неделя, 19 ноември 2017 г.

Цената на завистта

      Някога имаше един човек, който постоянно завиждаше на хората. Дразнеше го щастието и любовта в живота на другите. Това не му даваше спокойствие и го караше да страда.
Един ден той започна да се моли за помощ:
 Създателю, помогни ми! Аз искам да притежавам всичко каквото имат хората.
Само тогава ще се почувствам добре и ще мога да живея спокойно.
- Защо се сравняваш с другите? – отговори загрижено Създателят.
- Никой не е по-достоен от мен. Аз никога не съм имал каквото пожелая. Винаги
съм живял в лишения и повече не издържам. Сега искам всичко което съществува на тази земя
да бъде мое! – отговорил смело човекът.
- Преди да поискаш всичко, ще те посъветвам да направиш нещо за себе си.
Превърни всичката тази погубваща завист в добронамерена. Престани да се сравняваш с другите и открий в себе си най-добрите черти. Покажи ги, започни да ги прилагаш в ежедневието си и едва тогава ще дойде всичко хубаво при теб като подарък.
- Не мога повече, животът ми премина в очаквания и искам всичко сега, веднага! - 
настояваше човекът.
- Къде ще сложиш това, което искаш? Как ще го съхраниш? – попита Създателят.
- Помислил съм за това и имам достатъчно място - каза гордо той.
- Добре, нека да бъде твоята воля! Ще изпълня твоите желания, но ти ще ми обещаеш, 
че няма да се отмяташ от думите си! – каза Създателят.
- Никога няма да променя мечтата си! – щастливо отговори човекът.
Тогава Създателят се обърна към ангелите и казал:
- Ангели на мечтите, от сега натам всичко което поиска този човек, нека да му бъде 
доставено!
- Създателю, това е невъзможно! След време ще съжалява и ще проклина душата си!
- Той сам го пожела и ние ще изпълним неговата мечта! – отговори тъжно
Създателят.
Ангелите се замислиха, но думите на Създателя за тях бяха закон. От този момент започнаха 
да изпълняват желанията на човека. За кратко време всичко, което искаше през целия си живот вече беше факт.
В началото той беше щастлив. Появи се неговата съпруга, родиха му се деца, но той не спираше да иска все повече и повече. Не можеше да спре своята ненаситност.
 Затрупа се човекът с всичко съществуващо. Къщи, коли, пари, власт, титли, дрехи, предмети и още хиляди други неща. Толкова много станаха, че в главата му настъпи голямо объркване. Трябваше да мисли за страшно много неща. Появиха се хиляди проблеми. Не можеше да диша спокойно, задушаваше се, не разбираше кога е ден и кога е нощ. Времето минаваше в тревоги.
Тогава в него се появи страхът. Така го завладя, че вече не виждаше смисъл от всичко което има. Всички тревоги и страх му докараха лоша болест. Разкая се и отново потърси помощ.
- Създателю, стига толкова! Все някога трябва да има край. Вече нищо не искам.  
Нагледах се на цялото изобилие и разбрах, че е опасно и застрашава животът ми. 
Сега разбирам че много от нещата изобщо не са ми били нужни.
- Човеко, спомни си твоето обещание. Ти обеща, че никога няма да се откажеш от
думите си!  
- Вземи всичко обратно и ми върни само здравето! – отговори човекът.
- Всяко желание има определена цена! Нима не го знаеше? Сега помисли добре,
кое искаш да остане и кое да си отиде. Давам ти последен шанс!  
- Вече казах – искам си само здравето, нима не ме разбираш? – отговори строго
човекът.
И тогава Създателят прибра всичко обрано. Човекът остана сам, без семейство, без деца, без работа и всичко друго, което получи наготово. И осъзна своята огромна грешка.
- Създателю, какво направи…? Защо ми отне семейството? Къде отидоха децата
ми? Защо постъпваш толкова лошо с мен? – ядосан той не спираше да задава въпроси и да обвинява Създателят.
- Направих всичко за теб и изпълних всяко твое желание! Сега дойде време, когато
ти сам трябва да се справиш. Как ще го направиш, решаваш само ти! – отговори мъдро Създателят.
Човекът едва сега осъзна, че наистина всичко в живота си има цена и всеки рано или късно плаща. А цената на завистта е най-тежка и най-много боли. Тази болка остава за винаги и ние я носим със себе си неотлъчно през времето в което ни е отредено да бъдем хора.

 автор: Нели Пенева

2017 г.

неделя, 17 септември 2017 г.

Приказка за старото магаре

         В един селски двор, стопаните отглеждаха красиви породисти коне. Един ден по време на паша, на полето намериха едно изоставено старо магаре. Съжалиха животното и го прибраха в обора при конете. Магарето не харесваше конете заради красотата и осанката им. Отдалече ги наблюдаваше завистливо. Мечтаеше да притежава тяхната грациозност и да получава възхищение от стопаните.
Конете се отнасяха с уважение към магарето, но то ги гледаше гневно и бягаше на далече от тях. Дълго време се криеше и правеше планове как да заприлича на кон, но нищо не се получаваше.
Един ден взе решение да избяга в гората и да се представи на всички горски животни като най-прекрасния кон. Дълго време вървеше по горската пътека и викаше с цяло гърло:
-          Излезте всички от хралупите си и погледнете най-красивия кон, какъвто
никога не сте виждали!
От далече го наблюдаваше един заек. Доближи се, огледа го и учудено каза:
-          Какъв кон…? Ти си едно старо магаре!
-          Как си позволяваш да ме обиждаш, аз съм истински кон! – сърдито отговори
магарето.
-          Познавам много коне и нито един не прилича на теб – отговори заекът.
-          Аз не съм обикновен кон. Моите родители са от най-добрите породи и са на
почит и уважение в цялото съседно село – гордо отговори магарето и продължи да върви по горската пътека.
Стигна до една голяма хралупа и реши да влезе вътре, но от там се показа вълкът. Той току-що се беше събудил от сън и умираше от глад. Погледна настървено магарето и каза:
-          Здравей магаре! Добре дошло в моята хралупа.
-          Как е възможно! Никой ли не разбира, че аз съм кон! – негодуваше магарето.
-          Това истина ли е? Отдавна искам да срещна истински кон – каза
въодушевено вълкът.
-          Защо искаш да срещнеш кон? – учуди се магарето.
-          Това е моята мечта!  Когато бях дете, моите родители ме хранеха с конско
месо и оттогава обожавам тази храна. Сега от дълго време не съм хапвал толкова вкусно месо. Мечтаех за този момент и ето мечтата ми се сбъдна.
Тогава вълкът скочи върху него. Магарето се изплаши и започна да вика за
помощ, но никой не го чуваше.
-          Моля те вълчо, не ме изяждай, аз съм едно старо магаре.
-          Как така не си кон…? Искаш да ме излъжеш, но аз няма да ти повярвам.
-          Недей така, моето месо не е толкова вкусно както конското, остави ме да си
отида – молеше се магарето.
-          Когато те изям, тогава ще усетя дали си истински кон – каза вълкът.
За него нямаше значение какво животно вижда. Беше щастлив, че храната сама е дошла в хралупата му и не можеше да изпусне този голям шанс да си хапне до насита прясно месо. Колкото и да се молеше магарето, вълкът не го слушаше. Той беше щастлив, че неговата мечта стоеше пред него.

      Не се правете на това което не сте, защото не знаете за какво мечтаят другите. А мечтите се сбъдват.

автор: Нели Пенева
юли 2017

вторник, 1 август 2017 г.

55 думи

- Къде си?

- В безкрайното и необятно пространство на живота. 

Около мен преминават милиони нови светове и безброй изживени животи.

- Къде ги намери?


- Във висините на душата.


- Какво правиш там?


- Летя си..


- Вземи ме при теб.


- Твоят път е в друга посока.


- Възможно ли е за миг да те видя?


- Превърни мигът във вечност - усети ме!



автор: Нели Пенева
юни 2017

четвъртък, 29 юни 2017 г.

Изгубената любов

    Веднъж едно сърце се почувства изгубено. Отчаяно и съкрушено тръгна в безкрая за да търси своята любов. Отдалече го видя тъгата. Доближи се до него и каза:
-          Много хубаво страдаш. За мен е удоволствие да те наблюдавам!
-          Не искам да страдам! Пътя по който тръгнах се оказа грешен и изгубих
любовта. Сега трябва да я открия отново или ще си остана изгубено завинаги! - каза тъжно сърцето.
-          Потърси надеждата – каза тъгата – само тя може да ти помогне.
Тръгна сърцето да търси надеждата, обикаляше, разпитваше, но не виждаше никаква следа от нея. В това време мина покрай него радостта. Погледна сърцето, усмихна се и каза:
       -   Не тъгувай сърце, усмихни се и твоята любов сама ще те открие.
       -   Ще се усмихна когато открия любовта – отговори тъжно сърцето и продължи да върви по пътя.
Преминаваше през огромни изпитания, порой от сълзи се изливаха върху него, но сърцето не спираше да се бори и да търси своята любов.
Дълбоко в мъката си срещна вярата. Помоли я за помощ и вярата отговори:
-          Ех, сърце, толкова е просто. Повярвай в мен и ще намериш всичко за което
мечтаеш!
-          Аз вярвам в теб, но има още нещо друго и това е надеждата. Много е трудно да
бъде открита – отговори сърцето.
Нямаше повече какво да направи и с последни сили се отдаде на молитвата:
-          Мили Боже, за мен няма живот без любов. Моля те, дай ми знак. Посочи ми
правилният път!
Тогава сърцето видя една малка светеща точица, която обикаляше около него
излъчвайки красиви цветове.
-          Кой си ти? – попита любопитно сърцето.
-          Аз съм надеждата! През цялото време вървя до теб и очаквам твоето внимание.
Ти не ме забелязваш и за моя голяма изненада казваш, че ме търсиш!  – отговори надеждата.
 Сърцето остана без дъх и съвсем се обърка. Но усети, че това е добър знак, зарадва се, усмихна се и каза:
-          Толкова дълго те търсих, а ти си била с мен в най-трудния ми момент. Моля те,
помогни ми да открия любовта си!
Надеждата мъдро отговори:
-          Чуй ме сърце, любовта никога не те е напускала. Цялата любов която търсиш е в
теб! Тя никога не може да изчезне, защото ти я създаваш. Само тя може да ти донесе вечно щастие. Отвори се, открий изобилието около теб. Погледни вътре в себе си и осъзнай своята истинска същност. Всяка част от теб съдържа малко зрънце от чудесата на всички съществуващи чувства. И всяко начало започва от любовта.
     Сърцето разбра колко е важно да не се вкопчва във всяко едно чувство което
изпитва. Достатъчно е да намери смисъла, да има вярата, да се опира на надеждата и да продължи напред. Накрая на пътя се намира мъдростта. И всичко което се случва има своя истински смисъл към по-добър и по-мъдър живот.

автор: Нели Пенева 
април 2017 г.

събота, 27 май 2017 г.

Заръката на Бог

     Някога високо в планината в малка къща живееше една старица. Тя не общуваше с хората и никога не излизаше от своя дом. Отваряше вратата само когато види някое животно да минава наблизо. Всеки ден поставяше храна на прозореца и чакаше да се появи птица.  Хората се страхуваха се от нея, наричаха я – „странна птица”. Така минаваха дни, години и никой не смееше да доближи нейната къща.
Една сутрин жената отново постави трохи на прозореца и зачака. Появи се една много красива птица. Кацна на прозореца и започна да кълве трохите. Жената огледа любопитно птицата и възхитена от красотата, внимателно отвори прозореца и опита да я докосне. Тогава птицата влезе вътре и кацна на рамото и. Жената от страх не смееше да помръдне от мястото си. Птицата разтвори крилата си и нежно прегърна старицата. Това подейства успокояващо на жената и тя се усмихна.
-          Бях забравила колко е хубаво да получиш прегръдка . От много години никой не го е правил - каза тъжно старицата.
-          Всяко живо същество има нужда от прегръдка - проговори с човешки глас птицата.
Старицата се стъписа. От дълго време никой не говореше с нея, а сега тя чуваше човешки глас от една птица.
-          Сигурно съм полудяла… – изплаши се тя. - Коя си ти, как така говориш с човешки глас…? - не разбираше старицата.
-          Аз не съм обикновена птица, аз съм твоят ангел хранител. Идвам тук със заръката на Бог – отговори птицата.
В този момент тя се превърна в един прекрасен ангел и огря цялата къща в неземно красиви цветове.
-          Ти носиш много добра душа, защо си причиняваш толкова мъка? От дълго време те наблюдавам и изпращам знаци, за да промениш живота си но ти не разбираш. Така рискуваш  да провалиш себе си и да предадеш душата си на дявола. Вече нямаш време за губене. 
      Ако не вземеш незабавни мерки за промяна ще убиеш душата си.
-          Нищо не разбирам! Какви са тези знаци. Аз съм възрастна жена и дните ми са вече преброени – отговори с тъга старицата.
-          Ти сама трябва да избереш при кого ще отидеш – при Създателя или при Дявола.
На кого вярваш?
-          На никого не вярвам. За мен няма значение къде ще отида, когато вече бъда мъртва. – отговори старицата.
-          На какво се дължи това безверие? Разкажи ми защо си стигнала до това ужасно състояние!
-          Дълга е моята история. Няма да ми стигне времето, за да ти разкажа живота си.
-          Опитай! – каза ангелът и отново я прегърна и целуна нежно по челото.
Тогава старицата започна да разказва:
-          Някога преди много години имах семейство - родители и двама братя. Живеехме щастливо и се радвахме на всеки ден от живота. Всичко се промени когато нашите родители си отидоха от този свят съвсем млади. Останахме сами все още деца за да се грижим за себе си. Наложи се да започнем да работим. Тъй като бяхме твърде малки, плащаха ни само дребни монети, а те стигаха колкото да си купуваме хляб. Забравихме за усмивките, престанахме да се прегръщаме и да показваме обичта си. Отчаянието беше много по-голямо и по-силно от нас. 
С времето нещата се усложняваха. Животът ставаше по-тежък и беше трудно да се справим. Полагахме големи усилия да запазим къщата си и да не останем на улицата. Един ден когато 
се прибрахме от работа намерихме къщата цялата в пламъци. Някой я беше запалил. Това ни съсипа завинаги. Братята ми решиха да заминат, за да се спасят живи. Аз останах сама и повече никога не ги видях. Дълго време нямах вест от тях и смятам, че са мъртви. От тогава 
не желая да общувам с никого.
-          Това не е причина да се отказваш от живота  – каза ангелът  – Човек винаги може да намери сили да се справи с всяка ситуация колкото и трудна да е тя. Отчаянието е опасно и ако се отдадеш на него, душата ти ще остане завинаги в негова власт.
-          Трудно се живее на този свят! – каза тъжно старицата.
-          Животът те учи на всичко хубаво и лошо. Ти си дошла тук на земята, за да го изживееш изпълнена с любов и страст към всичко живо. Ако сама не го проумееш няма да получиш  Божията благословия на собствената си душа. Ще продължиш да страдаш. Ние ангелите можем да бдим над вас хората и само молбите отправени към нас, могат да променят вашето състояние.
-          Моля те тогава, кажи ми как да открия своите близки хора. Посочи ми къде се намират 
      братята ми сега. – каза старицата и сълзи потекоха от очите и.
Ангелът я гледаше с много любов и надежда. Познаваше нейната душа и с радост прие да изпълни заръката на Бог.
Седна до нея и започна да разказва:
-          Спомни си студената и мразовита зима, когато снегът беше затрупал твоята къща. Един мъж дойде и направи пътека точно пред вратата, за да можеш да излизаш навън. Той почука на вратата ти, но ти го изгони без да му благодариш. Този мъж беше твоя най-малък брат.
-          Спомни си най-горещото лято, когато водата пресъхна и ти остана три дни без капка вода. Тогава дойде един мъж и остави до вратата една кофа с вода. Ти отново го изгони без да отвориш вратата. Това беше твоя най-голям брат. Изпратих ги при теб за да ти помогна да се намерите, но ти не пожела тази среща. Въпреки това те не спират да се молят за теб.
Старицата слушаше думите на ангела и плачеше неудържимо. Тя не можеше да
прости на себе си за проваления живот, който сама си беше създала. Сега разбираше, че животът е в нашите собствени ръце и ако ние пожелаем да бъдем щастливи нищо не може да ни попречи. Независимо колко мъка преживяваме винаги има една неземна сила която ни помага да се справим и да изживеем живота си в радост и блаженство.
-          Заведи ме при тях ангеле мой, моля те с цялата си душа и сърце! – молеше се през сълзи жената.
Ангелът отново я прегърна и поведе към близкото село. Сега предстоеше най-прекрасния
миг в живота на тази жена – срещата с нейното семейство. От много години нейната душа не беше изпитвала толкова огромна радост и желание да живее.

Май 2017

Автор:

Нели Пенева

неделя, 9 април 2017 г.

Нарисувай ми мечта

   -   Нарисувай ми МЕЧТА. Нека да бъде различна, каквато никой не е мечтал до сега. 
   
           Оцвети я с боите на живота. Сложи малко аромат от най-красивите цветове на пролетта. 
      
           За вкус, сложи най-сладките плодове на лятото. Постави я на килим от шарени есенни 
          
           листа и покрий със снежно бяла покривка от най-мразовитата зима . 
      
           Сега я накарай да оживее и да започне да расте. Колкото по-голяма става, толкова повече 
         
           да се приближава към мен. Аз ще я прегърна, ще се слея с нея и ще я сбъдна.
              
              -   Пропусна нещо! Всичко има цена!
              
              - Това е присъщо на умът. Търсейки чудеса, той плаща цена. 
                 
                Душата не търси, тя ги създава!



автор: Нели Пенева
09.04.2017

понеделник, 30 януари 2017 г.

Приказка за една мечта

   Имало едно време един град-държава с древна история. Намирал се много далече и малцина са знаели за неговото съществуване. Там животът бил различен. От много години назад и до днес всички хора живеели с една и съща мечта за една вълшебна страна. Легенди се разказвали, песни се пеели, книги се пишели и всеки се надявал един ден да види красотата за която даже не е сънувал. Никой не знаел как се стига до това вълшебно място. Децата мечтаели да открият пътя до там, когато пораснат. Едновременно тази мечта им помагала в живота. Нередностите, тъгата и всичко което ги спохождало те приемали като вдъхновение, защото всички смятали че всяка трудност ги приближава до тяхното мечтано място за живеене.
   Един ден в града се появил чужденец. Всички го посрещнали с радост, поканили го в домовете си, разказали му за живота си и го попитали:
-  Чувал ли си за онази вълшебна страна? Знаеш ли пътя до там?
-  Коя е тази страна? – попитал учудено той.
-  Нима не знаеш? Намирала се накрая на света. Пътя до нея е труден с много големи препятствия и малко са хората, които я достигат. А когато я открият остават там завинаги…. –  започнали да разказват. Всеки искал да каже повече, за да не пропусне и най-малката подробност.
Чужденецът ги слушал с много интерес и внимателно наблюдавал вълнението в очите им. 
Когато всички замлъкнали, той се усмихнал и казал:
-  Мили хора, аз мисля че намерих тази вълшебна страна! До сега не знаех за нея и
не подозирах, че ще я открия когато пристигна тук. 
Хората го гледали много учудено и не разбирали думите му.
-  Всички вие – продължил той – никога не сте живели на друго място. Вашата мечта  
е светът в който живеете сега и от вас зависи дали ще я има завинаги. Всекидневните случки, приемането на нещата, приятелството помежду ви и щастливото ви съществуване не може да се сравни с нищо друго освен с това, че вашият свят е вълшебен. Не се вкопчвате в нищо, не отричате и хубаво и лошо, взаимно се подкрепяте и така правите живота си смислен. Вие сте истински вълшебници! За мен беше голямо удоволствие да бъда тук и да се докосна до вашето достойно съществуване.
    Сега настъпило недоумение и хаос в мислите на хората. Нищо не разбирали от словото на този странник. Все пак приели думите му за добра поличба и го изпратили по пътя си. Чужденецът  с усмивка и доволно изражение на лицето казал на всички „сбогом” и си  тръгнал от този град.
    Това не останало незабелязано от очите на Създателя. Той търпеливо изчакал чужденецът да се отдалечи от градчето и веднага го заговорил:
-  Разкажи ми какво научи от тези хора?   
-  В този град има спокойствие и топлина – отговорил с умиление чужденецът. – Хората  имат обща мечта и живеят с очакването да я осъществят. Всички заедно искат да открият нови светове, които ще ги направят щастливи. В този момент обаче те не осъзнават, че търсеният свят е в тях, в сърцата им, в постъпките им, в ежедневието им. Самата мечта го създава и те го живеят всеки ден без да се вкопчват в нещата, без да търсят недостатъците на живота си! Това ги кара все повече да бъдат себе си и да предават любовта си един на друг без да имат очаквания. Така хората в този град са намерили своя начин да изживеят живота си щастливо.
-  Не смяташ ли че в един момент ще приемат това за илюзия? – попитал загрижено Създателят.
-  Никога няма да се случи това! Докато съществува този град ще има любов и разбирателство помежду им, защото на това се крепи светът! Ще дойде момента когато ще осъзнаят, че няма по-добър от техния свят!
-  Благодаря служителю на светлината, ти изпълни своята мисия успешно! – казал гордо Създателят.
      –  Сега нека да им изпратим нашата благословия и да оставим всеки един от тях да усети промяната със собственото си сърце.

Автор : Нели Пенева
Януари 2017

вторник, 17 януари 2017 г.

Не чакам вдъхновение, просто пиша

                                          Приказната писателка на приказки

                                                           Десислава Ивайлова

     Великият писател на приказки Ханс Кристиян Андерсен е казал „Животите на всички хора са приказки, написани от Божиите ръце”. В днешно време ние сме изгубили вълшебството на детството. Толкова сме закоравели от ежедневието и рутината си, че пропускаме магическия свят в който може да ни отведе една приказка, докато я четем отново толкова рутинно на децата си. Поуките от нея пък, дори не ни правят впечатление, макар според Андерсен ние всички да сме едни живи приказки, които продължаваме да пишем всеки ден сами.
Нели Пенева е на 47 години от Козлодуй и не е забравила тази искрена чистота, която може да зарадва душата на човек, когато прочете една приказка. Тя работи, като Експерт подбор на персонала, но също така обожава да пише приказки, които по нейни думи не са само за деца – те са всички. „Преди около 5 години отидох на семинар на Метода „Силва”, тъй като преди това попаднах на книгите на създателя на метода - той се казва Хосе Силва. Самият метод е за усъвършенстване на човешкия ум. Много бях впечатлена от неговата история и прочетох книгите му. Той е бил съвсем обикновено момче от работническо семейство. Когато навършва 6 години умира баща му. Скоро след това майка му се омъжва повторно и той заедно със сестра си и брат си са принудени да отидат да живеят при своите баба и дядо. Това налага на 6 години да започне да работи – боядисва обувки, продава вестници и други допълнителни работи. По-късно, когато постъпва в армията след разговор с военния психолог остава силно впечатлен от психологията. Започва всеки ден да чете и да търси информация за възможностите на човешкия ум. Така постепенно той стига до тази наука, която създава, а по-късно тя е усъвършенствана и от децата му. Самият метод има за цел да ни покаже как ние сами да използваме рационално интуицията си, естествените си психични способности и как да развием дясното си мозъчно полукълбо, където е творчеството” казва Нели Пенева.
Когато е разбрала, че подобен семинар се провежда в София тя незабавно отива там и твърди, че се е почувствала точно на мястото си. „Много ми хареса, останах впечатлена и започнах да ходя редовно на семинара. Някъде година след това съвсем неочаквано написах първата приказка. Почувствах се прекрасно, зарадвах се и това започна да ме кара да пиша все повече. Не съм чакала да дойде вдъхновението, просто исках да пиша. Сядах и в момента в който започвах да пиша, то си идваше само. Една след друга приказките се появяваха” казва въодушевено Нели Пенева. До днес тя няма издадена книга, но е направила свой сайт в интернет, който е изцяло с нейно творчество. „Тъй като всяка приказка ме кара да виждам един нов свят, реших, че сайта ще е хубаво да се казва „Приказки от Новия свят”. Има издателства, които правят конкурси и аз от време на време участвам в такива. Така спечелих един конкурс в който включиха моя приказка в книга за лечение на деца аутисти и ми подариха книгата. Самата аз не съм мислила за издаване на собствена книга. Може би е хубаво да се замисля, защото приказките вече са много – над 20, но явно още не е дошъл момента щом в главата ми не се е показал ясен план как да го направя” казва Нели. Тя има семейство, син и дъщеря, които са в 9 и 10 клас. Те напълно я подкрепят и много харесват творчеството й. „ Децата ми четат приказките и се е случвало да ме попитат от къде е дошла идеята да напиша поредната приказка, но за това няма точно обяснение. Има моменти в които, както всеки човек се чувствам тъжна или разочарована и сядам да пиша. Тогава идват и по-тъжните приказки, но въпреки всичко те завършват добре. Все пак всяко нещо трябва да завърши добре” казва с усмивка Нели Пенева. Вдъхновението за нейната първа приказка идва точно в такъв тъжен момент. „Първата приказка седнах и написах, когато ми беше много тъжно, но след появата й тя ми оправи изцяло настроението” казва през смях Нели. Според нея приказките са за всички – не само за децата. „Някога Христос също е разказвал притчи, а самия той ги е наричал приказки. Правил го е за да откъсне хората от реалността. Той е казал „Те слушат и не чуват”. Ето това Му е трябвало на Него да ги впечатли по този начин – да накара хората да го чуят и да извадят поуката за себе си. Аз очаквам всеки да намери неговото вдъхновение в приказките ми. Да открие посланието за себе си. Извода е различен при всеки. Хората, които връщат обратна връзка ми казват „Аз видях това и това в тази приказка”, но друг в същата приказка вижда друго. Наистина се убеждавам, че е така. Важното е да намират някаква връзка със себе си. Надявам се това да им помага и да ги вдъхновява в живота за напред. Всички хора имат нужда от вдъхновение” казва Нели. Тя споделя още, че хората, които четат приказките й са и голям мотиватор да продължава да пише. „Когато някой ми каже „Попаднах на вашите приказки” аз винаги  питам, коя от всички е направила най-голямо впечатление? Една жена ми каза, че на нейното дете най-много му харесва приказката за жабчето и луната и иска да я чете всяка вечер. Това за мен беше прекрасно да го чуя, защото от нас зависи децата ни да започнат да четат книги. Ние трябва да им покажем , че четенето е нещо прекрасно и книгата е много ценна. В крайна сметка имаме нужда от образовани хора, а това е пътят. Много е важно също така да четем приказки на децата с нужната интонация и изразителност за да могат те да се впечатлят и поне в този момент да забравим малко за телефоните” казва през смях Нели Пенева. Тя сподели, че в нейното детство, най-големият източник на информация са били библиотеките. В днешно време обаче всяка една информация от която децата имат нужда, могат да намерят и в интернет. „ Всичко им идва на готово, а това им отнема въображението. Те трябва да могат да мечтаят, както го прави човек, докато чете книга. Ако искаме да променим нещо в живота си, ние трябва да можем да мечтаем, за да видим промяната в мечтите си. Иначе няма как да стане. Покрай интернет, смартфоните и компютърните игри, децата някак си забравят за мечтите и въображението” казва Нели. Тя е вярваща, а в нейните приказки присъства и фигура, която там е наречена „Създателят”. „В приказките си, аз наричам Бог – „Създателя”. Въпреки, че във всяка една приказка, той олицетворява нещо различно. Може да е животът в една приказка, а в друга да е нещо различно. За мен простичко казано, „Създателят” е едно същество, което се проявява във всеки един от нас. Може би това се опитвам да показвам, когато го наричам „Създателя” – сами да проумеем, че всичко е в нас и пак от нас зависи към какво ще погледнем. Информацията около нас е толкова много и разнообразна, но ние сами решаваме на какво да вярваме. Никой не ни кара на сила да вярваме в нещо опредено” категорична е Нели.
Позитивизмът за тази лъчезарна и усмихната жена е едно от най-важните неща. „Много е важно да мислим позитивно. Някой казват, че това е глупаво, но за мен е важно! Когато мисля за нещо, което искам да ми се случи винаги го правя  от позитивната страна. Това за което мечтая в момента е може би появата на този „Нов свят”. На децата бих пожелала да четат приказки! Приказките са за всички. От най-малкия до най-големия човек. Нека не спираме да четем приказки”. 

Вестник Козлодуй днес
17.01.2017 г.