Коледна магия

       Приказка за възрастни

       В един голям шумен град, в който хората живееха забързано в своето сиво ежедневие, едно малко момиченце с радост очакваше раждането на бебе в семейството им. Тя мечтаеше да си има братче и всеки ден си представяше как заедно ще си играят и забавляват от сутрин до вечер. Баща и беше спокоен и весел човек, работеше до късно и нямаше много време за нея, но въпреки това никога не пропускаше удобен момент, за да си поговори със своето любимо дете. Момиченцето искаше да бъдат повече време заедно и страдаше, че той рядко има тази възможност. Майка и беше нервна, постоянно викаше, караше се с всички хора и винаги намираше вина в другите. И на нея се караше често, но после страдаше заради това и се извиняваше за постъпките си. Въпреки всичко момиченцето много обичаше родителите си и се опитваше да им угоди по всякакъв начин, за да бъдат доволни и щастливи.    

     Наближаваше раждането на бебето и вълнението в семейството все повече се усилваше. Бащата отдаваше нервността на съпругата си на бременността, молеше се за нея, вярваше, че молитвата е вълшебна и може да прави чудеса. Затова всеки ден отделяше време за молитва.

     Настъпи момента на раждането на бебето. Силно притеснен той остави съпругата си в болница и зачака тръпнейки, новината за новото дете в семейството. Тази нощ той остана буден в очакване на раждането, за да се увери че съпругата му и бебето са живи и здрави. На сутринта настъпи и дългоочаквания момент. Съобщиха му, че има син и бебето заедно с майката се чувстват прекрасно. Това беше най-щастливият ден за който беше мечтал години наред. Вече имаше всичко, което искаше още от дете – семейство, син и дъщеря и съпруга, която много обичаше. Сега знаеше, че има някой, който чува молитвите на хората и изпълнява всички желания. Само е важно човек да вярва, да бъде търпелив, да следва мечтите си и да не се отчайва, когато дойдат трудностите в този толкова напрегнат свят. На това учеше и дъщеричката си и показвайки своя добър пример.   

      А там някъде горе, точно на мястото в което се записваха всички желания и мечти, кипеше усилена подготовка за настъпващата Коледа. Всички Божии служители бързаха да запишат желанията на всеки един човек. Отговорниците на предстоящата Коледа работеха безспирно и уточняваха с най-малката подробност начина на сбъдване дори на това, което хората смятаха за невъзможно. За тях всичко беше възможно, само трябваше да се знае с точност желанието на всеки човек.

Ангелите забелязаха, че тази година майката не мечтаеше и нямаше никакво ново желание. Затова те усилиха присъствието си в семейството, докато научат какво точно тя си е избрала за сегашната Коледа. За разлика от тях, майката нищо не знаеше за невидимия свят, не приемаше това което не се вижда и не вярваше в мечтите. Ангелите виждаха това и старанието им беше много повече от обикновено.

   Бащата много се радваше на бебето и постоянно напомняше на съпругата си да бъде спокойна, да не се тревожи излишно, защото така ще навреди освен на себе си също и на децата. А бебето непрекъснато плачеше, не спеше по цели нощи и това още повече измъчваше майката.

         -  Не мога повече, не издържам на този непрестанен плач. Млъкни малко човече,

защото ще те изхвърля през прозореца... – така говореше майката на своето бебе.

Момиченцето наблюдаваше майка си, искаше да помогне, да прегърне силно бебето, за да го успокои, но не позволяваха даже да се доближи до него.

   Ангелите загрижено наблюдаваха и постоянно нашепваха на майката,че бебето плаче заради нейното недоволство и ако тя бъде спокойна тогава и с бебето всичко ще бъде наред. Но тя не ги чуваше, не разбираше колко силна е тяхната подкрепа.

         -  Ще те изхвърля през прозореца, само тогава ще млъкнеш, аз не издържам

повече…. – това бяха постоянните думи на майката.

   Момиченцето се страхуваше и често скришно плачеше. Искаше да направи нещо, за да спре завинаги това, за да види своята майка спокойна и усмихната. “Ако можех да открия някой, който да се грижи за бебето, майка ми ще започне да се усмихва...” – мечтаеше си малкото момиченце. В жилищния блок семейството живееше на четвъртия етаж и не беше лесно да излезе навън, а за едно дете беше просто невъзможно. Затова трябваше да измисли нещо друго.

   Ангелите наблюдаваха всичко това отдалече. Те можеха да дават съвети, да насочват хората, но само ако са готови да ги чуят. Нямаха право насилствено да противоречат на техните решения и да променят техните съдби. Знаеха, че майката не постъпва добре и така вреди на децата си, обрича ги на труден живот, разболява ги, но това беше нейният път и ако тя сама не го осъзнаеше никой не може да го променя. Въпреки това се обърнаха към Създателя за съвет:

      -     Създателю, позволи ни да направим коледна магия и да променим ситуацията.

      -     Наблюдавайте отблизо, помагайте им както до сега и нека да се случи най-доброто за всеки един от тях! Всичко ще си дойде на мястото, магията сама ще се появи, важно е да не губим вяра – отговори мъдро Създателят.

    Сутринта точно преди Бъдни вечер, бебето отново плачеше неудържимо. Майката се опитваше да го успокои, но неуспешно. Тогава тя остави бебето, излезе от стаята и каза:

-       Плачи си колкото искаш! И без това имам достатъчно друга работа.

Тук момиченцето реши, че е настъпил момента да помогне. Влезе скришно в стаята на бебето, взе го на ръце, застана до прозореца и го пусна от високо. В този момент спря бебешкия плач, настана мълчание за първи път от дни наред. Легна на неговото креватче и заспа.

-       Как така изведнъж спря да плачеш? Я да видя какво правиш сега? – говорейки

майката влезе в стаята на бебето. Погледна креватчето и видя момиченцето да спи в него. С огромна изненада тя огледа цялата стая, но от бебето нямаше и следа.

-       Събуди се дете, какво става тук, къде е бебето, какво си направила с него? –

попита тя треперейки.

-       Мамо, аз се опитах да го успокоя и както ти винаги казваш - ще спре да плаче

само като излети от прозореца. Аз точно това направих – пуснах го през прозореца навън и ето вече не плаче.

Майката изгуби равновесие, краката и се огънаха, падна на пода, нямаше сили да се изправи. С огромни усилия и лазейки отиде до прозореца, погледна навън и не повярва на очите си. На прозореца на долния етаж имаше простор с изпрани дрехи. Бебето беше паднало по средата в един голям чаршаф. Стоеше си там и сладко спеше. В този момент, майката веднага изтича по стълбите, звънна на съседите от долния етаж и плачейки каза:

      -    Моето бебе е на вашия простор за дрехи вътре в чаршафа…

Съседите я изгледаха учудено и веднага всички изтичаха до прозореца. Внимателно издърпаха чаршафа от простора и подадоха бебето на майката. 
Този момент тя никога нямаше да забрави. За първи път тя усети колко е силна връзката на майката с детето и ако се случи нещо лошо с него, животът на майката сякаш спира. Сега осъзна грешките си спрямо децата и си даде дума никога повече да не повишава тон, да бъде спокойна, да внимава с думите си както пред децата, така и пред самата себе си. Разбра, че няма нищо случайно в живота и това, че бебето остана живо и здраво се дължи на една друга помощ, която идва отдалече. Помощта от небето е толкова силна, че никой друг не може да има власт над нея. Осъзна, че е настъпил нейният ден за промяна, защото всеки сам определя собствения си живот с постъпките, мислите, действията си и казаните думи.

-       Създателю, тази жена получи своя подарък преди да е настъпила Коледа. Вече

завинаги ще бъде друг човек! – казаха ангелите.

-       Вие направихте най-добрата коледна магия! Никой друг не може да се справи

по-добре от вас! – каза Създателят и се поклони пред всички ангели и небесни същества.

      -     Изпитанието на тази жена беше нейното коледно желание. А живота на бебето е нейният коледен подарък от небето – допълни той.

    Настъпи Коледа. Цялото семейство седна на трапезата. Бащата запали свещ и каза молитва, с която от сега нататък постави началото на всяка една вечеря в този дом. Момиченцето грееше от щастие и очакваше пристигането на дядо Коледа. Майката държеше бебето и му се радваше, а то наблюдаваше с красивите си очички и се усмихваше. За първи път всички бяха щастливи, доволни и благодарни на Създателят и цялото небесно царство.

автор: Нели Пенева

27.11.2018