петък, 2 декември 2016 г.

Силата на интуицията

        В магазин от известна верига за хранителни стоки разглеждах рафтовете с пакетирани храни и както всеки друг път мислих от какво имам нужда. 
Между пакетите с ядки сякаш нещо блесна в очите ми. Разрових и намерих една красива гривна. Не беше от ценен метал, но изглеждаше добре запазена. 
Явно е изгубена и първата мисъл която в този момент премина през главата ми беше, че е на едно от момичетата които подреждат стоките. Замислих се, кое ли е точно от всички…? 
Обиколих магазина, огледах ги всичките и погледа ми се спря на една от тях. Реших да я попитам. 
Когато я доближих обаче, видях колко страшно гледаше. Огледа ме така намръщена и се обърна, сякаш се пазеше да не я заговоря. На мен това ми беше достатъчно и вече бях сигурна, че съм намерила правилния човек.
(Ако питате как така разбрах, веднага ще ви отговоря - интуитивно се усещат нещата и когато сме достатъчно прозорливи не можем да сбъркаме.)
Въпреки това се обърнах към нея и с усмивка казах:
- Извинете ме за безпокойството, искам нещо да ви кажа.
- Кажете – отговори тя с половин уста.
- Намръщена сте много хубава, но ако се усмихнете ще бъдете още повече! – казах аз с шеговит тон.
- Не ми е до шеги сега! – отговори тя вече ядосана.
- Мога ли да помогна с нещо? – настоявах аз.
- Оооо госпожо, вие за коя се мислете! – отговори нервно.
- Обичам да радвам хората и сега имам нещо за вас – казах аз и показах гривната.
Тя погледна гривната, погледна мен, за момент замълча и с огромна изненада каза:
- Къде я намерихте?
- Ваша ли е? – попитах радостно.
- Да, моя е! Изгубих я преди три дни. Търсих навсякъде, но никъде я нямаше - недоумяваше тя.
- Разбирам, сигурно е много ценна за вас!
- Много повече от ценна!! Благодаря ви от цялото си сърце! – отговори момичето и радостно се усмихна.
- Бъдете здрава и се усмихвайте повече, за да може и животът да ви се усмихва – това беше моето пожелание.
Обичам да доставям радост на хората около мен независимо дали ги познавам или не! Това обогатява, зарежда и още повече усилва интуицията ми! 

Тези моменти са незабравими. Те оставят красив спомен завинаги в съзнанието ми.

Малка част от „Душата ми говори"


автор:Нели Пенева

вторник, 29 ноември 2016 г.

Закон в гората


      В една огромна, гъста гора животните живееха в постоянен страх. Управляваше ги
много строг лъв. Той беше жесток и не прощаваше на никой.
Веднъж царят на животните издаде закон:
       -  Всички жители на гората да раждат по едно дете. Който има повече от едно ще бъде изядено!
-          Това е безобразие, нашия цар иска да ни погуби! – възмутено говореше
мечката.
-          Ние не можем да контролираме съдбата! Трябва да се съберем и заедно да
решим как да променим този абсурд! – каза лисицата.
Всички животни тайно се събраха, за да измислят начин да спасят все още неродените си деца. След дълго умуване, спор и вълнение те решиха, че единствения начин е след раждането да ги скрият на тайно място далече в гората.
Минаваха дните и всички очакваха своите рожби с нетърпение и тъга. Молиха се за чудо, което ще принуди царя да премахне този жесток закон.
      Първа роди лисицата. Появиха се на този свят две малки момченца. Тя се радваше като ги гледаше и още повече се страхуваше за тях. Сега най-важното беше да намери начин да спаси второто си дете като го скрие в гъстата гора. Но, за зла участ появи се лъвът с неговата свита и взема едно от децата! Тя беше съсипана, постоянно плачеше и проклинаше целия му род! Нямаше какво да направи, освен да отгледа единственото си дете и да му отдаде цялата си майчина любов.
      Така минаваше времето в гората. Всички които раждаха повече от едно дете царят ги откриваше и на никой не прощаваше.
      Един ден роди и лъвицата. Разнесе се слух в цялата гора, че е родила две лъвчета! Всички очакваха с нетърпение реакцията на царя.
      Лисицата отново събра всички животни и каза:
-          Настъпи момента за промяна! Нека да се обединим и заедно да отидем при царя!
-          Какво можем да направи ние, никой няма да ни чуе! – обадиха се някои от
животните.
-          При тази ситуация всичко е възможно. Не бива да се отказваме! – настояваше
лисицата.
За голямо съжаление никой не искаше да я послуша.
Изминаха няколко дни. Вече не се говореше за царското семейство. Всички се
страхуваха от тяхната власт. Само лисицата не спираше да се интересува и постоянно обикаляше двореца. Една сутрин тя видя в градината на двореца малките лъвчета заедно с майка им. Това никак не я изненада. Реши да действа веднага – покатери се на най-високото дърво и се провикна:
-          Владетелю на гората, излез с гордо вдигната глава и покажи на всички твоето
първо дете! Нека да видим как ще избереш кое е първото и кое е второто!
Майката лъвица се разтрепери и веднага прибра децата си в двореца. Царят се ядоса и изпрати своите придворни да изгонят лисицата. Тя не се предаваше и не позволяваше на никой да я докосне. Викаше с пълна сила и не спираше. Тогава се появи лъвът пред нея и каза:
-          Аз съм цар на животните и аз решавам какво е най-добро за всички! Отивай
си и повече не се връщай! – заповяда той.
Лисицата никак не се страхуваше. Тя знаеше защо е тук и беше сигурна, че ще изпълни намерението си.
-          Ти измисли този закон, защото твоята лъвица винаги раждаше по едно. Но сега
Бог ти даде изпитание – сам да избираш кое от двете деца да убиеш!
Царят не можеше повече да слуша, ядосан и разярен той клатеше дървото и ревеше със страшна сила. Тогава се появи лъвицата с децата си и каза:
-          Аз съм майка на всичките си деца. Не мога да откъсна от сърцето си нито едно
от тях. Вие преценете кое да вземете!
Плачейки тя показа и двете си деца! Сърцето и се късаше, но знаеше че тя е част от всички и е редно да го направи.
Тогава лисицата грабна веднага едното лъвче и избяга. Лъвицата в този момент припадна, а царя замръзна. Никой не можеше да помръдне от мястото си, сякаш времето за миг спря.
Измина много време, царят премахна закона и всички забравиха за лисицата. Само царското семейство страдаха за своя наследник. Дълго време търсиха лисицата, разпитваха, но никой нищо не знаеше.
    Една красива слънчева утрин пред портите на двореца се появи лисицата заедно с красив млад лъв. Помолиха да влязат в двореца и да се видят с царското семейство. Когато се показа царят, лисицата каза:
 -    Царю на животните, ето го твоя наследник! Аз го отгледах както собственото си дете! Прости ми за това че го отделих от семейството ви, но повярвайте ми нямах друг избор! Закона, който измислихте беше огромна грешка и някой трябваше да поправи нещата! Сега пред вас стои вашето собствено дете! Аз не скрих от него истината, не изопачих нещата, а бях напълно откровена и искрена със него. Разказвах му за вас с много любов и уважение и го научих да обича родителите си както обича себе си!
Сега с гордост ви го представям и вярвам, че това е бъдещият цар на животните!
Царят много се развълнува и плачейки прегърна детето си. Двамата много се радваха на тази дълго жадувана среща.
Лисицата стоеше настрани и наблюдаваше щастлива. Тя виждаше в лъвчето своето отнето дете, което никога нямаше да забрави! Тогава се появи лъвицата майка заедно с едно лисиче. Тя посочи лисицата и му каза, че това е неговата родна майка. Лисицата се обърна и видя собственото си дете. Не можеше да повярва на очите си! Сякаш винаги е знаела, че е живо и здраво и един ден ще го открие. Лъвицата се беше погрижила за всички отнети деца и очакваше подходящия момент да ги срещне с родителите им. Ето че той настъпи!
      От този ден натам живота в гората се промени. Всички животни се радваха на прекрасни моменти прекарани заедно. Гората ставаше все по-красива, а животните повече задружни. Животът продължаваше в хармония и разбирателство.


Ноември 2016 г.
автор: Нели Пенева

понеделник, 3 октомври 2016 г.

Приказка за една баба Яга


   Имаше едно време една фалшива баба Яга. Тя толкова много искаше да бъде като истинската, че заприлича почти по всичко на нея с някои изключения.
-          Аз съм единствената Баба Яга! – уверено говореше тя – вижте колко е дълъг и крив носът ми. А бенката ми е най-голямата съществувала до сега!
Много хора трудно я отличаваха от истинската.  Тя умело заблуждаваше всички, измисляше лъжи, създаваше интриги и злобно се усмихваше. Изглеждаше привидно щастлива и никой не предполагаше колко много тъга има в нея. Всеки ден се разхождаше с метлата и откъдето минаваше след това настъпваше хаос. Хората ставаха нервни, разболяваха се, но никой не се замисляше че това е резултат от лошата енергия на фалшивата баба Яга. Тя обаче се радваше много. За нея това беше най-важното – да гледа другите как страдат.
Ако се появи някой около нея, който видимо е щастлив и доволен от живота....тежко му и горко! Тя веднага се заемаше да го смаже, стъпче, нареже на парчета или жив да го изгори. Веднага създаваше сценарий за този човек и така го украсяваше че никой не се съмняваше в думите и. Тя беше от хората които в повечето време си търсеха сензации и се забавляваха на гърба на другите. Това искаше баба Яга и в такъв момент нищо не можеше да помрачи нейното щастие. Така хранеше душата си.
Един ден след поредния скандал спретнат от нея, доволно се облегна на метлата и задряма.
През цялото време отвисоко я наблюдаваше Създателят. Учудваше се на нейната богата фантазия и страдаше от лошото отношение към хората. Той най-добре знаеше нейната история. Свидетел беше на много случаи на отхвърляне и страдания с които беше израснала и не очакваше нищо хубаво от човек който никога не е бил обичан от близките си и още отричан, осъждан и изгонен. Нейният живот беше изпълнен със ситуации от които тя се срамуваше и това беше причината да се прикрива зад образа на една баба Яга. Много пъти той и даваше знаци, насочваше я за да поеме пътя на промяната, но тя не се замисляше нито веднъж над това. Сега той много сериозно се притесняваше за нейното бъдеще и взе решение да поправи нещата. За целта повика нейните ангели водачи и каза:
-          Извиках ви да за решим заедно как да променим този живот. Трябва спешно да
направим най-доброто за всички. Очаквам вашите предложения!
-          Създателю, нека да поговорим с душата. Сега тя е в много благоприятен момент-
предложиха ангелите водачи.
-          Повикайте я! – нареди Създателят.
След малко се показа една много тъжна и съсипана душа. Едвам се движеше и нямаше сили да се изправи пред своите учители.
-          Ние сме с теб за да ти помагаме и съветваме, но ти не искаш да ни послушаш.
Кажи от какво най-много се нуждаеш за да бъдеш щастлива!- попита създателят.
-          Желанието ми е да бъда обичана! Мен никой не ме забелязва и не ме оценява.
-          И как смяташ да го постигнеш? – попитаха любопитно ангелите.
-          Когато създавам страдания и така привличам вниманието на хората към мен –
отговори гордо душата.
-          Защо се наричаш баба Яга? – с тъга попита Създателят.
-          Образа на лошата Баба Яга ме вдъхновява. Нейната омраза към всичко хубаво
и магиите които прави на хората ми дават сили да вярвам в себе си. По този начин
се чувствам добре и изпитвам радост и задоволство от добре свършената работа.       

Всички тези думи много натъжиха Създателя и ангелите водачи. Те разбраха че
тази душа е забравила за нейното истинско значение. Изцяло изпълнена от злоба тя не разбираше как е създала за себе си един объркан свят, събрал само най-лошото от целия съществуващ живот. Нейната истинска духовна същност имаше нужда от много любов и красота, но това беше невъзможно в този момент. Тя не се разкайваше, не искаше да се смири и затова страдаше в ада който сама си беше създала.
-          От сега нататък ти ще живееш живота който си заслужила! Всичко което
причиняваш на другите ще се върне при теб. Кармата която носиш в този живот няма да бъде изчистена. Ще продължи в поколения напред. Децата ти, техните деца и внуци ще изкупват твоите грехове, за да ти помогнат да се отърсиш от този гняв, злоба и завист които си поела. Благодарение на тях ти ще бъдеш чиста и готова да продължиш напред в своето духовно израстване. Това е много дълъг процес, който изисква много упорит труд и мъки за хората на земята. Това е подарък от теб самата към твоите бъдещи поколения! И още - ще живееш дълго на земята, за да видиш през какви мъки преминават другите заради теб! – каза Създателят.
-          Не искам повече да живея! – обади се душата – искам да остана тук при всички вас.
-          Вече е късно! – отговори Създателят – това беше твоя първоначален план, но
ти го провали!
 Ангелите водачи я прегърнаха с много любов и отведоха на същото място. Оставиха я и си тръгнаха завинаги, защото това беше нейният избор.


26.09.2016 г.
автор:  Нели Пенева


петък, 13 май 2016 г.

Приказка за Божиите хора



Имало едно време един цар и една царица. Заедно управлявали мъдро и справедливо дълги години и народът бил щастлив. Живеели с радостите и мъките на хората и помагали на всеки. Така животът им преминавал много бързо и неусетно.

     Един ден царицата загрижено казала на царя:

-         Любими, време е да си имаме наследник! Ние вече сме възрастни

хора, нужно е да помислим по въпроса.

Царят останал безкрайно учуден от думите на царицата.

-         Мила моя царице – загрижено отговорил царят – нима е възможно

все още да станем родители? Не е ли вече доста късно?

-         Никога не е късно за това! Ще направим всичко възможно, за да си имаме наследник! - уверено отговорила царицата.

Нейните думи много разтревожили царя. Той не виждал никакъв шанс да заченат дете. Много искал да си имат наследник, но на тези години не било лесна работа.

      Така изминали няколко дни. Една сутрин царят казал на царицата:

-         Мила царице, аз измислих как да се сдобием с наследник.

-         Чудесно! – зарадвала се царицата. – какво е нужно да направим?

-         Ще обявим конкурс! Който премине всички изпитания, той ще бъде

нашият наследник! Ти сама ще измислиш изпитанията и ще контролираш цялата дейност.

-         Благодаря ти царю! Ще направя и невъзможното, за да изберем най-

подходящия наследник за нашето царство – казала царицата.

      И така настъпил този ден! Явили се много кандидати. Царицата застанала пред всички и обявила:

-         Всички вие ще трябва да преминете три изпитания. Който от вас

успее да стигне до края ще бъде настанен в двореца и обявен за нашият наследник! Сега обявявам първата задача, която ще покаже вашата храброст и постоянство! Всеки от вас трябва да донесе една птица, различна от всички които сме виждали до сега. Да я настани в двора на царството и да я накара да остане тук завинаги. Направете го за четири седмици и нито ден повече!

     Тръгнали всички кой накъдето му видят очите, за да намерят птицата, която никой до сега не е виждал в цялото царство.

След четири седмици всеки донесъл по една птица сложена в клетка, но когато отворили клетките всичките птици отлетели! Само в една клетка имало едно яйце. Царицата попитала момчето което носило клетката:

-         Къде е твоята птица момко?

-         Тук е – казало момчето и посочило яйцето – тя ще се появи съвсем

скоро и ще остане тук завинаги, защото това ще бъде нейния роден дом!

Царицата останала впечатлена и веднага наредила да се направи специално гнездо на яйцето.

      Дошло време за второто изпитание. Царицата отново събрала всички и казала:

-         Втората задача ще покаже вашата загриженост и отношение към

ближния! Всеки от вас трябва да помогне на изпаднал в беда човек. Направете така,  че който е сляп да прогледне, който е куц да проходи, който е легнал болен да се изправи. Вие решавате как да го постигнете! Разполагате с четиринайсет денонощия! Не изпускайте нито миг!

     Царят наблюдавал отстрани и с огромен интерес очаквал всяка следваща стъпка. Този път останал изненадан от задачата и казал на царицата:

-         Царице, аз мисля че тази задача е непосилна за участниците. Така

няма да остане никой до финала.

-         Напротив царю, ще останат най-добрите! – отговорила царицата.

    Изминали четиринайсет денонощия.  Пред царицата застанали само двама от участниците. Единият водил красива девойка, а другия носил малко вързопче. Царицата помолила девойката да разкаже своята история.

И девойката започнала да разказва:

-         Родена съм без крака и израснах ходейки на ръце. Когато пред мен

застана този момък и каза, че е дошъл да ми помогне да проходя аз не повярвах на думите му. Тогава той обеща да направи всичко възможно въпреки съмнението ми. Това му отне много безсънни нощи докато издялка крака от дърво. Накрая успя и направи чудо. Сега аз мога за първи път в живота си да ходя макар и с дървени крака. През това време се появи любовта между нас и ни сближи още повече! Двамата сме много благодарни на вас царице за тази възможност да се срещнем и ви молим за вашата благословия.

Царицата с радост благословила двамата млади и пожелала любовта никога да не ги напуска.

       Дошъл ред на следващия участник. Това било момчето, което донесло яйцето. Този път носил един вързоп в който сладко спяло малко бебе. Царицата погледнала вързопа и видяла едно красиво малко създание, което излъчвало светлина около главичката си като ореол.

-         Разказвай момко, каква е историята на това ангелче? – развълнувала

се царицата.

Момчето подробно разказало:

-         В едно друго царство се водила война. В малко село от сламени къщи

живеели много бедни хора. Един ден преминали войници и запалили къщите им. Селяните се разбягали, само едно бебе останало в люлката си. Майката рискувала живота си и се върнала в къщата да го вземе, но горящият покрив паднал върху нея и я затиснал. Така тя останала там завинаги. Когато огънят изгаснал и всичко станало на пепел хората се върнали и намерили бебето непокътнато, покрито от тялото на майка си. Сякаш светлината от огъня го спасила. Тогава хората се изплашили от него и никой не искал да го докосне. Аз взех бебето и обещах да се погрижа за него по най-добрия начин! Сега го давам на теб царице, нека да бъде твоя рожба и да израсне с обичта на майката, която заслужава всяко едно дете.

Царицата се разплакала и с треперещи от вълнение ръце поела бебето в своите и  казала:

-         Обещавам да го обичам и гледам като мое родно дете и да го направя

най-достойния човек! Никога няма да забравя тази добрина!

      Настъпило време за третото последно изпитание.

-         Само двама стигнахте до финала. Остава ви най-сериозното

изпитание - казала царицата. -  Ето какво е то: доведете ми човек, който е виждал Бог!  Направете го за четири дни! – казала царицата и се оттеглила.

    Тук всички придворни упрекнали царицата. Помолили я да се откаже от това изпитание или да го промени с друго. Но тя останала непоколебима.

     Много бързо изминали тези четири дни. Сутринта рано още преди изгрев слънце, царя и царицата застанали на портата на царството и посрещнали двамата момци.

-         Добре дошли храбри момци – казала царицата – очаквахме ви с

нетърпение. Справихте ли се с третото изпитание?

-         Вие ще кажете последната си дума велика царице! – отговорили

двамата заедно! И с вълнение започнали да разказват:  

-         Ние тръгнахме да търсим човека видял Бог. Разпитвахме в села и

градове, не жалихме силите си, не спахме нито една нощ. Всеки който казваше, че познава човек виждал Бог го помолихме да ни срещне с него. Когато се срещнахме с тези хора ние разбрахме, че те наистина са докоснати от Божието присъствие. Всички много си приличаха. Нарекохме ги Божиите хора! Имаха всичко каквото пожелаят. Те излъчваха - любов, радост, мир, благост, дълготърпение, милост, вяра, кротост и всичко друго присъщо на нашият Създател! Разбрахме, че човек който е срещнал Бог има в себе си всички тези качества. Божиите хора са пръснати сред нас незабележими, смирени и надарени с всички Божи дарове.

Благодарим царице за възможността да се докоснем до тези човеци! От този ден натам ние си пожелахме Божията благодат да бъде винаги с нас!

    Царят и царицата слушали и гледали в захлас и от очите им капели сълзи. Те били щастливи, защото открили не само своите най-добри наследници, а открили доказателството, че всеки може да вижда Бог само трябва да погледне вътре в себе си!

 

04.05.2016

автор:  Нели Пенева

неделя, 6 декември 2015 г.

Коледен ангел



     Наближаваше края на есента. Вятъра си играеше с дърветата и разпръскваше красиви, разноцветни листа по полето. Животните тичаха на воля из поляните и се радваха на последните есенни дни. Хората бързаха да прибират реколтата и да се запасят за зимата, която напомняше за себе си.
    С настъпването на зимата всички с нетърпение очакваха Коледата.
Още от началото на декември започваше усилена подготовка за настъпващия празник. Всички хора много се вълнуваха заради чудесата, които се случваха на този свят ден. Животните усещаха радостта в хората и се включваха в подготовката доколкото е възможно, за да бъде празника още по-вълнуващ.
Всяка година на Коледа се случваха чудати неща! В навечерието на Коледната нощ всеки човек получаваше помощ от своите ангели пазители. Тогава се изпълняваха най-съкровените желания! И Коледа оставаше незабравима.
    Горе, високо в небесата също кипеше подготовка. Всички ангели, архангели, феи и херовими изпращаха своята необятна любов към земята. Щастливо се усмихваха на всеки усетил любовта в сърцето си.
-         Колко красота има на земята! – възкликна едно ангелче. – Искам
да отида и аз!
-         Не може, още си твърде малко! – отговори една фея и го погали
нежно по къдриците.
-         Кога ще мога да слизам на земята и да изпълнявам коледни
желания?
-         Когато добиеш необходимите знания. При хората не може да се
ходи неподготвен, защото техният живот зависи от нас! – отговори мъдро феята.
-         Позволи ми да отида само сега, само веднъж за кратко. Моля те,
мила моя пазителко! – настоятелно се молеше ангелчето.
Феята знаеше, че не може да нарушава установения ред, но все пак имаше една възможност да го направи. Това беше част от обучението на малките ангели.
       -   Ще обсъдим твоето желание с ръководството! – отговори феята и целуна ангелчето.
      В небесното царство подготовката беше към края си. Всички ангели, които трябваше да посетят своите избраници, приемаха последни напътствия от небесните учители.
        -  Точно в Коледната нощ всички вие ще слезете на земята. Ще бъдете много внимателни и ще изпълнявате желания само ако бъдете повикани и помолени за това! Да бъдеш Коледен ангел е голяма чест за всеки един от нас! Нека да помогнем на хората да осъществят мечтите си колкото се може по-бързо и да затвърдим вярата им в самите нас!
Малкото ангелче стоеше настрани и слушаше внимателно. Очакваше да бъде повикано, но за съжаление никой не го направи.
Когато всички коледни ангели се наредиха на опашка, за да бъдат прехвърлени на земята, то не се поколеба и веднага застана между тях.
   Наближаваше Бъдни вечер, заваля пухкав сняг. Всички хора радостни излязоха навън, за да си направят снежни човеци. Магията на празника се усещаше във всеки дом.
Ангелчето вървеше и наблюдаваше с огромно любопитство. Радваше се, че може лично да се докосне до всичко земно. Виждаше другите ангели как обгръщат с крилата си своите избраници и полагат огромни усилия, за да осъществят желанията им.
В далечината видя една къща, различна от другите. Приближи се и погледна вътре. Нямаше елха, коледна украса, нямаше го коледния дух. Усети много мъка, тъга, разочарование.
-         Какво ли се случва тук? – натъжи се ангелчето.
Приближи се до всички хора които бяха там, погледна в очите им и прочете причината. Тук живееше семейство с две малки момченца. Всички плачеха и страдаха за момиченцето им, което съвсем скоро си беше отишло от този свят.
Ангелчето се опита да прегърне майката и да успокои поне малко болката й, но тя още по-силно заплака. Тогава по-малкото момченце се обърна към ангелчето каза:
-         Ти коледен ангел ли си? Моля те, върни само за миг моята
сестричка, за да я види мама и да се успокои! Моля те, направи го!– настоятелно молеше детето.
-         Нямам това право мило дете! Това е нейният собствен избор. Сега
тя ви наблюдава, обича ви, пази ви. А вие трябва да бъдете щастливи и да живеете с мисълта, че тя е сред вас и никога няма да ви напусне! – отговори ангелчето.
-         Ако ти си истински коледен ангел ще изпълниш желанието ми! –
разочаровано отговори момченцето.
Ангелчето дълго мисли какво да направи, за да успокои цялото семейство и да им
върне усмивките и радостта на лицата. Прегърна момченцето, избърса сълзите му и каза:
-         Мило дете, сега ти можеш да помогнеш на семейството си! Има
нещо, което ни свързва всички земни и неземни същества. Това е Любовта! Само любовта може да прави чудеса! Отиди при твоята майка, прегърни я, покажи и колко много я обичаш. Благодари й, че ви е родила и ви отглежда с толкова много любов! Аз ще изпратя вашата сестричка в сънищата ви. Така ще можете да я виждате и разговаряте с нея. Само не забравяйте най-важното – искрената и чиста молитва, която идва от сърцето! Молитвата е магията в живота на всеки един от нас! Тя е връзката ни със Създателя, а само той може да позволи всяко желание да бъде осъществено!      
Момченцето веднага отиде при майка си, прегърна я, целуна я и разказа всяка една дума казана от ангелчето. Тогава същото направи и неговото братче. Баща им не устоя на тази прекрасна гледка, приближи се до тях и всички заедно се прегръщаха и целуваха. В този момент майката усети невероятна сила от любовта на всички. Зарадва се, усмихна се и сякаш всичко се промени!
      
В нощта на Коледа тяхната елха грееше и осветяваше цялата къща. Децата подкачаха радостни и щастливи около нея.
       А някъде горе отвисоко наблюдаваше феята пазителка на ангелчето. В този момент тя сияеше от радост и беше най-щастливата фея! Тя реши да изпълни молбата на ангелчето да бъде изпратено на земята, за да покаже до къде е стигнало с обучението си. С тази постъпка ангелчето показа своите знания в сбъдването на коледни желания. От сега нататък му предстояха безброй незабравими моменти като коледен ангел на едно любящо семейство!

01.12.2015 г.
автор:  Нели Пенева

петък, 31 юли 2015 г.

Да бъдем себе си

     Много често хората се представят за такива каквито не са само за да бъдат харесани. Всеки иска да направи добро впечатление обаче при липса на искреност винаги идва момента когато маските падат.
Защо тогава повечето хора го правят? Може би изпитват страх или се срамуват от нещо, причините са много различни. Хубавото е, че не всички хора постъпват по този начин и точно те знаят защо не го правят. Кои са те?
Има хора, които живеят в хармония със своя вътрешен свят. Искренни са със себе си и това ги прави съвестни и искрени с всички хора. Те имат чисти сърца и не търсят от своите близки и приятели специално внимание или показност.   
Не правят големи изненади или скъпи подаръци, за да спечелят уважението им.    
Не ги търсят всеки ден, за да покажат колко много ги обичат.   
Не искат от тях чудеса, за да са сигурни, че близките им хора ги уважават. Те просто обичат!
Тези хора безкрайно много оценяват това, което другите са направили за тях! Те обичат с цялото си сърце и затова получават повече от това за което мечтаят!
За тях всяка показност е вредна и не може да бъде доказателство за една кристално чиста и истинска любов! Така е, защото те вярват в себе си и това не ги кара да се съмняват в другия. Тези хора не забравят че имат душа, имат любящи сърца и никой не може да им попречи - да обичат! Любовта им е толкова голяма, колкото е възможно да съществува в този материален свят.Винаги се молят за себе си и за обичаните от тях хора. Вярват, че молитвите им пристигат там където са изпратени и винаги са чути.
Всички имаме такива хора около нас и ние също сме част от тези хора. Не е трудно да бъдем такива,  да го усетим и да видим в другия тази вътрешна красота.
Нека винаги да бъдем себе си независимо какво ни коства това! 
Макар и за малко да забравим за егото, да се отърсим от света който ни е обсебил и да погледнем вътре в нас. Да прозрем истинското и най-ценното - нашата душа! Да поговорим с нашият Виш Аз и да разберем причината за всяко едно безпокойство, което ни пречи. Всичко е там и то идва, за да ни каже нещо много важно и ако сме отворили своята душа ще научим много. Пренебрегнем ли това, ние се отдалечаваме от себе си!  Тогава ни нападат лошите мисли, идват съмненията, започваме да търсим вината в другите и още какво ли не. Така предизвикваме обстоятелствата и после се чудим от къде идват наказанията.
А всичко е толкова просто - Вярата в себе си, чистата любов, искренноста към другия!
Фалша, лицемерието, лъжата, лошите мисли, лошите думи и още ред други лошотии са цел на друг, те не са част от човешкото! Нека да не ги търсим, да не ги задържаме, а да ги изпратим там където им е мястото. Защото, ние сме човеци носещи души, дошли тук да изживеем един живот, който е кратък.
Нека да се обичаме без да го демонстрираме и да търсим доказателства за това. Да търсим хубавото в човека а не лошото, защото същия този човек гледа с нашите очи и вижда в нас същото! Никой не може да ни налага какво да мислим. Каквото посеем, това ще пожънем, затова е важно мислите ни да бъдат положителни.  Независимо каква е ситуация в нея винаги стои доброто и чака да го открием.
Ето какво казва Петър Дънов за отрицателната мисъл: „Докато държиш отровната мисъл в ума си, тя носи гниене. Докато държиш в себе си гниеща материя, ти не можеш да мислиш. Тази материя в тебе ферментира, образува гниене в душата ти, която ще спре всяка твоя мисъл, всяко благородно чувство и ще парализира волята ти.
Такава е истината и тогава идва фалша и замъглява цялото ни съзнание. И точно в този момент, другите с чистото съзнание усещат всичко т.е. прочитат мислите и разбират много повече без да бъде казано гласно. Тогава не е нужно да се говори, истината се проявява сама - от мисълта!
В Библията е казано, че Бог е сътворил човека добър, склонен към доброто и това е същественото в хората. Затова е нужно човека да се стреми към това. Когато се отклонява от Божественото, той вече не е човек!
Ако се обърнем към собствената си природа и погледнем първо себе си, ще открием възможността да бъдем в хармония със всички. Да се вгледаме в самите нас ни дава шанса да бъдем искрени.
Когато разберем какво е да бъдем себе си, ще надделява в нас само човешкото. Ще бъдем човеци дошли на земята, за да изпълнят своята мисия, за да изчистят своята душа и да изживеят един щастлив живот изпълнен с много истинска Любов!
Да си позволим да бъдем винаги себе си или да живеем в лъжа обзети от вечни съмнения!  Изборът е единствено наш!


30.07.2015 г.
автор:  Нели Пенева

сряда, 15 юли 2015 г.

Слънчевото момиче




 Една нощ точно в полунощ в едно село близо до планината се появи на този свят момиченце. Всички викнаха от изненада! Това бебе беше различно и до сега никой не беше виждал толкова красота. Момиченцето светеше в прелестна златна светлина. Още при появата си освети цялата околност. Сякаш в този миг слънцето се роди на земята.
В селото се разнесе новината за светещото момиченце. Хората я приемаха различно. Едни смятаха, че това е добър знак, други казваха, че това е проклятие и се молиха Бог да си я прибере отново.
За родителите си тя беше дар от Бога и те я нарекоха Божила.
Растеше момиченцето много-бързо и стана красива девойка.  Майка й не се отделяше от нея нито за миг.
Божила беше прекрасна! Усмихваше се на всички и се радваше на всеки човек когото срещне. Майката забелязваше, че колкото повече растеше детето и, светлината се увеличаваше. Когато я прегръщаше тръпки преминаваха през тялото и всяка болка веднага изчезваше. Това беше знак, че Божила можеше да излекува всяка болест.
Един ден, пред тяхната къща се появи старец. Ходеше бавно, а краката му бяха боси и целите покрити в рани.
Божила го забеляза и излезе да го поздрави. Видя раните му и веднага го прегърна. Тогава стана чудо – всички рани изчезнаха, изправи се старецът и здраво стъпи на краката си! Гледаше и не вярваше на очите си.
-         Какво е това чудо, какво направи слънчево момиче?
-         Нищо дядо – каза Божила - само ти помогнах. Сега си върви със здраве!
-         Невъзможно! Никога не съм виждал такова момиче като теб? От къде
идваш?
-         Бог ме изпрати да помагам на всички, да им връщам здравето което са
загубили - с умиление и усмивка отговори Божила.
-         Благодаря мило момиче, аз нямам с какво да ти платя. От сега нататък ще
разказвам за твоята светлина и ще изпращам болни хора, които ще са благодарни и до края на живота ще те благославят!
Старецът си тръгна доволен и щастлив от срещата. Никога не се беше чувствал по-здрав и по-силен както сега! На всички с много любов и огромна благодарност, разказваше за слънчевото момиче.
Започнаха да идват много хора пред къщата на Божила. Всички се молеха на майката да позволи на момичето да премахне техните болежки. Майката се страхуваше за детето си, не искаше никой да я докосва, но Божила не можеше да се крие. Тя успяваше да убеди майка си, че трябва да го направи.
Селяните недоволстваха от тази светлина. Ядосани казваха, че не разбират кога е ден и кога е нощ. Не искаха да чуват и виждат повече момичето.
      - Не стига, че денонощно ни осветява, но сега събира хиляди непознати хора в селото ни! – роптаеха те.
Решиха да измислят план с който да прогонят слънчевото момиче. Мислиха, умуваха и го измислиха! Когато видят момичето, веднага започваха да викат – “лъжкиня, измамница, дяволско изчадие!”. Наричаха я с всякакви обидни думи и гонеха хората, които с часове чакаха пред къщата.  Замеряха я с камъни, правеха всичко възможно да накарат семейството да напуснат селото.
Това продължаваше много дни наред. Божила и семейството й страдаха! Нямаше къде да отидат, тук беше техният дом.
Един ден вече не издържаха и решиха да се преместят. Станаха рано и тръгнаха към планината.
Цялото село празнуваха победата си и радостта им беше голяма. За да бъдат сигурни, че никога повече няма да се върнат, събориха къщата на слънчевото момиче. Повече никой от селото не ги видя.
Минаваха дните, дойде зимата и натрупа пухкав бял сняг. Планината и пътя до селото станаха непроходими. В селото вече никой не идваше. Угасна светлината, която огряваше всичко наоколо. В нощите настъпи непрогледен мрак.
Един ден в селото пристигна стареца, същият който преди време беше излекуван от Божила. Наоколо нямаше жива душа.
      - Какво става тук, къде са хората от селото? – вървеше и се оглеждаше тревожно.
Продължи до края на селото влезе в последната къща и видя една старица.
      - Здравей, стара жено – каза старецът.
      - Добре дошъл скитнико, кой си ти и кого търсиш? – отговори жената.
      - Във вашето село намерих здравето си и винаги с много любов си спомням за това място. Слънчевото момиче ми върна силите да продължа да живея. Тогава цялото село грееше от нейната светлина – отговори старецът. - А, сега не е същото, какво се е случило?
      - Оооох, скитнико, не питай! Голяма беда сполетя нашето село! Всички хора си отидоха от този свят, останахме само старците. Откакто си отиде слънчевото момиче, появи се лоша болест. Само за минути хората се разболяваха и цели семейства умираха в съня си! Останахме много малко живите. Всички казват, че това е проклятие тръгнало от изгонването на Божила.
      -  Лоша работа! – каза старецът тревожно – а ти бабо, беше ли болна от тази болест?
      -  Всички сме болни, но останахме живи аз и още няколко човека с които заедно изгонихме семейството на момичето и съборихме къщата им. Сега Бог ни наказа, не иска хора като нас при него.
       - Така е в този живот! Тук остават тези, които имат да изкупуват грехове! – отговори старецът. - Аз ще намеря слънчевото момиче и ще я върна тук, но трябва вие да я приемете отново във вашето село и да я благославяте!
Старецът изчака нощта и тръгна към гората. Само така можеше да намери Божила. Колкото повече навлизаше в гората, толкова повече се увеличаваше светлината.
Стигна до една дървена къщичка.
      - Слънчево момиче, покажи се! – провикна се старецът.
Вратата се отвори и се показа Божила.Усмихна се и радостна се затича към стареца.
      -  Чаках те дядо и знаех, че ще дойдеш точно сега! Аз помня живота, който си избира душата преди появата ми на този свят! Затова с много любов приемам всяко изпитание, то е като еликсир за моята душа! Зная, че това е нужно не само за мен, а за поколения напред.
Заедно със стареца се върнаха в селото. Всички ги очакваха и се вълнуваха от срещата с нея. Настаниха я в най-хубавата къща, а стареца посрещаше хората, които идваха за лечение. На мястото на съборената къща, построиха храм в който всички се молиха за здравето на живите и за покоя на мъртвите.
Божила живя дълги години, като даряваше здраве, радост и щастие на всички хора.


Юли 2015
автор:  Нели Пенева