неделя, 1 юни 2014 г.

Приказка за силата на духа




  Един ден едно малко семенце попадна на огромен камък. Опита да се премести, но се оказа невъзможно. Много се притесни, как да спаси себе си от всички опасности на живота.
-         Аз съм малко и беззащитно! Как да променя съдбата която ми е
отредена? – отчаяно си мислеше то.
Започна да плаче и да се моли на Природата майка да го спаси. Толкова много сълзи изплака, че в един момент се отвори и от него се показа малко стръкче.
-         Благодаря ти малко семенце! Ти направи най-доброто за мен! Колко красота
има в този свят! – зарадва се стръкчето.
Минаваха дните, стръкчето порасна, превърна се в красиво цвете и образува малки цветни пъпки. Духаше силен вятър, валеше пороен дъжд, но нищо не можеше да го събори или измести от камъка.
Един ден, близо до камъка поникнаха бурени. Цветенцето ги поздрави и се зарадва, че ще си има приятели. Но бурените изобщо не го харесаха. Цветенцето се опитваше да си говори с тях, искаше да им покаже любовта си към всичко наоколо. Но, те не желаеха, а израстваха все по-големи и с лоши очи го наблюдаваха.
Въпреки огромните им листа, то винаги намираше от къде да се любува на зелената поляна и да се радва на слънчевите лъчи. През целия ден пееше, танцуваше и се забавляваше. А бурените все повече се ядосваха на това, затискаха го с клоните си и всеки нов ден се надяваха да не го видят повече.
Малкото цветенце не разбираше какво се случва и защо са така лоши с него. Нали всички искат да живеят добре, да се радват на красотата около тях. Защо не могат да го правят заедно. Какво е направило, за да не го искат? Въпреки това цветенцето продължаваше да се радва на всички и да се чувства щастливо. То силно вярваше, че Природата майка ще направи най-доброто, както за него, така и за другите.
Една сутрин бурените се събраха, за да обсъдят как да унищожат малкото цвете. Най високият от тях каза:
-         Днес ще бъде последния ден на това ужасно създание! Ще го обградим,
за да не успее да види и най-малкия лъч светлина.
Така ще залинее и ще се освободим от него завинаги.
Друг бурен доволно се обади:
-         Отдавна очаквах този момент! Как е възможно да се появи точно тук и да се
храни от нашата пръст!
Малкото цветенце наблюдаваше отстрани и слушаше разговора. Реши да поговори с тях, изправи се и каза:
-         Приятели мои, аз ви благодаря за всичко което правите за мен! Вие не ме
искате, защото съм различно от вас, но аз ви обичам! Много ви обичам, както слънцето, дъжда, вятъра, луната, звездите, въздуха. Обичам ви, защото всички сме част от един и същи свят! Нека да бъдем заедно и за напред! А Природата майка ще направи най-доброто за всички ни.
Бурените започнаха да се смеят и казаха:
-         Колко си глупаво! Ти нищо не разбираш! Живота е борба, в която най-бързия
печели! И колкото си по-висок, толкова си по-силен!
Така изминаха няколко дни, цветенцето остана без светлина, въздух, не достигаше и вода до него. Но то не се отчайваше, продължаваше да вярва в доброто и да се моли за спасението си.
В един момент задуха силен вятър, започна страшна буря, виелици се извиха с огромна сила. Всичко полетя във въздуха сякаш идваше края на света.
Това продължи няколко дни.
Когато всичко премина, цялата поляна стана на пух и прах. Не беше останало нищо от красотата наоколо. Даже бурените ги нямаше, виелицата ги беше унищожила. Не се виждаше и камъка на който се роди цветенцето. Само слънцето се показваше между облаците и огряваше поляната.
В това време един лъч светлина забеляза нещо много различно от цялата околност.    
       – Какво ли е това?
Огря още повече и видя едно невероятно красиво създание.
Каква огромна изненада – това беше малкото цветенце! Сега не беше никак малко, а се извисяваше нагоре с  красиво стъбло и прекрасни ангелски цветове.
-         Цветенце, ти си живо!– зарадва се слънцето.
-         Да, аз оживях, а бурените са моите спасители! Те ме покриха с намерението
си да ме унищожат. Но, така ме спасиха от виелицата и сами погубиха себе си! С тяхна помощ аз се спасих. Много благодаря на Природата майка, че ме постави до тях. Ако ги нямаше и мен ме очакваше тяхната съдба..
Цветето порасна още повече и разцъфтя. Цветовете му приличаха на малки цветни камбанки, които през деня украсяваха поляната, а вечерта като светулки огряваха околността. От тях се образуваха семенца, които вятъра разпръскваше по цялата поляна.
 На следващата пролет това беше най-красивата полянка, обсипана с децата на цветето и обагрена с хиляди малки, красиви цветчета.
Цветето с огромната си любов ги наблюдаваше как израстват и стават все повече и повече и с тъга си спомняше за бурените – неговите спасители!


Май 2014
автор:  Нели Пенева