събота, 27 май 2017 г.

Заръката на Бог

     Някога високо в планината в малка къща живееше една старица. Тя не общуваше с хората и никога не излизаше от своя дом. Отваряше вратата само когато види някое животно да минава наблизо. Всеки ден поставяше храна на прозореца и чакаше да се появи птица.  Хората се страхуваха се от нея, наричаха я – „странна птица”. Така минаваха дни, години и никой не смееше да доближи нейната къща.
Една сутрин жената отново постави трохи на прозореца и зачака. Появи се една много красива птица. Кацна на прозореца и започна да кълве трохите. Жената огледа любопитно птицата и възхитена от красотата, внимателно отвори прозореца и опита да я докосне. Тогава птицата влезе вътре и кацна на рамото и. Жената от страх не смееше да помръдне от мястото си. Птицата разтвори крилата си и нежно прегърна старицата. Това подейства успокояващо на жената и тя се усмихна.
-          Бях забравила колко е хубаво да получиш прегръдка . От много години никой не го е правил - каза тъжно старицата.
-          Всяко живо същество има нужда от прегръдка - проговори с човешки глас птицата.
Старицата се стъписа. От дълго време никой не говореше с нея, а сега тя чуваше човешки глас от една птица.
-          Сигурно съм полудяла… – изплаши се тя. - Коя си ти, как така говориш с човешки глас…? - не разбираше старицата.
-          Аз не съм обикновена птица, аз съм твоят ангел хранител. Идвам тук със заръката на Бог – отговори птицата.
В този момент тя се превърна в един прекрасен ангел и огря цялата къща в неземно красиви цветове.
-          Ти носиш много добра душа, защо си причиняваш толкова мъка? От дълго време те наблюдавам и изпращам знаци, за да промениш живота си но ти не разбираш. Така рискуваш  да провалиш себе си и да предадеш душата си на дявола. Вече нямаш време за губене. 
      Ако не вземеш незабавни мерки за промяна ще убиеш душата си.
-          Нищо не разбирам! Какви са тези знаци. Аз съм възрастна жена и дните ми са вече преброени – отговори с тъга старицата.
-          Ти сама трябва да избереш при кого ще отидеш – при Създателя или при Дявола.
На кого вярваш?
-          На никого не вярвам. За мен няма значение къде ще отида, когато вече бъда мъртва. – отговори старицата.
-          На какво се дължи това безверие? Разкажи ми защо си стигнала до това ужасно състояние!
-          Дълга е моята история. Няма да ми стигне времето, за да ти разкажа живота си.
-          Опитай! – каза ангелът и отново я прегърна и целуна нежно по челото.
Тогава старицата започна да разказва:
-          Някога преди много години имах семейство - родители и двама братя. Живеехме щастливо и се радвахме на всеки ден от живота. Всичко се промени когато нашите родители си отидоха от този свят съвсем млади. Останахме сами все още деца за да се грижим за себе си. Наложи се да започнем да работим. Тъй като бяхме твърде малки, плащаха ни само дребни монети, а те стигаха колкото да си купуваме хляб. Забравихме за усмивките, престанахме да се прегръщаме и да показваме обичта си. Отчаянието беше много по-голямо и по-силно от нас. 
С времето нещата се усложняваха. Животът ставаше по-тежък и беше трудно да се справим. Полагахме големи усилия да запазим къщата си и да не останем на улицата. Един ден когато 
се прибрахме от работа намерихме къщата цялата в пламъци. Някой я беше запалил. Това ни съсипа завинаги. Братята ми решиха да заминат, за да се спасят живи. Аз останах сама и повече никога не ги видях. Дълго време нямах вест от тях и смятам, че са мъртви. От тогава 
не желая да общувам с никого.
-          Това не е причина да се отказваш от живота  – каза ангелът  – Човек винаги може да намери сили да се справи с всяка ситуация колкото и трудна да е тя. Отчаянието е опасно и ако се отдадеш на него, душата ти ще остане завинаги в негова власт.
-          Трудно се живее на този свят! – каза тъжно старицата.
-          Животът те учи на всичко хубаво и лошо. Ти си дошла тук на земята, за да го изживееш изпълнена с любов и страст към всичко живо. Ако сама не го проумееш няма да получиш  Божията благословия на собствената си душа. Ще продължиш да страдаш. Ние ангелите можем да бдим над вас хората и само молбите отправени към нас, могат да променят вашето състояние.
-          Моля те тогава, кажи ми как да открия своите близки хора. Посочи ми къде се намират 
      братята ми сега. – каза старицата и сълзи потекоха от очите и.
Ангелът я гледаше с много любов и надежда. Познаваше нейната душа и с радост прие да изпълни заръката на Бог.
Седна до нея и започна да разказва:
-          Спомни си студената и мразовита зима, когато снегът беше затрупал твоята къща. Един мъж дойде и направи пътека точно пред вратата, за да можеш да излизаш навън. Той почука на вратата ти, но ти го изгони без да му благодариш. Този мъж беше твоя най-малък брат.
-          Спомни си най-горещото лято, когато водата пресъхна и ти остана три дни без капка вода. Тогава дойде един мъж и остави до вратата една кофа с вода. Ти отново го изгони без да отвориш вратата. Това беше твоя най-голям брат. Изпратих ги при теб за да ти помогна да се намерите, но ти не пожела тази среща. Въпреки това те не спират да се молят за теб.
Старицата слушаше думите на ангела и плачеше неудържимо. Тя не можеше да
прости на себе си за проваления живот, който сама си беше създала. Сега разбираше, че животът е в нашите собствени ръце и ако ние пожелаем да бъдем щастливи нищо не може да ни попречи. Независимо колко мъка преживяваме винаги има една неземна сила която ни помага да се справим и да изживеем живота си в радост и блаженство.
-          Заведи ме при тях ангеле мой, моля те с цялата си душа и сърце! – молеше се през сълзи жената.
Ангелът отново я прегърна и поведе към близкото село. Сега предстоеше най-прекрасния
миг в живота на тази жена – срещата с нейното семейство. От много години нейната душа не беше изпитвала толкова огромна радост и желание да живее.

Май 2017

Автор:

Нели Пенева

неделя, 9 април 2017 г.

Нарисувай ми мечта

   -   Нарисувай ми МЕЧТА. Нека да бъде различна, каквато никой не е мечтал до сега. 
   
           Оцвети я с боите на живота. Сложи малко аромат от най-красивите цветове на пролетта. 
      
           За вкус, сложи най-сладките плодове на лятото. Постави я на килим от шарени есенни 
          
           листа и покрий със снежно бяла покривка от най-мразовитата зима . 
      
           Сега я накарай да оживее и да започне да расте. Колкото по-голяма става, толкова повече 
         
           да се приближава към мен. Аз ще я прегърна, ще се слея с нея и ще я сбъдна.
              
              -   Пропусна нещо! Всичко има цена!
              
              - Това е присъщо на умът. Търсейки чудеса, той плаща цена. 
                 
                Душата не търси, тя ги създава!



автор: Нели Пенева
09.04.2017

понеделник, 30 януари 2017 г.

Приказка за една мечта

   Имало едно време един град-държава с древна история. Намирал се много далече и малцина са знаели за неговото съществуване. Там животът бил различен. От много години назад и до днес всички хора живеели с една и съща мечта за една вълшебна страна. Легенди се разказвали, песни се пеели, книги се пишели и всеки се надявал един ден да види красотата за която даже не е сънувал. Никой не знаел как се стига до това вълшебно място. Децата мечтаели да открият пътя до там, когато пораснат. Едновременно тази мечта им помагала в живота. Нередностите, тъгата и всичко което ги спохождало те приемали като вдъхновение, защото всички смятали че всяка трудност ги приближава до тяхното мечтано място за живеене.
   Един ден в града се появил чужденец. Всички го посрещнали с радост, поканили го в домовете си, разказали му за живота си и го попитали:
-  Чувал ли си за онази вълшебна страна? Знаеш ли пътя до там?
-  Коя е тази страна? – попитал учудено той.
-  Нима не знаеш? Намирала се накрая на света. Пътя до нея е труден с много големи препятствия и малко са хората, които я достигат. А когато я открият остават там завинаги…. –  започнали да разказват. Всеки искал да каже повече, за да не пропусне и най-малката подробност.
Чужденецът ги слушал с много интерес и внимателно наблюдавал вълнението в очите им. 
Когато всички замлъкнали, той се усмихнал и казал:
-  Мили хора, аз мисля че намерих тази вълшебна страна! До сега не знаех за нея и
не подозирах, че ще я открия когато пристигна тук. 
Хората го гледали много учудено и не разбирали думите му.
-  Всички вие – продължил той – никога не сте живели на друго място. Вашата мечта  
е светът в който живеете сега и от вас зависи дали ще я има завинаги. Всекидневните случки, приемането на нещата, приятелството помежду ви и щастливото ви съществуване не може да се сравни с нищо друго освен с това, че вашият свят е вълшебен. Не се вкопчвате в нищо, не отричате и хубаво и лошо, взаимно се подкрепяте и така правите живота си смислен. Вие сте истински вълшебници! За мен беше голямо удоволствие да бъда тук и да се докосна до вашето достойно съществуване.
    Сега настъпило недоумение и хаос в мислите на хората. Нищо не разбирали от словото на този странник. Все пак приели думите му за добра поличба и го изпратили по пътя си. Чужденецът  с усмивка и доволно изражение на лицето казал на всички „сбогом” и си  тръгнал от този град.
    Това не останало незабелязано от очите на Създателя. Той търпеливо изчакал чужденецът да се отдалечи от градчето и веднага го заговорил:
-  Разкажи ми какво научи от тези хора?   
-  В този град има спокойствие и топлина – отговорил с умиление чужденецът. – Хората  имат обща мечта и живеят с очакването да я осъществят. Всички заедно искат да открият нови светове, които ще ги направят щастливи. В този момент обаче те не осъзнават, че търсеният свят е в тях, в сърцата им, в постъпките им, в ежедневието им. Самата мечта го създава и те го живеят всеки ден без да се вкопчват в нещата, без да търсят недостатъците на живота си! Това ги кара все повече да бъдат себе си и да предават любовта си един на друг без да имат очаквания. Така хората в този град са намерили своя начин да изживеят живота си щастливо.
-  Не смяташ ли че в един момент ще приемат това за илюзия? – попитал загрижено Създателят.
-  Никога няма да се случи това! Докато съществува този град ще има любов и разбирателство помежду им, защото на това се крепи светът! Ще дойде момента когато ще осъзнаят, че няма по-добър от техния свят!
-  Благодаря служителю на светлината, ти изпълни своята мисия успешно! – казал гордо Създателят.
      –  Сега нека да им изпратим нашата благословия и да оставим всеки един от тях да усети промяната със собственото си сърце.

Автор : Нели Пенева
Януари 2017

вторник, 17 януари 2017 г.

Не чакам вдъхновение, просто пиша

                                          Приказната писателка на приказки

                                                           Десислава Ивайлова

     Великият писател на приказки Ханс Кристиян Андерсен е казал „Животите на всички хора са приказки, написани от Божиите ръце”. В днешно време ние сме изгубили вълшебството на детството. Толкова сме закоравели от ежедневието и рутината си, че пропускаме магическия свят в който може да ни отведе една приказка, докато я четем отново толкова рутинно на децата си. Поуките от нея пък, дори не ни правят впечатление, макар според Андерсен ние всички да сме едни живи приказки, които продължаваме да пишем всеки ден сами.
Нели Пенева е на 47 години от Козлодуй и не е забравила тази искрена чистота, която може да зарадва душата на човек, когато прочете една приказка. Тя работи, като Експерт подбор на персонала, но също така обожава да пише приказки, които по нейни думи не са само за деца – те са всички. „Преди около 5 години отидох на семинар на Метода „Силва”, тъй като преди това попаднах на книгите на създателя на метода - той се казва Хосе Силва. Самият метод е за усъвършенстване на човешкия ум. Много бях впечатлена от неговата история и прочетох книгите му. Той е бил съвсем обикновено момче от работническо семейство. Когато навършва 6 години умира баща му. Скоро след това майка му се омъжва повторно и той заедно със сестра си и брат си са принудени да отидат да живеят при своите баба и дядо. Това налага на 6 години да започне да работи – боядисва обувки, продава вестници и други допълнителни работи. По-късно, когато постъпва в армията след разговор с военния психолог остава силно впечатлен от психологията. Започва всеки ден да чете и да търси информация за възможностите на човешкия ум. Така постепенно той стига до тази наука, която създава, а по-късно тя е усъвършенствана и от децата му. Самият метод има за цел да ни покаже как ние сами да използваме рационално интуицията си, естествените си психични способности и как да развием дясното си мозъчно полукълбо, където е творчеството” казва Нели Пенева.
Когато е разбрала, че подобен семинар се провежда в София тя незабавно отива там и твърди, че се е почувствала точно на мястото си. „Много ми хареса, останах впечатлена и започнах да ходя редовно на семинара. Някъде година след това съвсем неочаквано написах първата приказка. Почувствах се прекрасно, зарадвах се и това започна да ме кара да пиша все повече. Не съм чакала да дойде вдъхновението, просто исках да пиша. Сядах и в момента в който започвах да пиша, то си идваше само. Една след друга приказките се появяваха” казва въодушевено Нели Пенева. До днес тя няма издадена книга, но е направила свой сайт в интернет, който е изцяло с нейно творчество. „Тъй като всяка приказка ме кара да виждам един нов свят, реших, че сайта ще е хубаво да се казва „Приказки от Новия свят”. Има издателства, които правят конкурси и аз от време на време участвам в такива. Така спечелих един конкурс в който включиха моя приказка в книга за лечение на деца аутисти и ми подариха книгата. Самата аз не съм мислила за издаване на собствена книга. Може би е хубаво да се замисля, защото приказките вече са много – над 20, но явно още не е дошъл момента щом в главата ми не се е показал ясен план как да го направя” казва Нели. Тя има семейство, син и дъщеря, които са в 9 и 10 клас. Те напълно я подкрепят и много харесват творчеството й. „ Децата ми четат приказките и се е случвало да ме попитат от къде е дошла идеята да напиша поредната приказка, но за това няма точно обяснение. Има моменти в които, както всеки човек се чувствам тъжна или разочарована и сядам да пиша. Тогава идват и по-тъжните приказки, но въпреки всичко те завършват добре. Все пак всяко нещо трябва да завърши добре” казва с усмивка Нели Пенева. Вдъхновението за нейната първа приказка идва точно в такъв тъжен момент. „Първата приказка седнах и написах, когато ми беше много тъжно, но след появата й тя ми оправи изцяло настроението” казва през смях Нели. Според нея приказките са за всички – не само за децата. „Някога Христос също е разказвал притчи, а самия той ги е наричал приказки. Правил го е за да откъсне хората от реалността. Той е казал „Те слушат и не чуват”. Ето това Му е трябвало на Него да ги впечатли по този начин – да накара хората да го чуят и да извадят поуката за себе си. Аз очаквам всеки да намери неговото вдъхновение в приказките ми. Да открие посланието за себе си. Извода е различен при всеки. Хората, които връщат обратна връзка ми казват „Аз видях това и това в тази приказка”, но друг в същата приказка вижда друго. Наистина се убеждавам, че е така. Важното е да намират някаква връзка със себе си. Надявам се това да им помага и да ги вдъхновява в живота за напред. Всички хора имат нужда от вдъхновение” казва Нели. Тя споделя още, че хората, които четат приказките й са и голям мотиватор да продължава да пише. „Когато някой ми каже „Попаднах на вашите приказки” аз винаги  питам, коя от всички е направила най-голямо впечатление? Една жена ми каза, че на нейното дете най-много му харесва приказката за жабчето и луната и иска да я чете всяка вечер. Това за мен беше прекрасно да го чуя, защото от нас зависи децата ни да започнат да четат книги. Ние трябва да им покажем , че четенето е нещо прекрасно и книгата е много ценна. В крайна сметка имаме нужда от образовани хора, а това е пътят. Много е важно също така да четем приказки на децата с нужната интонация и изразителност за да могат те да се впечатлят и поне в този момент да забравим малко за телефоните” казва през смях Нели Пенева. Тя сподели, че в нейното детство, най-големият източник на информация са били библиотеките. В днешно време обаче всяка една информация от която децата имат нужда, могат да намерят и в интернет. „ Всичко им идва на готово, а това им отнема въображението. Те трябва да могат да мечтаят, както го прави човек, докато чете книга. Ако искаме да променим нещо в живота си, ние трябва да можем да мечтаем, за да видим промяната в мечтите си. Иначе няма как да стане. Покрай интернет, смартфоните и компютърните игри, децата някак си забравят за мечтите и въображението” казва Нели. Тя е вярваща, а в нейните приказки присъства и фигура, която там е наречена „Създателят”. „В приказките си, аз наричам Бог – „Създателя”. Въпреки, че във всяка една приказка, той олицетворява нещо различно. Може да е животът в една приказка, а в друга да е нещо различно. За мен простичко казано, „Създателят” е едно същество, което се проявява във всеки един от нас. Може би това се опитвам да показвам, когато го наричам „Създателя” – сами да проумеем, че всичко е в нас и пак от нас зависи към какво ще погледнем. Информацията около нас е толкова много и разнообразна, но ние сами решаваме на какво да вярваме. Никой не ни кара на сила да вярваме в нещо опредено” категорична е Нели.
Позитивизмът за тази лъчезарна и усмихната жена е едно от най-важните неща. „Много е важно да мислим позитивно. Някой казват, че това е глупаво, но за мен е важно! Когато мисля за нещо, което искам да ми се случи винаги го правя  от позитивната страна. Това за което мечтая в момента е може би появата на този „Нов свят”. На децата бих пожелала да четат приказки! Приказките са за всички. От най-малкия до най-големия човек. Нека не спираме да четем приказки”. 

Вестник Козлодуй днес
17.01.2017 г.

четвъртък, 22 декември 2016 г.

Силата на прегръдката


    Преди няколко години се появи възможност да посетя Москва. Това беше за мен велико събитие и една несбъдната детска мечта. Вълнувах се много и се наслаждавах на всеки един миг във великата руска столица. Всичко в този град- държава /както аз го наричам/ е величествено и достолепно.
„Този, който не е видял Москва, значи не е видял Русия" е казал Джакомо Казанова, посетил за първи път страната. Тези думи важат и до днес!
Но сега няма да ви разказвам за красотата на руската столица. Накратко само ще кажа, че тези спомени никога няма да бъдат заличени от съзнанието ми и винаги се връщам към тях с огромна радост и задоволство.
Един миг от тях е свързан с друго много различно и ценно чувство.
На втория ден след поредната вълнуваща разходка се прибрахме в хотела и с няколко човека от групата чакахме асансьора. Тогава до мен застанаха две момичета от азиатски произход. Опитаха се да ме заговорят, но не се получаваше. Те разбраха че така няма да стане и тогава просто ми показаха следното – една прегръдка! Да, това беше – те искаха да ме прегърнат! Аз разбрах всичко това без думи!  В този момент беше излишно да се говори. Само протегнах ръцете си и трите се прегърнахме! Усещането беше неповторимо, вълшебно и несравнимо! Така се прегърнахме сякаш се познаваме от дълго време! Сякаш срещата беше между приятелки, които много дълго време не са се виждали и сега живота ги срещаше отново! Така прегърнати се смеехме и се радвахме една на друга! Нямаше никакво значение нито език, нито раса, нито каквото и да е друго видимо с очите! Това идваше от сърцето и носеше наслада на душата! И трите заедно прегърнати се радвахме една на друга и се смеехме истински от цялото си сърце!
Благодарихме си за този неповторим момент и се разделихме.
След това се чувствах както се казва на седмото небе, радостна, щастлива и доволна че тези момичета срещнаха и избраха точно мен!
Никога повече не ги видях, но никога няма да забравя тази среща и това чувство което изпитах в този момент! Истинско, прекрасно чувство на доброта, любов, красота и всичко хубаво каквото и да кажа няма да бъде грешно!
Тези непознати момичета без думи запечатаха в мен една чиста любов която не може никога да свърши! Тогава разбрах колко е голяма силата на протегнатите ръце! А всъщност е толкова лесно - само една прегръдка!

Малка част от  „Душата ми говори”
автор: Нели Пенева
22.12.2016 г. 

сряда, 14 декември 2016 г.

Коледен дух

      Наближаваше Коледа. Заваля пухкав сняг. Цялата земя се покри с килим от бели снежинки. Дърветата заприличаха на коледни елхи. Децата очакваха с нетърпение този миг и сега радостни скачаха в снега и се забавляваха.
Едно момиченце не се радваше, не желаеше да излиза навън и никой не можеше да я накара да го направи. Нейните родители не разбираха защо се чувства толкова тъжна и самотна точно преди Коледа. Решиха да я накарат да усети Коледния дух.
      -    Мила моя звездичке, скоро ще бъде Коледа - празника на добротата! Дойде време да напишеш писмо до дядо Коледа. Какво е твоето желание? – каза нейната майка.
-          Моето желание не може да се изпълни от дядо Коледа! Невъзможно e той
да направи всичко за което мечтая! – каза тъжно момиченцето.
-          Разкажи ни какво искаш да промениш мило дете? – попитаха двамата и
прегърнаха детето си.
-          Мечтата ми е хората да правят добрини всеки ден, а не само на Коледа. Да
обичат и никога да не мразят! Всеки човек да запази човешкото в себе си и да се стреми към светлината. Светът да се превърне в едно прекрасно място за всички живи същества!  –  отговори момиченцето.
    Родителите и усещаха че имат различно дете, което знае много неща за живота на земята.  Всичко което можеха да направят е да я подкрепят и отдават тяхната безкрайна любов.
    Отдалече внимателно наблюдаваше Създателят. Заедно с ангелите хранители виждаха колко тъга има в душата на момиченцето. Трябваше спешно да намерят начин да върнат радостта в очите на това прекрасно дете.
-          Създателю, нека да попитаме дядо Коледа. Той най-добре знае как да зарадва
всяко едно дете. Сигурно ще намери пътя към сърцето на това момиченце – каза едно ангелче.
-    Чудесно! Направете го веднага!– отговори Създателят и продължи да наблюдава
момиченцето.
     Ангелчето веднага отиде при дядо Коледа и с вълнение и тревога разказа цялата ситуация.
-          Предлагам да извикаме на помощ Коледния дух – загрижено каза дядо Коледа.
Предложението беше прието и веднага призоваха Коледният дух да се срещне с детето!
Една вечер след като всички заспаха той се появи в стаята на момиченцето.
-          Здравей прекрасна госпожице! Аз съм Коледния дух и за мен е удоволствие да
си поговоря с теб! – каза любезно той.
-          Защо си дошъл при мен? – попита учудено момиченцето.
-          Искам да ти разкажа какво се е случило на Коледа при много, много време –
отговори духът и започна да разказва.
-          Има една стара книга в която е написана цялата история за света на хората. Тази
книга се пази от Създателя и най-великите воини на Светлината. Един ден Бог реши да изпрати свой пратеник на земята, за да разкаже на хората за тази книга, за историята на живота, защо са се появили и каква е тяхната обща мисия. Когато той дойде в този свят лошите хора се изплашиха от него и решиха на всяка цена да го погубят! От тогава и до днес те не спират да го хулят. Те обаче не знаят, че Бог се е погрижил за всичко! Всяко едно действие носи последици за самите тях. Когато осъждат другия, те погубват себе си! Затова Бог всяка година на Коледа изпраща специална помощ на земята, която се предава от един на друг и стига до всички. Това се случва чрез вас децата. Само вие можете да заразите планетата със своята чиста любов и да я запазите в сърцата на хората завинаги. Вие децата можете да я умножавате многократно и да раздавате любовта си безрезервно към всичко което ви заобикаля! Така всяка Коледа става специална за хората. Тогава всеки един от тях си спомня благодарение на вас децата за всичкото добро което носи в сърцето си! Ти също носиш в себе си тази истинска любов, само трябва да се усмихнеш, да благодариш на Бог и да започнеш да я раздаваш!  
          Момиченцето вече знаеше че Коледният дух е изпратен при нея, защото всички имат нужда от посланието което носи. Независимо колко тъжни и самотни се чувстваме, някъде някой знае и се грижи за нас и ние никога не сме сами!
Тя слушаше в захлас и вече плачеше но не от тъга, а от радост че всичко е възможно и когато силно вярваме тогава създаваме чудеса! От този момент не спираше да се усмихва, да се радва на живота и да се моли доброто да надделява във всички хора сега и завинаги.


29.11.2016 г.
автор:  Нели Пенева


петък, 2 декември 2016 г.

Силата на интуицията

        В магазин от известна верига за хранителни стоки разглеждах рафтовете с пакетирани храни и както всеки друг път мислих от какво имам нужда. 
Между пакетите с ядки сякаш нещо блесна в очите ми. Разрових и намерих една красива гривна. Не беше от ценен метал, но изглеждаше добре запазена. 
Явно е изгубена и първата мисъл която в този момент премина през главата ми беше, че е на едно от момичетата които подреждат стоките. Замислих се, кое ли е точно от всички…? 
Обиколих магазина, огледах ги всичките и погледа ми се спря на една от тях. Реших да я попитам. 
Когато я доближих обаче, видях колко страшно гледаше. Огледа ме така намръщена и се обърна, сякаш се пазеше да не я заговоря. На мен това ми беше достатъчно и вече бях сигурна, че съм намерила правилния човек.
(Ако питате как така разбрах, веднага ще ви отговоря - интуитивно се усещат нещата и когато сме достатъчно прозорливи не можем да сбъркаме.)
Въпреки това се обърнах към нея и с усмивка казах:
- Извинете ме за безпокойството, искам нещо да ви кажа.
- Кажете – отговори тя с половин уста.
- Намръщена сте много хубава, но ако се усмихнете ще бъдете още повече! – казах аз с шеговит тон.
- Не ми е до шеги сега! – отговори тя вече ядосана.
- Мога ли да помогна с нещо? – настоявах аз.
- Оооо госпожо, вие за коя се мислете! – отговори нервно.
- Обичам да радвам хората и сега имам нещо за вас – казах аз и показах гривната.
Тя погледна гривната, погледна мен, за момент замълча и с огромна изненада каза:
- Къде я намерихте?
- Ваша ли е? – попитах радостно.
- Да, моя е! Изгубих я преди три дни. Търсих навсякъде, но никъде я нямаше - недоумяваше тя.
- Разбирам, сигурно е много ценна за вас!
- Много повече от ценна!! Благодаря ви от цялото си сърце! – отговори момичето и радостно се усмихна.
- Бъдете здрава и се усмихвайте повече, за да може и животът да ви се усмихва – това беше моето пожелание.
Обичам да доставям радост на хората около мен независимо дали ги познавам или не! Това обогатява, зарежда и още повече усилва интуицията ми! 

Тези моменти са незабравими. Те оставят красив спомен завинаги в съзнанието ми.

Малка част от „Душата ми говори"


автор:Нели Пенева