неделя, 9 април 2017 г.

Нарисувай ми мечта

   -   Нарисувай ми МЕЧТА. Нека да бъде различна, каквато никой не е мечтал до сега. 
   
           Оцвети я с боите на живота. Сложи малко аромат от най-красивите цветове на пролетта. 
      
           За вкус, сложи най-сладките плодове на лятото. Постави я на килим от шарени есенни 
          
           листа и покрий със снежно бяла покривка от най-мразовитата зима . 
      
           Сега я накарай да оживее и да започне да расте. Колкото по-голяма става, толкова повече 
         
           да се приближава към мен. Аз ще я прегърна, ще се слея с нея и ще я сбъдна.
              
              -   Пропусна нещо! Всичко има цена!
              
              - Това е присъщо на умът. Търсейки чудеса, той плаща цена. 
                 
                Душата не търси, тя ги създава!



автор: Нели Пенева
09.04.2017

понеделник, 30 януари 2017 г.

Приказка за една мечта

   Имало едно време един град-държава с древна история. Намирал се много далече и малцина са знаели за неговото съществуване. Там животът бил различен. От много години назад и до днес всички хора живеели с една и съща мечта за една вълшебна страна. Легенди се разказвали, песни се пеели, книги се пишели и всеки се надявал един ден да види красотата за която даже не е сънувал. Никой не знаел как се стига до това вълшебно място. Децата мечтаели да открият пътя до там, когато пораснат. Едновременно тази мечта им помагала в живота. Нередностите, тъгата и всичко което ги спохождало те приемали като вдъхновение, защото всички смятали че всяка трудност ги приближава до тяхното мечтано място за живеене.
   Един ден в града се появил чужденец. Всички го посрещнали с радост, поканили го в домовете си, разказали му за живота си и го попитали:
-  Чувал ли си за онази вълшебна страна? Знаеш ли пътя до там?
-  Коя е тази страна? – попитал учудено той.
-  Нима не знаеш? Намирала се накрая на света. Пътя до нея е труден с много големи препятствия и малко са хората, които я достигат. А когато я открият остават там завинаги…. –  започнали да разказват. Всеки искал да каже повече, за да не пропусне и най-малката подробност.
Чужденецът ги слушал с много интерес и внимателно наблюдавал вълнението в очите им. 
Когато всички замлъкнали, той се усмихнал и казал:
-  Мили хора, аз мисля че намерих тази вълшебна страна! До сега не знаех за нея и
не подозирах, че ще я открия когато пристигна тук. 
Хората го гледали много учудено и не разбирали думите му.
-  Всички вие – продължил той – никога не сте живели на друго място. Вашата мечта  
е светът в който живеете сега и от вас зависи дали ще я има завинаги. Всекидневните случки, приемането на нещата, приятелството помежду ви и щастливото ви съществуване не може да се сравни с нищо друго освен с това, че вашият свят е вълшебен. Не се вкопчвате в нищо, не отричате и хубаво и лошо, взаимно се подкрепяте и така правите живота си смислен. Вие сте истински вълшебници! За мен беше голямо удоволствие да бъда тук и да се докосна до вашето достойно съществуване.
    Сега настъпило недоумение и хаос в мислите на хората. Нищо не разбирали от словото на този странник. Все пак приели думите му за добра поличба и го изпратили по пътя си. Чужденецът  с усмивка и доволно изражение на лицето казал на всички „сбогом” и си  тръгнал от този град.
    Това не останало незабелязано от очите на Създателя. Той търпеливо изчакал чужденецът да се отдалечи от градчето и веднага го заговорил:
-  Разкажи ми какво научи от тези хора?   
-  В този град има спокойствие и топлина – отговорил с умиление чужденецът. – Хората  имат обща мечта и живеят с очакването да я осъществят. Всички заедно искат да открият нови светове, които ще ги направят щастливи. В този момент обаче те не осъзнават, че търсеният свят е в тях, в сърцата им, в постъпките им, в ежедневието им. Самата мечта го създава и те го живеят всеки ден без да се вкопчват в нещата, без да търсят недостатъците на живота си! Това ги кара все повече да бъдат себе си и да предават любовта си един на друг без да имат очаквания. Така хората в този град са намерили своя начин да изживеят живота си щастливо.
-  Не смяташ ли че в един момент ще приемат това за илюзия? – попитал загрижено Създателят.
-  Никога няма да се случи това! Докато съществува този град ще има любов и разбирателство помежду им, защото на това се крепи светът! Ще дойде момента когато ще осъзнаят, че няма по-добър от техния свят!
-  Благодаря служителю на светлината, ти изпълни своята мисия успешно! – казал гордо Създателят.
      –  Сега нека да им изпратим нашата благословия и да оставим всеки един от тях да усети промяната със собственото си сърце.

Автор : Нели Пенева
Януари 2017

вторник, 17 януари 2017 г.

Не чакам вдъхновение, просто пиша

                                          Приказната писателка на приказки

                                                           Десислава Ивайлова

     Великият писател на приказки Ханс Кристиян Андерсен е казал „Животите на всички хора са приказки, написани от Божиите ръце”. В днешно време ние сме изгубили вълшебството на детството. Толкова сме закоравели от ежедневието и рутината си, че пропускаме магическия свят в който може да ни отведе една приказка, докато я четем отново толкова рутинно на децата си. Поуките от нея пък, дори не ни правят впечатление, макар според Андерсен ние всички да сме едни живи приказки, които продължаваме да пишем всеки ден сами.
Нели Пенева е на 47 години от Козлодуй и не е забравила тази искрена чистота, която може да зарадва душата на човек, когато прочете една приказка. Тя работи, като Експерт подбор на персонала, но също така обожава да пише приказки, които по нейни думи не са само за деца – те са всички. „Преди около 5 години отидох на семинар на Метода „Силва”, тъй като преди това попаднах на книгите на създателя на метода - той се казва Хосе Силва. Самият метод е за усъвършенстване на човешкия ум. Много бях впечатлена от неговата история и прочетох книгите му. Той е бил съвсем обикновено момче от работническо семейство. Когато навършва 6 години умира баща му. Скоро след това майка му се омъжва повторно и той заедно със сестра си и брат си са принудени да отидат да живеят при своите баба и дядо. Това налага на 6 години да започне да работи – боядисва обувки, продава вестници и други допълнителни работи. По-късно, когато постъпва в армията след разговор с военния психолог остава силно впечатлен от психологията. Започва всеки ден да чете и да търси информация за възможностите на човешкия ум. Така постепенно той стига до тази наука, която създава, а по-късно тя е усъвършенствана и от децата му. Самият метод има за цел да ни покаже как ние сами да използваме рационално интуицията си, естествените си психични способности и как да развием дясното си мозъчно полукълбо, където е творчеството” казва Нели Пенева.
Когато е разбрала, че подобен семинар се провежда в София тя незабавно отива там и твърди, че се е почувствала точно на мястото си. „Много ми хареса, останах впечатлена и започнах да ходя редовно на семинара. Някъде година след това съвсем неочаквано написах първата приказка. Почувствах се прекрасно, зарадвах се и това започна да ме кара да пиша все повече. Не съм чакала да дойде вдъхновението, просто исках да пиша. Сядах и в момента в който започвах да пиша, то си идваше само. Една след друга приказките се появяваха” казва въодушевено Нели Пенева. До днес тя няма издадена книга, но е направила свой сайт в интернет, който е изцяло с нейно творчество. „Тъй като всяка приказка ме кара да виждам един нов свят, реших, че сайта ще е хубаво да се казва „Приказки от Новия свят”. Има издателства, които правят конкурси и аз от време на време участвам в такива. Така спечелих един конкурс в който включиха моя приказка в книга за лечение на деца аутисти и ми подариха книгата. Самата аз не съм мислила за издаване на собствена книга. Може би е хубаво да се замисля, защото приказките вече са много – над 20, но явно още не е дошъл момента щом в главата ми не се е показал ясен план как да го направя” казва Нели. Тя има семейство, син и дъщеря, които са в 9 и 10 клас. Те напълно я подкрепят и много харесват творчеството й. „ Децата ми четат приказките и се е случвало да ме попитат от къде е дошла идеята да напиша поредната приказка, но за това няма точно обяснение. Има моменти в които, както всеки човек се чувствам тъжна или разочарована и сядам да пиша. Тогава идват и по-тъжните приказки, но въпреки всичко те завършват добре. Все пак всяко нещо трябва да завърши добре” казва с усмивка Нели Пенева. Вдъхновението за нейната първа приказка идва точно в такъв тъжен момент. „Първата приказка седнах и написах, когато ми беше много тъжно, но след появата й тя ми оправи изцяло настроението” казва през смях Нели. Според нея приказките са за всички – не само за децата. „Някога Христос също е разказвал притчи, а самия той ги е наричал приказки. Правил го е за да откъсне хората от реалността. Той е казал „Те слушат и не чуват”. Ето това Му е трябвало на Него да ги впечатли по този начин – да накара хората да го чуят и да извадят поуката за себе си. Аз очаквам всеки да намери неговото вдъхновение в приказките ми. Да открие посланието за себе си. Извода е различен при всеки. Хората, които връщат обратна връзка ми казват „Аз видях това и това в тази приказка”, но друг в същата приказка вижда друго. Наистина се убеждавам, че е така. Важното е да намират някаква връзка със себе си. Надявам се това да им помага и да ги вдъхновява в живота за напред. Всички хора имат нужда от вдъхновение” казва Нели. Тя споделя още, че хората, които четат приказките й са и голям мотиватор да продължава да пише. „Когато някой ми каже „Попаднах на вашите приказки” аз винаги  питам, коя от всички е направила най-голямо впечатление? Една жена ми каза, че на нейното дете най-много му харесва приказката за жабчето и луната и иска да я чете всяка вечер. Това за мен беше прекрасно да го чуя, защото от нас зависи децата ни да започнат да четат книги. Ние трябва да им покажем , че четенето е нещо прекрасно и книгата е много ценна. В крайна сметка имаме нужда от образовани хора, а това е пътят. Много е важно също така да четем приказки на децата с нужната интонация и изразителност за да могат те да се впечатлят и поне в този момент да забравим малко за телефоните” казва през смях Нели Пенева. Тя сподели, че в нейното детство, най-големият източник на информация са били библиотеките. В днешно време обаче всяка една информация от която децата имат нужда, могат да намерят и в интернет. „ Всичко им идва на готово, а това им отнема въображението. Те трябва да могат да мечтаят, както го прави човек, докато чете книга. Ако искаме да променим нещо в живота си, ние трябва да можем да мечтаем, за да видим промяната в мечтите си. Иначе няма как да стане. Покрай интернет, смартфоните и компютърните игри, децата някак си забравят за мечтите и въображението” казва Нели. Тя е вярваща, а в нейните приказки присъства и фигура, която там е наречена „Създателят”. „В приказките си, аз наричам Бог – „Създателя”. Въпреки, че във всяка една приказка, той олицетворява нещо различно. Може да е животът в една приказка, а в друга да е нещо различно. За мен простичко казано, „Създателят” е едно същество, което се проявява във всеки един от нас. Може би това се опитвам да показвам, когато го наричам „Създателя” – сами да проумеем, че всичко е в нас и пак от нас зависи към какво ще погледнем. Информацията около нас е толкова много и разнообразна, но ние сами решаваме на какво да вярваме. Никой не ни кара на сила да вярваме в нещо опредено” категорична е Нели.
Позитивизмът за тази лъчезарна и усмихната жена е едно от най-важните неща. „Много е важно да мислим позитивно. Някой казват, че това е глупаво, но за мен е важно! Когато мисля за нещо, което искам да ми се случи винаги го правя  от позитивната страна. Това за което мечтая в момента е може би появата на този „Нов свят”. На децата бих пожелала да четат приказки! Приказките са за всички. От най-малкия до най-големия човек. Нека не спираме да четем приказки”. 

Вестник Козлодуй днес
17.01.2017 г.