четвъртък, 22 декември 2016 г.

Силата на прегръдката


    Преди няколко години се появи възможност да посетя Москва. Това беше за мен велико събитие и една несбъдната детска мечта. Вълнувах се много и се наслаждавах на всеки един миг във великата руска столица. Всичко в този град- държава /както аз го наричам/ е величествено и достолепно.
„Този, който не е видял Москва, значи не е видял Русия" е казал Джакомо Казанова, посетил за първи път страната. Тези думи важат и до днес!
Но сега няма да ви разказвам за красотата на руската столица. Накратко само ще кажа, че тези спомени никога няма да бъдат заличени от съзнанието ми и винаги се връщам към тях с огромна радост и задоволство.
Един миг от тях е свързан с друго много различно и ценно чувство.
На втория ден след поредната вълнуваща разходка се прибрахме в хотела и с няколко човека от групата чакахме асансьора. Тогава до мен застанаха две момичета от азиатски произход. Опитаха се да ме заговорят, но не се получаваше. Те разбраха че така няма да стане и тогава просто ми показаха следното – една прегръдка! Да, това беше – те искаха да ме прегърнат! Аз разбрах всичко това без думи!  В този момент беше излишно да се говори. Само протегнах ръцете си и трите се прегърнахме! Усещането беше неповторимо, вълшебно и несравнимо! Така се прегърнахме сякаш се познаваме от дълго време! Сякаш срещата беше между приятелки, които много дълго време не са се виждали и сега живота ги срещаше отново! Така прегърнати се смеехме и се радвахме една на друга! Нямаше никакво значение нито език, нито раса, нито каквото и да е друго видимо с очите! Това идваше от сърцето и носеше наслада на душата! И трите заедно прегърнати се радвахме една на друга и се смеехме истински от цялото си сърце!
Благодарихме си за този неповторим момент и се разделихме.
След това се чувствах както се казва на седмото небе, радостна, щастлива и доволна че тези момичета срещнаха и избраха точно мен!
Никога повече не ги видях, но никога няма да забравя тази среща и това чувство което изпитах в този момент! Истинско, прекрасно чувство на доброта, любов, красота и всичко хубаво каквото и да кажа няма да бъде грешно!
Тези непознати момичета без думи запечатаха в мен една чиста любов която не може никога да свърши! Тогава разбрах колко е голяма силата на протегнатите ръце! А всъщност е толкова лесно - само една прегръдка!

Малка част от  „Душата ми говори”
автор: Нели Пенева
22.12.2016 г. 

сряда, 14 декември 2016 г.

Коледен дух

      Наближаваше Коледа. Заваля пухкав сняг. Цялата земя се покри с килим от бели снежинки. Дърветата заприличаха на коледни елхи. Децата очакваха с нетърпение този миг и сега радостни скачаха в снега и се забавляваха.
Едно момиченце не се радваше, не желаеше да излиза навън и никой не можеше да я накара да го направи. Нейните родители не разбираха защо се чувства толкова тъжна и самотна точно преди Коледа. Решиха да я накарат да усети Коледния дух.
      -    Мила моя звездичке, скоро ще бъде Коледа - празника на добротата! Дойде време да напишеш писмо до дядо Коледа. Какво е твоето желание? – каза нейната майка.
-          Моето желание не може да се изпълни от дядо Коледа! Невъзможно e той
да направи всичко за което мечтая! – каза тъжно момиченцето.
-          Разкажи ни какво искаш да промениш мило дете? – попитаха двамата и
прегърнаха детето си.
-          Мечтата ми е хората да правят добрини всеки ден, а не само на Коледа. Да
обичат и никога да не мразят! Всеки човек да запази човешкото в себе си и да се стреми към светлината. Светът да се превърне в едно прекрасно място за всички живи същества!  –  отговори момиченцето.
    Родителите и усещаха че имат различно дете, което знае много неща за живота на земята.  Всичко което можеха да направят е да я подкрепят и отдават тяхната безкрайна любов.
    Отдалече внимателно наблюдаваше Създателят. Заедно с ангелите хранители виждаха колко тъга има в душата на момиченцето. Трябваше спешно да намерят начин да върнат радостта в очите на това прекрасно дете.
-          Създателю, нека да попитаме дядо Коледа. Той най-добре знае как да зарадва
всяко едно дете. Сигурно ще намери пътя към сърцето на това момиченце – каза едно ангелче.
-    Чудесно! Направете го веднага!– отговори Създателят и продължи да наблюдава
момиченцето.
     Ангелчето веднага отиде при дядо Коледа и с вълнение и тревога разказа цялата ситуация.
-          Предлагам да извикаме на помощ Коледния дух – загрижено каза дядо Коледа.
Предложението беше прието и веднага призоваха Коледният дух да се срещне с детето!
Една вечер след като всички заспаха той се появи в стаята на момиченцето.
-          Здравей прекрасна госпожице! Аз съм Коледния дух и за мен е удоволствие да
си поговоря с теб! – каза любезно той.
-          Защо си дошъл при мен? – попита учудено момиченцето.
-          Искам да ти разкажа какво се е случило на Коледа при много, много време –
отговори духът и започна да разказва.
-          Има една стара книга в която е написана цялата история за света на хората. Тази
книга се пази от Създателя и най-великите воини на Светлината. Един ден Бог реши да изпрати свой пратеник на земята, за да разкаже на хората за тази книга, за историята на живота, защо са се появили и каква е тяхната обща мисия. Когато той дойде в този свят лошите хора се изплашиха от него и решиха на всяка цена да го погубят! От тогава и до днес те не спират да го хулят. Те обаче не знаят, че Бог се е погрижил за всичко! Всяко едно действие носи последици за самите тях. Когато осъждат другия, те погубват себе си! Затова Бог всяка година на Коледа изпраща специална помощ на земята, която се предава от един на друг и стига до всички. Това се случва чрез вас децата. Само вие можете да заразите планетата със своята чиста любов и да я запазите в сърцата на хората завинаги. Вие децата можете да я умножавате многократно и да раздавате любовта си безрезервно към всичко което ви заобикаля! Така всяка Коледа става специална за хората. Тогава всеки един от тях си спомня благодарение на вас децата за всичкото добро което носи в сърцето си! Ти също носиш в себе си тази истинска любов, само трябва да се усмихнеш, да благодариш на Бог и да започнеш да я раздаваш!  
          Момиченцето вече знаеше че Коледният дух е изпратен при нея, защото всички имат нужда от посланието което носи. Независимо колко тъжни и самотни се чувстваме, някъде някой знае и се грижи за нас и ние никога не сме сами!
Тя слушаше в захлас и вече плачеше но не от тъга, а от радост че всичко е възможно и когато силно вярваме тогава създаваме чудеса! От този момент не спираше да се усмихва, да се радва на живота и да се моли доброто да надделява във всички хора сега и завинаги.


29.11.2016 г.
автор:  Нели Пенева


петък, 2 декември 2016 г.

Силата на интуицията

        В магазин от известна верига за хранителни стоки разглеждах рафтовете с пакетирани храни и както всеки друг път мислих от какво имам нужда. 
Между пакетите с ядки сякаш нещо блесна в очите ми. Разрових и намерих една красива гривна. Не беше от ценен метал, но изглеждаше добре запазена. 
Явно е изгубена и първата мисъл която в този момент премина през главата ми беше, че е на едно от момичетата които подреждат стоките. Замислих се, кое ли е точно от всички…? 
Обиколих магазина, огледах ги всичките и погледа ми се спря на една от тях. Реших да я попитам. 
Когато я доближих обаче, видях колко страшно гледаше. Огледа ме така намръщена и се обърна, сякаш се пазеше да не я заговоря. На мен това ми беше достатъчно и вече бях сигурна, че съм намерила правилния човек.
(Ако питате как така разбрах, веднага ще ви отговоря - интуитивно се усещат нещата и когато сме достатъчно прозорливи не можем да сбъркаме.)
Въпреки това се обърнах към нея и с усмивка казах:
- Извинете ме за безпокойството, искам нещо да ви кажа.
- Кажете – отговори тя с половин уста.
- Намръщена сте много хубава, но ако се усмихнете ще бъдете още повече! – казах аз с шеговит тон.
- Не ми е до шеги сега! – отговори тя вече ядосана.
- Мога ли да помогна с нещо? – настоявах аз.
- Оооо госпожо, вие за коя се мислете! – отговори нервно.
- Обичам да радвам хората и сега имам нещо за вас – казах аз и показах гривната.
Тя погледна гривната, погледна мен, за момент замълча и с огромна изненада каза:
- Къде я намерихте?
- Ваша ли е? – попитах радостно.
- Да, моя е! Изгубих я преди три дни. Търсих навсякъде, но никъде я нямаше - недоумяваше тя.
- Разбирам, сигурно е много ценна за вас!
- Много повече от ценна!! Благодаря ви от цялото си сърце! – отговори момичето и радостно се усмихна.
- Бъдете здрава и се усмихвайте повече, за да може и животът да ви се усмихва – това беше моето пожелание.
Обичам да доставям радост на хората около мен независимо дали ги познавам или не! Това обогатява, зарежда и още повече усилва интуицията ми! 

Тези моменти са незабравими. Те оставят красив спомен завинаги в съзнанието ми.

Малка част от „Душата ми говори"


автор:Нели Пенева