петък, 31 юли 2015 г.

Да бъдем себе си

     Много често хората слагат маски, само за да бъдат харесани. Всеки иска да направи добро впечатление, обаче при липса на искреност винаги идва момента когато маските падат. Остава само заблудата.
Защо тогава повечето хора го правят? Може би изпитват страх или се срамуват от нещо, причините са много различни. Хубавото е, че не всички хора постъпват по този начин и точно те знаят защо не го правят. Кои са те?
Има хора, които живеят в хармония със своя вътрешен свят. Искрени са със себе си и това ги прави съвестни и искрени с всички хора. Те имат чисти сърца и не търсят от своите близки и приятели специално внимание или показност.   
Не правят големи изненади или скъпи подаръци, за да спечелят уважението им.      
Не искат от тях чудеса, за да са сигурни, че близките им хора ги уважават. Те просто обичат!
Тези хора оценяват това, което другите са направили за тях! Обичат с цялото си сърце и затова получават повече от това за което мечтаят!
За тях всяка показност е вредна и не може да бъде доказателство за една чиста и истинска любов! Така е, защото те вярват в себе си и това не ги кара да се съмняват в другия. Тези хора не забравят че имат душа, имат любящи сърца и никой не може да им попречи да обичат! Любовта им е толкова голяма, колкото е възможно да съществува в този материален свят. Винаги се молят освен за себе си и за обичаните от тях хора. Вярват, че молитвите им пристигат там където са изпратени и винаги са чути.
Всички имаме такива хора около нас и ние също сме част от тези хора. Не е трудно да бъдем такива, да го усетим и да видим в другия тази вътрешна красота.
Нека винаги да бъдем себе си независимо какво ни коства това! 
Макар и за малко да забравим за егото, да се отърсим от света който ни е обсебил и да погледнем вътре в нас. Да прозрем истинското и най-ценното - нашата душа! Да поговорим с нашият Виш Аз и да разберем причината за всяко едно безпокойство, което ни пречи и ни кара да слагаме маска. Всичко е там и идва, за да ни каже нещо много важно и ако сме отворили своята душа ще научим много. Пренебрегнем ли това, ние се отдалечаваме от себе си!  Тогава ни нападат лошите мисли, идват съмненията, започваме да търсим вината в другите и още какво ли не. Така предизвикваме обстоятелствата и после се чудим от къде идват наказанията.
А всичко е толкова просто - Вярата в себе си, чистата любов, искренноста към другия!
Фалша, лицемерието, лъжата, лошите мисли, лошите думи и още ред други лошотии са цел на друг, те не са част от човешкото! Нека да не ги търсим, да не ги задържаме, а да ги изпратим там където им е мястото. Защото, ние сме човеци носещи души, дошли тук да изживеем един кратък живот.
Нека да се обичаме без да го демонстрираме и да търсим доказателства. Да търсим хубавото в човека а не лошото, защото същия този човек гледа с нашите очи и вижда в нас същото! Никой не може да ни налага какво да мислим. Каквото посеем, това ще пожънем, затова е хубаво мислите ни да бъдат положителни.  Независимо каква е ситуацията в нея винаги стои доброто и чака да го открием.
Ето какво казва Петър Дънов за отрицателната мисъл: „Докато държиш отровната мисъл в ума си, тя носи гниене. Докато държиш в себе си гниеща материя, ти не можеш да мислиш. Тази материя в тебе ферментира, образува гниене в душата ти, която ще спре всяка твоя мисъл, всяко благородно чувство и ще парализира волята ти.
Такава е истината и тогава идва фалша и замъглява цялото ни съзнание. И точно в този момент, другите с чистото съзнание усещат всичко т.е. прочитат мислите и разбират много повече без да бъде казано гласно. Тогава не е нужно да се говори, истината се проявява сама от мисълта!
В Библията е казано - Бог е сътворил човека добър, склонен към доброто и това е същественото в хората. Затова е нужно човека да се стреми към това. Когато се отклонява от Божественото, той вече не е човек!
Ако се обърнем към собствената си природа и погледнем първо себе си, ще открием възможността да бъдем в хармония със всички. Да се вгледаме в самите нас ни дава шанса да бъдем искрени.
Когато разберем какво е да бъдем себе си, ще надделява в нас само човешкото. Ще бъдем човеци дошли на земята, за да изпълнят своята мисия, за да изчистят своята душа и да изживеят един щастлив живот изпълнен с много истинска Любов!
Да си позволим да бъдем винаги себе си или да живеем в лъжа обзети от вечни съмнения!  Изборът е единствено наш!


30.07.2015 г.
автор:  Нели Пенева

сряда, 15 юли 2015 г.

Слънчевото момиче




   Една нощ точно в полунощ в едно село близо до планината се появи на този свят момиченце. Всички викнаха от изненада! Това бебе беше различно и до сега никой не беше виждал толкова красота. Момиченцето светеше в прелестна златна светлина. Още при появата си освети цялата околност. Сякаш в този миг слънцето се роди на земята.
В селото се разнесе новината за светещото момиченце. Хората я приемаха различно. Едни смятаха, че това е добър знак, други казваха, че това е проклятие и се молиха Бог да си я прибере отново.
За родителите си тя беше дар от Бога и те я нарекоха Божила.
Растеше момиченцето много-бързо и стана красива девойка.  Майка й не се отделяше от нея нито за миг.
Божила беше прекрасна! Усмихваше се на всички и се радваше на всеки човек когото срещне. Майката забелязваше, че колкото повече растеше детето светлината се увеличаваше. Когато я прегръщаше тръпки преминаваха през тялото и всяка болка веднага изчезваше. Това беше знак, че Божила можеше да излекува всяка болест.
Един ден, пред тяхната къща се появи старец. Ходеше бавно, а краката му бяха боси и целите покрити в рани.
Божила го забеляза и излезе да го поздрави. Видя раните му и веднага го прегърна. Тогава стана чудо – всички рани изчезнаха, изправи се старецът и здраво стъпи на краката си! Гледаше и не вярваше на очите си.
-         Какво е това чудо, какво направи слънчево момиче?
-         Нищо дядо – каза Божила - само ти помогнах. Сега си върви със здраве!
-         Невъзможно! Никога не съм виждал такова момиче като теб? От къде
идваш?
-         Бог ме изпрати да помагам на всички, да им връщам здравето което са
загубили - с умиление и усмивка отговори Божила.
-         Благодаря мило момиче, аз нямам с какво да ти платя. От сега нататък ще
разказвам за твоята светлина и ще изпращам болни хора, които ще са благодарни и до края на живота ще те благославят!
Старецът си тръгна доволен и щастлив от срещата. Никога не се беше чувствал по-здрав и по-силен както сега! На всички с много любов и огромна благодарност, разказваше за слънчевото момиче.
Започнаха да идват много хора пред къщата на Божила. Всички се молеха на майката да позволи на момичето да премахне техните болежки. Майката се страхуваше за детето си, не искаше никой да я докосва, но Божила не можеше да се крие. Тя успяваше да убеди майка си, че трябва да го направи.
Селяните недоволстваха от тази светлина. Ядосани казваха, че не разбират кога е ден и кога е нощ. Не искаха да чуват и виждат повече момичето.
      - Не стига че денонощно ни осветява, но сега събира хиляди непознати хора в селото ни! – роптаеха те.
Решиха да измислят план с който да прогонят слънчевото момиче. Мислиха, умуваха и го измислиха! Когато видят момичето, веднага започваха да викат – “лъжкиня, измамница, дяволско изчадие!” Наричаха я с всякакви обидни думи и гонеха хората, които с часове чакаха пред къщата.  Замеряха я с камъни, правеха всичко възможно да накарат семейството да напуснат селото.
Това продължаваше много дни наред. Божила и семейството й страдаха! Нямаше къде да отидат тук беше техният дом.
Един ден всички заедно решиха да се преместят. Станаха рано и тръгнаха към планината.
Цялото село празнуваха победата си и радостта им беше голяма. За да бъдат сигурни, че никога повече няма да се върнат, събориха къщата на слънчевото момиче. Повече никой от селото не ги видя.
Минаваха дните, дойде зимата и натрупа пухкав бял сняг. Планината и пътя до селото станаха непроходими. В селото вече никой не идваше. Угасна светлината, която огряваше всичко наоколо. В нощите настъпи непрогледен мрак.
Един ден в селото пристигна стареца, същият който преди време беше излекуван от Божила. Наоколо нямаше жива душа.
      - Какво става тук, къде са хората от селото? – вървеше и се оглеждаше тревожно.
Продължи до края на селото, влезе в последната къща и видя една старица.
      - Здравей, стара жено – каза старецът.
      - Добре дошъл скитнико, кой си ти и кого търсиш? – отговори жената.
      - Във вашето село намерих здравето си и винаги с много любов си спомням за това място. Слънчевото момиче ми върна силите да продължа да живея. Тогава цялото село грееше от нейната светлина – отговори старецът. - А, сега не е същото, какво се е случило?
      - Оооох, скитнико, не питай! Голяма беда сполетя нашето село! Всички хора си отидоха от този свят, останахме само старците. Откакто си отиде слънчевото момиче, появи се лоша болест. Само за минути хората се разболяваха и цели семейства умираха в съня си! Останахме много малко живите. Всички казват, че това е проклятие тръгнало от изгонването на Божила.
      -  Лоша работа! – каза старецът тревожно – а ти бабо, беше ли болна от тази болест?
      -  Всички сме болни, но останахме живи аз и още няколко човека с които заедно изгонихме семейството на момичето и съборихме къщата им. Сега Бог ни наказа, не иска хора като нас при него.
       - Така е в този живот! Тук остават тези, които имат да изкупуват грехове! – отговори старецът. - Аз ще намеря слънчевото момиче и ще я върна тук, но трябва вие да я приемете отново във вашето село и да я благославяте!
Старецът изчака нощта и тръгна към гората. Само така можеше да намери Божила. Колкото повече навлизаше в гората, толкова повече се увеличаваше светлината.
Стигна до една дървена къщичка.
      - Слънчево момиче, покажи се! – провикна се старецът.
Вратата се отвори и се показа Божила.Усмихна се и радостна се затича към стареца.
      -  Чаках те дядо и знаех, че ще дойдеш точно сега! Аз помня живота, който си избира душата преди появата си на този свят! Затова с много любов приемам всяко изпитание, то е като еликсир за моята душа! Зная, че това е нужно не само за мен, а за поколения напред.
    Заедно със стареца се върнаха в селото. Всички ги очакваха и се вълнуваха от срещата с нея. Настаниха я в най-хубавата къща, а стареца посрещаше хората, които идваха за лечение. На мястото на съборената къща, построиха храм в който всички се молиха за здравето на живите и за покоя на мъртвите.
Божила живя дълги години дарявайки здраве, радост и щастие на всички хора.


Юли 2015
автор:  Нели Пенева