Един ден, пазарувайки в кварталния магазин забелязах един
младеж на около 15 години да се мотае наблизо. Той буквално се мотаеше и се
оглеждаше с безразличие към стоките в магазина и с това предизвика
любопитството ми. Аз продължавах да го наблюдавам без той да ме забелязва. Отиде до рафта с чипс, взема един пакет и продължи да се разхожда. Стигна до рафтовете с
домакински прибори, огледа ги, остави пакета с чипс, след което извади една капачка на стъклен буркан
и я сложи във вътрешния си джоб на якето. После най-нахално тръгна с бодра крачка из
магазина. Тогава и аз тръгнах след него.
Много ми беше странно всичко това! Първо тази капачка със
сигурност не му е нужна и второ може би ще я изхвърли някъде навън отколкото да
я използва за нещо. Искаше ми се да го видя как я връща на мястото или да я
остави някъде другаде в магазина. Но, не се получи така! Той изобщо нямаше
такова намерение.
Стана ми много тъжно за него... едно момче в крехка възраст, което
сега се учи как да живее, си позволяваше да краде! Едва ли е на ясно
какво му предстои занапред! Тук се сещам за думите на голямата Луиз Хей, която
казваше – “не си позволявайте да вземете от друго място даже и един кламер,
защото не предполагате в какви филми на ужасите ще ви вкара живота и колко
лишения ще изживеете само заради това”. Затова реших да не подминавам, а да
направя нещо по въпроса. Отидох до момчето и казах:
- Здравей, искам да ти кажа нещо важно!
Той ме изгледа учудено и се дръпна рязко настрани. Аз
продължавах да говоря:
-
Наблюдавам те откакто си в магазина. Видях как
извади капачката и я сложи в
джоба си. През цялото време те снимах с телефона. Ако
веднага не върнеш капачката на мястото, ще разкажа всичко на собственика на
магазина и ще изпратя снимките в местния вестник! Като начало още сега ще ги
пусна във фейсбук, за да те видят колкото се може повече хора. Нека знаят какво
правиш и от сега нататък да бягат от теб, защото е опасно да бъдат в твоето
обкръжение. Това е! А сега очаквам да видя твоята мъжка постъпка. Ще поправиш
ли грешката си или ще си останеш крадеца на магазина?
Момчето направо
замръзна на мястото си, обърка се и изобщо не проговори. Постоя малко време
така, огледа се на всички страни и се върна обратно. Извади капачката и я постави на мястото и.
След това изчезна от магазина с бясна скорост.
Нямам думи да опиша какво е чувството в такъв момент. Много тъжно
и жалко... Едно хубаво, младо момче, добре облечено /видно е, че нищо не му
липсва/, тогава какво го кара да постъпва като идиот? Какво удоволствие му
доставя това?
А какво ще научи от тази ситуация? Ако го бях подминала така с
безразличие едва ли щеше да е добро за него. Но, сега вече със сигурност ще си
направи извод и следващия път ще се замисли, защото това ще му бъде урока,
който няма да забрави.
Юни 2017
