вторник, 25 март 2014 г.

Приказка за парите


     Преди много, много време имало едно красиво и спретнато градче в полите на планината наречена Магия. Там всички хора живеели в хармония и разбирателство. Улиците били направени от малки камъчета идеално изгладени от водата на близката река, която идвала от планината. Къщите били едноетажни, кръгли като гъбки с красиви покриви от червени керемиди. На всяка от тях имало гнездо на птици, които спокойно отглеждали своите малки. Въздуха бил много чист, защото нямало какво да го замърсява. Превозни средства не съществували. Хората обичали да се движат пеша. Обожавали калдъръмените пътеки, стъпвали с боси крака по тях и се любували при допира на всяко едно камъче. Всички разговаряли помежду си с много уважение и любов, поздравявали се с думите -  “Нека Бог да ти дава доброта”!
Един ден в този град пристигнал търговец. Застанал на най-високото място с надеждата всички да дойдат и да изкупят неговата стока.
Първо пристигнало едно малко момченце.
-         Какво правиш тук чичко? Кой си ти? – казало детето.
-         Аз съм търговец, печеля пари! Тук съм, за да продам стоката си.
Ти какво искаш да си купиш? – отговорил търговецът.
-         Да си купя ли?!  Какво означава това? - учудило се момчето.
През това време пристигнали още хора и разгледали стоката. След кратко време се оттеглили настрани. Търговецът останал изумен. Не разбирал какво става, защо никой не си купува от стоката му. Започнал да им предлага всяка една отделно.
-         Погледнете, това е едно меко одеяло с което ще спите спокойно през цялата нощ. 
Кой го иска?
Никой не отговорил!
      -    А това е една прекрасна топла шапка? Кой иска да си има нова?
Отново мълчание!
Търговецът нищо не разбирал. Как е възможно да не предизвиква интереса на тези хора? Учудено попитал:
       - Какви хора сте вие? Нямате ли нужда от вещи или нямате никакви пари?
Тогава излязъл най-отпред един мъж и казал:
       - Господине, нека Бог да ви дава доброта! Ние нямаме нужда от тези вещи! Ние нямаме нужда и от пари! Имаме си всичко, което ни е нужно, за да живеем добре.
       - Това е много хубаво, но откъде го вземате?
       - Ние произвеждаме всичко сами, разменяме си стоките, помагаме си в направата им и така се сдобиваме с необходимите неща за живеене.
       - Не може да бъде! Това го няма никъде! – не повярвал на тези думи търговеца.
Покажете ми, искам с очите си да видя всичко това.
       - Добре! – съгласили се хората.
       - Заповядай при нас, бъди ни скъп гост! – всички го поканили в домовете си.
И така търговецът останал следващите дни в този странен според него град. През целия ден обикалял от къща на къща, от двор на двор и наблюдавал как хората изработват всички заедно вещите, които са им нужни. Всеки изпълнявал своята задача от най-малкия до най-възрастния. С огромно желание и упоритост те по цял ден се трудили, а когато свърши деня те разменяли стоката помежду си. Накрая всички доволни и щастливи се прибирали по домовете си.
Тогава търговецът решил да ги научи да разпознават парите и да разберат колко са важни за живота в сегашния свят. Започнал да обикаля от къща на къща и да им показва банкноти. Хората не разбирали какво иска от тях и защо се опитва да им налага мнението си. Всички отговаряли по един и същи начин с пожеланието:
“Нека Бога да ти дава доброта”!
Търговецът разбрал, че каквото и да говори или да прави, няма да успее да ги убеди.
Решил да си отиде и никога повече да не посещава този град. Преди да си тръгне, при него отново дошло същото момче и го попитало:
-         Чичко, ти какво направи с твоите пари?
-         Тук нищо не мога да направя с тях – отговорил търговецът.
-         Тогава използвай ги с друга цел.
-         Каква друга цел момче, за мен парите са важни. Но за всички вас не е така.
-         Аз ще ти кажа какво да направиш, послушай ме! – настоявало момчето.
Търговецът се усмихнал и с любопитство попитал :
-         И за какво друго смяташ, че може да се използват?
-         В нашата прекрасна планина Магия има много видове красиви и лековити
растения. Отиди и зарови твоите важни пари там и изчакай, за да видиш какво ще порасне върху тях. Ако напролет се появи нещо, ти сам прецени какво е. Ако не се появи, тогава изрови ги и си ги вземи обратно.

Замислил се търговецът. Дали да не послуша това малко момче?! Дълго време размишлявал върху тази идея и макар и странна, накрая решил да направи точно така. Отишъл в планината заровил парите си и останал в града до началото на пролетта.
Хората се зарадвали на своя нов жител и с радост го приели да се включи в общата дейност. През цялото време той помагал на всеки с каквото може и се чувствал доволен от себе си.
На пролет отишъл в планината на същото място и не повярвал на очите си. Върху заровените пари имало само бурени. Търговецът веднага започнал да ги дърпа, за да изрови парите си. Но изненадата била още по-голяма, защото те не помръдвали. Той със всичка сила опъвал бурените, но не се получавало. Накрая с огромни усилия, той успял да ги изскубне и пред него се отворила огромна дупка в земята. С ръце започнал да рови в пръстта и да търси парите си. В този момент се показала една змия със своите малки змийчета. Търговецът се изплашил и започнал да хвърля камъни по тях. Тогава змията се изправила и проговорила:
-   Какво правиш човече, ще изплашиш децата ми! Спри, успокой се!
Търговецът изгубил ума и дума! Вече не знаел това сън ли е или е умрял. Успял да проговори и казал:
-         Аз си искам парите, дай ми ги, те са мои!
-         Какви пари.....! - учудила се змията. – Махай се надалече от децата ми!
Търговецът съвсем се объркал. Уплахата била голяма, не знаел какво да направи. Едно малко змийче тръгнало към него, той веднага грабнал най-големия камък и го смачкал.
В този момент змията майка не издържала и го ухапала. Прибрала децата си и преди да се оттегли надалече казала:
-         Сега си вземи парите човече, щом са толкова важни. Дано да ти помогнат да
оздравееш и да заличат болката, която ще изпиташ докато умираш.
Търговецът се разплакал, започнал да се моли на Бог да го спаси, разкайвал се, но вече било твърде късно, той изпаднал в безсъзнание.
Тогава отново се появило момченцето, веднага повикало хората и отнесли човека в града.
Изминало дълго време, всички не спирали да се грижат за него въпреки тежкото състояние в което се намирал. Един ден, когато отворил очи и видял усмивките на хората около него, грейналите им от щастие лица, първите му думи били:
“Нека Бог да Ви дава доброта!”
Това бил най-важния момент от живота му и той не го забравил до края на дните си! Сега започвал за него истинския живот в който пари и власт нямали никакво значение.
Търговецът останал в този град завинаги. Създал свой дом, семейство и имал всичко, което е нужно да бъде истински щастлив до края на живота си!
А парите му, те и до днес си стоят там, заровени и никому не нужни!

Март 2014 г.
автор:  Нели Пенева

1 коментар: