вторник, 29 ноември 2016 г.

Закон в гората


      В една огромна, гъста гора животните живееха в постоянен страх. Управляваше ги
много строг лъв. Той беше жесток и не прощаваше на никой.
Веднъж царят на животните издаде закон:
       -  Всички жители на гората да раждат по едно дете. Който има повече от едно ще бъде изядено!
-          Това е безобразие, нашия цар иска да ни погуби! – възмутено говореше
мечката.
-          Ние не можем да контролираме съдбата! Трябва да се съберем и заедно да
решим как да променим този абсурд! – каза лисицата.
Всички животни тайно се събраха, за да измислят начин да спасят все още неродените си деца. След дълго умуване, спор и вълнение те решиха, че единствения начин е след раждането да ги скрият на тайно място далече в гората.
Минаваха дните и всички очакваха своите рожби с нетърпение и тъга. Молиха се за чудо, което ще принуди царя да премахне този жесток закон.
      Първа роди лисицата. Появиха се на този свят две малки момченца. Тя се радваше като ги гледаше и още повече се страхуваше за тях. Сега най-важното беше да намери начин да спаси второто си дете като го скрие в гъстата гора. Но, за зла участ появи се лъвът с неговата свита и взема едно от децата! Тя беше съсипана, постоянно плачеше и проклинаше целия му род! Нямаше какво да направи, освен да отгледа единственото си дете и да му отдаде цялата си майчина любов.
      Така минаваше времето в гората. Всички които раждаха повече от едно дете царят ги откриваше и на никой не прощаваше.
      Един ден роди и лъвицата. Разнесе се слух в цялата гора, че е родила две лъвчета! Всички очакваха с нетърпение реакцията на царя.
      Лисицата отново събра всички животни и каза:
-          Настъпи момента за промяна! Нека да се обединим и заедно да отидем при царя!
-          Какво можем да направи ние, никой няма да ни чуе! – обадиха се някои от
животните.
-          При тази ситуация всичко е възможно. Не бива да се отказваме! – настояваше
лисицата.
За голямо съжаление никой не искаше да я послуша.
Изминаха няколко дни. Вече не се говореше за царското семейство. Всички се
страхуваха от тяхната власт. Само лисицата не спираше да се интересува и постоянно обикаляше двореца. Една сутрин тя видя в градината на двореца малките лъвчета заедно с майка им. Това никак не я изненада. Реши да действа веднага – покатери се на най-високото дърво и се провикна:
-          Владетелю на гората, излез с гордо вдигната глава и покажи на всички твоето
първо дете! Нека да видим как ще избереш кое е първото и кое е второто!
Майката лъвица се разтрепери и веднага прибра децата си в двореца. Царят се ядоса и изпрати своите придворни да изгонят лисицата. Тя не се предаваше и не позволяваше на никой да я докосне. Викаше с пълна сила и не спираше. Тогава се появи лъвът пред нея и каза:
-          Аз съм цар на животните и аз решавам какво е най-добро за всички! Отивай
си и повече не се връщай! – заповяда той.
Лисицата никак не се страхуваше. Тя знаеше защо е тук и беше сигурна, че ще изпълни намерението си.
-          Ти измисли този закон, защото твоята лъвица винаги раждаше по едно. Но сега
Бог ти даде изпитание – сам да избираш кое от двете деца да убиеш!
Царят не можеше повече да слуша, ядосан и разярен той клатеше дървото и ревеше със страшна сила. Тогава се появи лъвицата с децата си и каза:
-          Аз съм майка на всичките си деца. Не мога да откъсна от сърцето си нито едно
от тях. Вие преценете кое да вземете!
Плачейки тя показа и двете си деца! Сърцето и се късаше, но знаеше че тя е част от всички и е редно да го направи.
Тогава лисицата грабна веднага едното лъвче и избяга. Лъвицата в този момент припадна, а царя замръзна. Никой не можеше да помръдне от мястото си, сякаш времето за миг спря.
Измина много време, царят премахна закона и всички забравиха за лисицата. Само царското семейство страдаха за своя наследник. Дълго време търсиха лисицата, разпитваха, но никой нищо не знаеше.
    Една красива слънчева утрин пред портите на двореца се появи лисицата заедно с красив млад лъв. Помолиха да влязат в двореца и да се видят с царското семейство. Когато се показа царят, лисицата каза:
 -    Царю на животните, ето го твоя наследник! Аз го отгледах както собственото си дете! Прости ми за това че го отделих от семейството ви, но повярвайте ми нямах друг избор! Закона, който измислихте беше огромна грешка и някой трябваше да поправи нещата! Сега пред вас стои вашето собствено дете! Аз не скрих от него истината, не изопачих нещата, а бях напълно откровена и искрена със него. Разказвах му за вас с много любов и уважение и го научих да обича родителите си както обича себе си!
Сега с гордост ви го представям и вярвам, че това е бъдещият цар на животните!
Царят много се развълнува и плачейки прегърна детето си. Двамата много се радваха на тази дълго жадувана среща.
Лисицата стоеше настрани и наблюдаваше щастлива. Тя виждаше в лъвчето своето отнето дете, което никога нямаше да забрави! Тогава се появи лъвицата майка заедно с едно лисиче. Тя посочи лисицата и му каза, че това е неговата родна майка. Лисицата се обърна и видя собственото си дете. Не можеше да повярва на очите си! Сякаш винаги е знаела, че е живо и здраво и един ден ще го открие. Лъвицата се беше погрижила за всички отнети деца и очакваше подходящия момент да ги срещне с родителите им. Ето че той настъпи!
      От този ден натам живота в гората се промени. Всички животни се радваха на прекрасни моменти прекарани заедно. Гората ставаше все по-красива, а животните повече задружни. Животът продължаваше в хармония и разбирателство.


Ноември 2016 г.
автор: Нели Пенева