сряда, 30 октомври 2013 г.

Човек се учи докато е жив


   

     
    Всички хора имат своите мечти, желания, стремежи към по-добър и смислен живот. Те са винаги уникални и се отнасят конкретно за самата личност, макар че понякога намираме общи неща с другите. Доколко ще бъдат реализирани зависи само от самите нас. Ние изграждаме живота си, а когато го има желанието и сме на правия път, нещата се нареждат сами.

Сега живеем в общество на огромен избор и неограничени възможности, ако не ги използваме и не направим необходимото за това, никога няма да осъзнаем какво пропускаме. Стремежът към усъвършенстване, както професионално така и духовно, ни отваря вратата към бъдещето. Доколко ще я видим и преминем през нея с желание и очакване, зависи от знанията, които имаме и как ги използваме.

Знанието е най-голямото богатство и никой не може да ни го отнеме. Колкото повече го търсим, толкова по-лесно приемаме препятствията в живота, през които всички преминаваме.
Знаем поговорката –  „Човек се учи докато е жив!”-  и колкото повече знаеш, толкова по-доволен от себе си оставаш.  Много е важна информацията, тя ни прави полезни както на себе си, така и на другите. А в днешно време тя е достъпна до всички.

Има една притча, която е много показателна:

 „ Живяла някога една стара жаба, която прекарала целия си живот в един малък кладенец.
 Веднъж на гости и дошла една жаба от брега на океана.
– Добре дошла в моя кладенец - казала жабата от кладенеца. - Ти откъде идваш?
- От великия океан – отговорила океанската жаба.
- Никога не съм чувала за това място... - казала жабата от кладенеца. – Но съм сигурна, че ти си много впечатлена да видиш моя великолепен дом. Дали твоят океан е поне една четвърт толкова голям?
- О, той е по-голям от това! - казала жабата от океана.
- На половина тогава, нали? – попитала жабата от кладенеца.
- Не, не, много по-голям.
Жабата от кладенеца направо не можела да повярва на ушите си.
- Наистина ли? – продължила тя скептично. – Голям колкото моя кладенец....?
- Твоят кладенец не е дори колкото една капка от великия океан – казала гостенката.
- Това е невъзможно! - извикала жабата от кладенеца. – Трябва да дойда с теб и да видя колко е голям този твой океан.
И така двете жаби тръгнали на път. След дълго пътуване, те пристигнали. И когато жабата от кладенеца видяла безкрайността на океана, била толкова потресена, че сърцето й не издържало.

Много хора мислят като жабата в кладенеца – живеят в своя малък свят, смятат, че всичко знаят и няма какво повече да научат. Отказват да си отворят очите за новото, различното, което ги заобикаля, да разширят светогледа си и да осъзнаят какво действително им е нужно.
Знанието може да се сравни с необятния океан, само трябва да се гмурнем в това необятно пространство.
Колкото повече трупаме знания, толкова повече се учим да приемаме спокойно бъдещето, да се справяме с трудностите и да се грижим за себе си по най-правилния начин.

Още от дълбока древност знанието е насочвало мисълта и е помагало на хората в тяхното развитие.
Според Кабала  (едно учение,  в което основната идея е, че всеки човек е свързан с Бог и че трябва да работи върху различни аспекти на своята душа за да постигне хармония ), на една от  лекциите в Шяуляйския университет казват:

...”В резултат на изследвания достигнахме до извода, че от стотици милиони хора, които през следващите години ще бъдат освободени от работа (за тях работа просто няма да има), е необходимо да направим огромен световен университет. Трябва да научим тези хора на интегрално отношение един към друг и към природата. Именно това интегрално, правилно отношение към взаимодействието, към равновесието, ще освободи такива сили, че всичко ще е достатъчно за всички.
Следователно, ако вземем всички безработни и създадем от тях университети, класове, клубове, където хората ще се обучават в интегрално образование и възпитание, то ще създадем едно съвсем различно общество, което ще бъде доволно, балансирано, ще престане да се стреми към свръхпотребности, свръхнапълване и действително ще се чувства щастливо. Известно е, че последните няколко години се разработва така наречената икономика на щастието, която измерва всичко не с количество пари, а с това, как човек усеща живота. 
По принцип, към това трябва да вървим!”

Всички знаем стиховете на Стоян Михайловски – „Напред! Науката е слънце, което в душите грей!” Обществото се нуждае от знание толкова, колкото е нужно и слънцето. Нека никога не спираме да се учим и да търсим все нови източници на знание!

2013 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар