петък, 13 май 2016 г.

Приказка за Божиите хора



Имало едно време един цар и една царица. Заедно управлявали мъдро и справедливо дълги години и народът бил щастлив. Живеели с радостите и мъките на хората и помагали на всеки. Така животът им преминавал много бързо и неусетно.

     Един ден царицата загрижено казала на царя:

-         Любими, време е да си имаме наследник! Ние вече сме възрастни

хора, нужно е да помислим по въпроса.

Царят останал безкрайно учуден от думите на царицата.

-         Мила моя царице – загрижено отговорил царят – нима е възможно

все още да станем родители? Не е ли вече доста късно?

-         Никога не е късно за това! Ще направим всичко възможно, за да си имаме наследник! - уверено отговорила царицата.

Нейните думи много разтревожили царя. Той не виждал никакъв шанс да заченат дете. Много искал да си имат наследник, но на тези години не било лесна работа.

      Така изминали няколко дни. Една сутрин царят казал на царицата:

-         Мила царице, аз измислих как да се сдобием с наследник.

-         Чудесно! – зарадвала се царицата. – какво е нужно да направим?

-         Ще обявим конкурс! Който премине всички изпитания, той ще бъде

нашият наследник! Ти сама ще измислиш изпитанията и ще контролираш цялата дейност.

-         Благодаря ти царю! Ще направя и невъзможното, за да изберем най-

подходящия наследник за нашето царство – казала царицата.

      И така настъпил този ден! Явили се много кандидати. Царицата застанала пред всички и обявила:

-         Всички вие ще трябва да преминете три изпитания. Който от вас

успее да стигне до края ще бъде настанен в двореца и обявен за нашият наследник! Сега обявявам първата задача, която ще покаже вашата храброст и постоянство! Всеки от вас трябва да донесе една птица, различна от всички които сме виждали до сега. Да я настани в двора на царството и да я накара да остане тук завинаги. Направете го за четири седмици и нито ден повече!

     Тръгнали всички кой накъдето му видят очите, за да намерят птицата, която никой до сега не е виждал в цялото царство.

След четири седмици всеки донесъл по една птица сложена в клетка, но когато отворили клетките всичките птици отлетели! Само в една клетка имало едно яйце. Царицата попитала момчето което носило клетката:

-         Къде е твоята птица момко?

-         Тук е – казало момчето и посочило яйцето – тя ще се появи съвсем

скоро и ще остане тук завинаги, защото това ще бъде нейния роден дом!

Царицата останала впечатлена и веднага наредила да се направи специално гнездо на яйцето.

      Дошло време за второто изпитание. Царицата отново събрала всички и казала:

-         Втората задача ще покаже вашата загриженост и отношение към

ближния! Всеки от вас трябва да помогне на изпаднал в беда човек. Направете така,  че който е сляп да прогледне, който е куц да проходи, който е легнал болен да се изправи. Вие решавате как да го постигнете! Разполагате с четиринайсет денонощия! Не изпускайте нито миг!

     Царят наблюдавал отстрани и с огромен интерес очаквал всяка следваща стъпка. Този път останал изненадан от задачата и казал на царицата:

-         Царице, аз мисля че тази задача е непосилна за участниците. Така

няма да остане никой до финала.

-         Напротив царю, ще останат най-добрите! – отговорила царицата.

    Изминали четиринайсет денонощия.  Пред царицата застанали само двама от участниците. Единият водил красива девойка, а другия носил малко вързопче. Царицата помолила девойката да разкаже своята история.

И девойката започнала да разказва:

-         Родена съм без крака и израснах ходейки на ръце. Когато пред мен

застана този момък и каза, че е дошъл да ми помогне да проходя аз не повярвах на думите му. Тогава той обеща да направи всичко възможно въпреки съмнението ми. Това му отне много безсънни нощи докато издялка крака от дърво. Накрая успя и направи чудо. Сега аз мога за първи път в живота си да ходя макар и с дървени крака. През това време се появи любовта между нас и ни сближи още повече! Двамата сме много благодарни на вас царице за тази възможност да се срещнем и ви молим за вашата благословия.

Царицата с радост благословила двамата млади и пожелала любовта никога да не ги напуска.

       Дошъл ред на следващия участник. Това било момчето, което донесло яйцето. Този път носил един вързоп в който сладко спяло малко бебе. Царицата погледнала вързопа и видяла едно красиво малко създание, което излъчвало светлина около главичката си като ореол.

-         Разказвай момко, каква е историята на това ангелче? – развълнувала

се царицата.

Момчето подробно разказало:

-         В едно друго царство се водила война. В малко село от сламени къщи

живеели много бедни хора. Един ден преминали войници и запалили къщите им. Селяните се разбягали, само едно бебе останало в люлката си. Майката рискувала живота си и се върнала в къщата да го вземе, но горящият покрив паднал върху нея и я затиснал. Така тя останала там завинаги. Когато огънят изгаснал и всичко станало на пепел хората се върнали и намерили бебето непокътнато, покрито от тялото на майка си. Сякаш светлината от огъня го спасила. Тогава хората се изплашили от него и никой не искал да го докосне. Аз взех бебето и обещах да се погрижа за него по най-добрия начин! Сега го давам на теб царице, нека да бъде твоя рожба и да израсне с обичта на майката, която заслужава всяко едно дете.

Царицата се разплакала и с треперещи от вълнение ръце поела бебето в своите и  казала:

-         Обещавам да го обичам и гледам като мое родно дете и да го направя

най-достойния човек! Никога няма да забравя тази добрина!

      Настъпило време за третото последно изпитание.

-         Само двама стигнахте до финала. Остава ви най-сериозното

изпитание - казала царицата. -  Ето какво е то: доведете ми човек, който е виждал Бог!  Направете го за четири дни! – казала царицата и се оттеглила.

    Тук всички придворни упрекнали царицата. Помолили я да се откаже от това изпитание или да го промени с друго. Но тя останала непоколебима.

     Много бързо изминали тези четири дни. Сутринта рано още преди изгрев слънце, царя и царицата застанали на портата на царството и посрещнали двамата момци.

-         Добре дошли храбри момци – казала царицата – очаквахме ви с

нетърпение. Справихте ли се с третото изпитание?

-         Вие ще кажете последната си дума велика царице! – отговорили

двамата заедно! И с вълнение започнали да разказват:  

-         Ние тръгнахме да търсим човека видял Бог. Разпитвахме в села и

градове, не жалихме силите си, не спахме нито една нощ. Всеки който казваше, че познава човек виждал Бог, го помолихме да ни срещне с него. Когато се срещнахме с тези хора ние разбрахме, че те наистина са докоснати от Божието присъствие. Всички много си приличаха. Нарекохме ги Божиите хора! Имаха всичко каквото пожелаят. Те излъчваха - любов, радост, мир, благост, дълготърпение, милост, вяра, кротост и всичко друго присъщо на нашият Създател! Разбрахме, че човек който е срещнал Бог има в себе си всички тези качества. Божиите хора са пръснати сред нас незабележими, смирени и надарени с всички Божи дарове.

Благодарим царице за възможността да се докоснем до тези човеци! От този ден натам ние си пожелахме Божията благодат да бъде винаги с нас!

    Царя и царицата слушали и гледали в захлас и от очите им капели сълзи. Те били щастливи, защото открили не само своите най-добри наследници, а открили доказателството, че всеки може да вижда Бог само трябва да погледне вътре в себе си!

 

04.05.2016

автор:  Нели Пенева