоснали децата. С обичта си Любов им показала как в техните сърца има любов за целия свят, която могат да раздават!
Това освободило децата и те били спасени от оковите на дявола.
А дяволът, той не можел да устои на толкова силна, истинска и чиста любов! Това отнемало енергията му и той за първи път усетил страха в себе си! Земята се разтресла, разтворила се и го погълнала завинаги! 
Никога повече не се появил в света на майчината любов!


Август 2014
автор:  Нели Пенева