сряда, 17 септември 2014 г.

Приказка за настоящето



   Една камила трябвало да премине през голяма пустиня. Пътя бил дълъг и се налагало да върви много дни наред без вода и храна. Тя не се плашела от това и постоянно си повтаряла:
-         Аз съм камила и съм родена, за да преминавам през пустините.
Скоро тя достигнала оазис. Пред нея се показала истинска райска градина! С много цветя, високи дървета, красиви палми с огромни корони. Рекичка, в която ромоли бистра и студена вода и птички, които чуруликали красиви мелодии. А слънцето се скривало и показвало зад облаците загадъчно и се любувало на прекрасната гледка. Това било чудесна възможност да се запаси за дългия път. Но, камилата не се замислила за това.
Преминала бързо, без да се наслади на нито едно кътче от този Рай. Даже и водата не опитала, защото и се сторила доста студена.
Продължила да върви, но се изморила, а още доста път имало да измине до края на пустинята.
Огледала се, наоколо се виждали само планини от пясък. Започнала да се моли да намери вода за пиене, храна и сянка, за да се предпази поне за малко от силното и жарко слънце.
        -  Моля те Господи, покажи ми Рая на пустинята. Заведи ме до оазиса на мечтите ми. За да имам сили да продължа напред.
По едно време тя достигнала до едно дърво, което било наполовина изсъхнало. Огледала го и казала:
-         От това дърво нищо не е останало! Никак не ми харесва и сянка не може да
направи.
До дървото имало кладенец. Камилата погледнала вътре, бил много дълбок и нищо не се виждало. Останала разочарована! Не разбирала, защо така я наказва Господ!
Тогава си спомнила какво е пропуснала, как е преминала през Рая без даже да го забележи.
Усетила грешката си, но вече било твърде късно! Сега трябвало да се погрижи за себе си.  Сама да измисли как да си направи сянка и да извади от кладенеца вода.
Това и се сторило невъзможно, затова решила да се върне назад и отново да намери истинския рай. Вървяла, вървяла, но нищо не намирала. В един момент в далечината тя видяла нещо различно в пясъка. Забързала се, решила че може би е стигнала до прекрасния оазис.
Когато приближила, пред нея се показала една огромна табела на която пишело –
Пътя за Рая минава през Ада!
~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~
Много често ние не забелязваме подаръците, които ни предоставя живота в сегашния момент. Продължаваме да мечтаем за нещо повече от това, което имаме и да търсим друг рай. Истинския рай е при нас в този момент, но ние го приемаме за даденост и отминаваме без да му се насладим.Тогава Вселената ни го отнема и едва в този момент разбираме, как чрез настоящето, ние създаваме бъдещето.

Септември 2014
автор:  Нели Пенева