вторник, 17 юли 2018 г.

Вълшебното цвете


       В едно далечно малко село близо до извора на скалисто поточе, пораснало причудливо цвете с невероятни способности. На вид то не привличало поглед с ярки цветове и прекрасни форми, но за сметка на това притежавало уникален аромат. Всеки който вдишал от неговия аромат го определял по различен начин. Един казвал, че е сладък, друг казвал плодов, трети казвал, че аромата му напомнял на канелени курабийки. Цветето обаче, било вълшебно и притежавало силата да възобновява и  изцелява човешкото тяло от всякакви болки и страдания. Хората от селото никога не били боледували, всички се радвали на цветущо здраве, както тялом така и духом.
В един прекрасен ден през селото минал лечител, който се връщал от друго село, където бил извикан за един тежко болен човек на легло. Той решил да пренощува една нощ в това село, като през това време извърши прегледи и продаде билки на тукашните. 
Застанал на видно място, подредил старателно всички лечебни отвари надявайки се, че селяните сега ще го нападнат с всякакви запитвания и оплаквания за болки и страдания. Но с почуда осъзнал, че минувачите учтиви и усмихнати хора подминавали и дори не хвърляли бегъл поглед към стоката му. Покрай него минали групичка деца и той ги попитал:
- Деца има ли някой болен от вас? - децата се спрели и гледали мълчаливо, а
лечителят продължил:
- Някой да го боли гърло? - децата поклатили отрицателно глава.
- Някой с рана на коляното или лакътя… - децата отново поклатили отрицателно
глава.
Вече леко раздразнен, лечителят извикал:
 - Как е възможно дори хрема да нямате…?
И така половин ден, въпросния лечител чакал някой да дойде и да потърси услугите му. Изтощен и още повече ядосан на жителите от селото той прибрал всичко и отишъл в ханчето да се нахрани и отдъхне. Когато седнал на масата и започнал да се храни, една група мъже предвождани от белоглав старец застанали пред него. Старецът казал:
- Синко, уважаваме твоите намерения. Ти искаш да ни предложиш билки полезни
за нашето здраве. Ние решихме да те уведомим, че тук си губиш времето. В нашето село няма да намериш нито един болен човек. Затова по-добре си върви по живо по здраво там от където си дошъл.
И тъкмо да си тръгне стареца, лечителят го хванал за ръката и с привиден благ тон попитал:
- Но как е възможно това, не съм виждал такова чудо в моята практика?
Тогава старецът отговорил:
- В нашето село расте чудно цвете и който е болен щом вдиша неговия аромата веднага оздравява.
Търговецът-лечител веднага решил тайно да открадне това цвете и да го използва за своите цели. Разпитвайки уж от нужда той разбрал за местонахождението на цветето, дори опитал от нежния му лечебен аромат, за да се отърве от оплешивяващата си коса. И когато селото заспало дълбок сън в полунощ, той изкопал цветето с корена, положил го в сандъче и се насочил към своя дом.
Нетърпелив, предусещайки лесната печалба, още на следващия ден започнал да приема пациенти с най-различни заболявания. Всички, които идвали с молба за помощ докато още разказвали на лечителя какво ги мъчи, те вече усещали благотворното влияние на цветето и излизайки от кабинета нямало помен от болестта им. Таксата на алчния лечител скочила многократно, но хората събирали и вземали дори на заем, за да купят здраве на себе си, на децата си и на най-милите си хора.
Мълвата за лечителя се понесла не само в техния град, но и в околностите. Хората започнали да се стичат към неговия дом, за да потърсят помощ.
През това време нещо необичайно се случвало със самия лечител. Всяка сутрин щом се събудил той откривал, че по тялото му има болест от която е страдал някой беден човек на когото е взел висока такса. Постепенно той загубил подвижността на краката си, ръцете си, загубил зрението, слуха си и изпитвал силни болки във всяка една част от тялото си. Кожата му се покрила с многобройни израстъци и кървящи рани. Но, до последно алчността го карала да продължава да взема много пари от хората и да смята, че всичко му е позволено.
След дни на мъчения и страдания, той си спомнил, че всичко започнало от кражбата на цветето. Решил, че ако върне цветето на мястото му ще се отърве от всичките си болести. Помолил най-големия си син да занесе цветето в селото с надеждата да възвърне отново своето здраве. Но дните минавали и неговите страдания не изчезвали. Вторият му син отишъл отново в селото и потърсил стареца за който беше слушал от баща си и поискал помощ от него. След като изслушал всичко, стареца казал:
- Ако твоя баща иска да се спаси от всяка една болешка, ще трябва да върне
парите на хората. Това ще рече, този от който е взел пари за слепотата му, ако сега му върне парите, тогава ще му се възвърне и зрението.
Синът бил изненадан, как ще се върнат парите на човек, който баща му дори не помни. Върнал се тъжен, предал на баща си думите и решил, че всичко вече е напразно. Баща му се разгневил, че върнал цветето напразно, а в замяна не получил освобождение от мъките си.
Един ден в кабинета потърсил помощ дърводелец с голяма рана на крака. Най-малкия син на лечителя почистил раната, поръсил с лекарство и го превързал. Когато човекът попитал за цената, момчето казало:
- Нищо не струва, върви си човече със здраве!
На другата сутрин, всичките кървящи рани по кожата на бащата се били затворили, сякаш никога не ги е имало. Момчето забелязало тази нищожна малка промяна, невидима за останалите. През този ден той приел още няколко човека с различни болежки. За една седмица баща му получил значителна промяна, която вече всички забелязали. След още една седмица когато бащата възвърнал слуха и говора си, момчето му споделило, че отворил вратите на кабинета за пациентите и лекувал напълно безплатно всеки който идвал за помощ. Бащата се изумил, как синът му без да е прочел една медицинска книга успява да помогне на тези хора, а те при това се връщали доволни и благодарни от успешното лечение. Виждайки, че това му помага, бившия алчен лечител започнал заедно с малкия си син да лекуват напълно безплатно нуждаещите се хора. Времето минавало, спечелените пари били вложени в медицински материали в полза на болните, всяка билка и всеки илач, който използвал за лекуването той купувал със собствени средства. Здравето му напълно се възвърнало, но освен физическата трансформация той придобил и морална такава.
Целият град научил за добротата му, уважението на хората растяло към него, доволните благодарили кой с каквото може и трапезата му винаги била пълна с всякаква храна въпреки изпразнената семейна хазна. Той обаче дълго време не разбирал как така се подреждат нещата сами и всичко става все по-добре.
След известно време си спомнил за стареца и неговата мъдрост, затова решил да го посети и поговори с него. Заедно с малкия си син, с който вече работели рамо до рамо се запътили към селото. Минали първо покрай скалния извор и видели цветето, което било върнато на мястото му и продължавало да си ухае прекрасно както преди. После се спуснали към селото да потърсят стареца. След като го намерили, младежа го попитал:
- Дядо, как аз успях да помогна на всички болни хора, когато нямах знанията на баща ми?
Старецът мъдро отговорил:
- Защото си имал най-чисти намерения да помогнеш, толкова силно си искал да
успееш, че вселената те е чула и е отвърнала на желанието ти. Без знания не си можел да лекуваш болните, но когато отпратиш мисли към Всевишния и той погледне искреността на твоето намерение, винаги ще направи така, че то да се случи. Ти си се превърнал в инструмент на Бог!
Бащата слушал замислен и преди да е попитал, вече усещал отговора на своя въпрос. С чувство на вина, той казал:
- Простете ми, че откраднах вашето вълшебно цвете, това беше огромна грешка. Бях толкова алчен, че не виждах нищо друго освен печалбата от него. Когато се разболях реших, че за това ме наказа Бог и ми изпрати толкова много мъка. Но когато синът ми продължи моята работа с  хората безплатно, тогава разбрах, че алчността ми ме доведе до тези страдания.
Стареца посочи небето и каза с дълбок глас:
- На всеки му се дава Дарба с която да помага на братята си и да служи на Всевишния. Ние не можем да поставяме цена на това с което Бог ни е дарил. Всеки който злоупотреби заплаща висока цена. Но ти си щастливец, защото разбра и поправи грешката си. Някои имат нужда от много време за да го осъзнаят, а други никога не стигат до там.

анонимен дарител на идеята за приказка
17.07.2018 г.