Всички хора имат
своите мечти, желания, стремежи към по-добър и смислен живот. Те са винаги
уникални и се отнасят конкретно за самата личност макар че понякога намираме
общи неща с другите. Доколко ще бъдат реализирани зависи само от самите нас.
Ние изграждаме живота си, а когато го има желанието и сме на правия път нещата
се нареждат сами.
Сега живеем в общество на огромен
избор и неограничени възможности ако не ги използваме и не направим
необходимото за това никога няма да осъзнаем какво пропускаме. Стремежът към
усъвършенстване, както професионално така и духовно ни отваря вратата към
бъдещето и дали ще я видим и преминем през нея с желание и очакване зависи
от знанията, които имаме и как ги използваме.
Знанието е най-голямото богатство
и никой не може да ни го отнеме. Колкото повече го търсим толкова по-лесно
приемаме препятствията в живота през които всички преминаваме.
Знаем поговорката – „Човек се учи докато е жив!” и колкото повече знаеш, толкова по-доволен от
себе си оставаш. Много е важна
информацията, тя ни прави полезни както на себе си, така и на другите. А в
днешно време тя е достъпна до всички.
Има една притча, която е много
показателна:
„ Живяла някога една стара жаба, която
прекарала целия си живот в един малък кладенец.
Веднъж на гости и дошла една жаба от брега на
океана.
– Добре дошла в моя кладенец - казала жабата от кладенеца. - Ти откъде идваш?
- От великия океан – отговорила океанската жаба.
- Никога не съм чувала за това място... - казала жабата от кладенеца. – Но съм сигурна, че ти си много впечатлена да видиш моя великолепен дом. Дали твоят океан е поне една четвърт толкова голям?
- О, той е по-голям от това! - казала жабата от океана.
- На половина тогава, нали? – попитала жабата от кладенеца.
- Не, не, много по-голям.
Жабата от кладенеца направо не можела да повярва на ушите си.
- Наистина ли? – продължила тя скептично. – Голям колкото моя кладенец....?
- Твоят кладенец не е дори колкото една капка от великия океан – казала гостенката.
- Това е невъзможно! - извикала жабата от кладенеца. – Трябва да дойда с теб и да видя колко е голям този твой океан.
И така двете жаби тръгнали на път. След дълго пътуване, те пристигнали. И когато жабата от кладенеца видяла безкрайността на океана била толкова потресена, че сърцето и не издържало.”
– Добре дошла в моя кладенец - казала жабата от кладенеца. - Ти откъде идваш?
- От великия океан – отговорила океанската жаба.
- Никога не съм чувала за това място... - казала жабата от кладенеца. – Но съм сигурна, че ти си много впечатлена да видиш моя великолепен дом. Дали твоят океан е поне една четвърт толкова голям?
- О, той е по-голям от това! - казала жабата от океана.
- На половина тогава, нали? – попитала жабата от кладенеца.
- Не, не, много по-голям.
Жабата от кладенеца направо не можела да повярва на ушите си.
- Наистина ли? – продължила тя скептично. – Голям колкото моя кладенец....?
- Твоят кладенец не е дори колкото една капка от великия океан – казала гостенката.
- Това е невъзможно! - извикала жабата от кладенеца. – Трябва да дойда с теб и да видя колко е голям този твой океан.
И така двете жаби тръгнали на път. След дълго пътуване, те пристигнали. И когато жабата от кладенеца видяла безкрайността на океана била толкова потресена, че сърцето и не издържало.”
Много хора мислят като жабата в
кладенеца. Живеят в своя малък свят, смятат че всичко знаят и няма какво
повече да научат. Отказват да си отворят очите за новото, различното, което ги
заобикаля да разширят светогледа си и да осъзнаят какво действително им е
нужно.
Знанието може да се сравни с необятния океан само трябва да
се гмурнем в това необятно пространство. Колкото повече трупаме знания, толкова
повече се учим да приемаме спокойно бъдещето, да се справяме с трудностите и да
се грижим за себе си по най-правилния начин.
Още от дълбока древност знанието е насочвало мисълта и е
помагало на хората в тяхното развитие.
Според Кабала (едно
учение, в което основната идея е, че
всеки човек е свързан с Бог и че трябва да работи върху различни аспекти на
своята душа за да постигне хармония ), на една от лекциите в Шяуляйския университет казват: ”В
резултат на изследвания достигнахме до извода, че от стотици милиони хора,
които през следващите години ще бъдат освободени от работа (за тях работа
просто няма да има), е необходимо да направим огромен световен университет.
Трябва да научим тези хора на интегрално отношение един към друг и към природата.
Именно това интегрално, правилно отношение към взаимодействието, към
равновесието ще освободи такива сили, че всичко ще е достатъчно за всички.
Следователно, ако вземем всички
безработни и създадем от тях университети, класове, клубове, където хората ще
се обучават в интегрално образование и възпитание, то ще създадем едно съвсем
различно общество, което ще бъде доволно, балансирано, ще престане да се стреми
към свръхпотребности, свръхнапълване и действително ще се чувства щастливо. Известно
е, че последните няколко години се разработва така наречената икономика на
щастието, която измерва всичко не с количество пари, а с това как човек усеща
живота.
По принцип към това трябва да вървим!”
Всички знаем стиховете на Стоян
Михайловски – „Напред! Науката е слънце, което в душите грей!” Обществото се нуждае от знание
толкова, колкото е нужно и слънцето. Нека никога не спираме да се учим
и да търсим все нови източници на знание!
2013 г.
автор: Нели Пенева
автор: Нели Пенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар