вторник, 31 март 2015 г.

Приказка за безкрая



    Имало едно време едно малко нещо. То искало да порасне и да стане много голямо нещо. Минавали дните, нещото постоянно се оглеждало в огледалото, но винаги се виждало едно и също. Започнало да губи търпение и непрекъснато се сърдило, мрънкало, защото не се променяло. Така изминали години, нещото всеки ден виждало образа си в огледалото без промяна.
Един ден нещото толкова много се ядосало, ударило огледалото и го счупило на парчета. От този ден натам, вече не можело да се оглежда.
Сега трябвало да направи нещо друго, но не знаело какво! След дълго мислене, нещото решило да излезе навън и да види как другите променят себе си.
Вървяло доста време и стигнало една огромна скала. Погледнало нагоре и останало възхитено!
-         Ти си едно велико нещо! Как го постигна? – любопитно попитало нещото.
Скалата отговорила:
      -   Аз съм само един камък, но много голям за едни и много малък за други.
Погледни натам и ще видиш планината с огромните скалисти върхове. Пред тях аз съм едно нищо!
-         Колко интересно – учудило се нещото! - Как не съм  разбрало до сега, че за
да бъда едно голямо нещо, трябва да бъда едно нищо!

Имало едно време, има го и сега, ще го има и занапред! Винаги ще има едно нещо и едно нищо, защото те са едно цяло.
Днес си нещо, а утре може да си нищо и обратното.  Това винаги си ти!
И така до безкрай!  


29.03.2015
автор:  Нели Пенева