четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Ти решаваш!


        

   
         Един Човек се разболял много тежко. Легнал и дни наред не можел да се изправи от леглото.Така си минавали дните и даже години и човекът свикнал с това състояние. Близките му се опитвали да го накарат да се бори с болестта, но той не искал да го прави. За него не било нужно да има борба за да е здрав и приел това състояние, като негова съдба.
Един ден както си лежал в леглото и наблюдавал небето през отворения прозорец, в главата му нахлули страшни звуци. Сякаш цяло стадо коне преминавали и хиляди изплашени хора викали от страх. Толкова силни ставали тези викове, че това предизвиквало силни болки в главата му и Човекът не можел да ги изтърпи. Тогава и той се развикал, плакал, страдал и от умора заспал.
В момента в който се събудил и отворил очи, отново чувал виковете. Те се увеличавали, ставали все по-силни и непоносими. Затворил очи и се помолил, някой да му помогне, да се махне това ужасно състояние. Тогава забелязал, че когато е с отворени очи ги има, а когато е със затворени очи страшните викове ги няма.
Дълго време останал така, но не можел да издържа повече, постоянно да си държи очите затворени. 
Отчаял се много и не виждал начин как да се справи. Единственото, което било по силите му е да се моли на Всевишния. Сега за първи път той силно пожелал да си отиде от този свят.
Колко време е изминало така не знаел, но за него сякаш времето вече не съществувало.
В един момент той чул глас:
      -    Отвори си очите и тогава ще умреш!
Човекът се разтреперил, не разбирал какво става, откъде идва този глас, кой му говори...
Събрал смелост и отговорил:
-         Не искам да ги отворя, виковете са непоносими.
-         Тогава ще останеш така завинаги! – отговорил гласът.
-         Не зная кой си ти, но моля те направи нещо, за да изчезнат от главата ми
тези ужасни викове – помолил Човекът.
-         Не мога! Ти пожела да умреш и аз дойдох да ти помогна да се изпълни
желанието ти!
Но това, както всичко друго не може да се случи ей така изведнъж! И затова трябва да се постараеш!
-         Не е възможно! Хората умират както спят, както си ходят по улиците, без да
изпитват болка – учудил се човекът.
-         Ти защо мислиш така, умирал ли си друг път? – попитал с любопитство
гласът.
-         Ако бях умрял нямаше сега да искам това! – ядосал се Човекът.
Гласът заговорил тихо и спокойно:
-         Да умреш е същото както да си жив! Да си на този или онзи свят за теб няма
голяма разлика! Тук си някой и знаеш много неща, можеш много грешки да поправиш, но там....не можеш! Няма кой да ти помогне, няма на кой да се молиш, там всичко правиш сам! Ако тук си живял доволен и щастлив значи и там ще бъдеш така, ако си бил недоволен от живота си, там още повече ще страдаш от това.
-         Какви се тези празни приказки, там никой не знае какво е, защото никой не
се е върнал. Сигурно там е Рая, а тук е Ада! Казват, че един ден се прераждаме така че и там не е вечно – казал Човекът.
-         Вечността е в теб, както и Рая и Ада. Ако не направиш необходимото, ако не
изминеш най-малките стъпки, няма да достигнеш пътя си. Ще увиснеш на едно и също място като ледена висулка, която никога няма да види слънцето. Ще изгубиш душата си и повече няма да усетиш топлината на чувствата.
Сега разбираш ли, избора е само твой! Ти решаваш как да продължиш – умираш и отиваш да търсиш другия непознат за теб свят или оставаш тук и продължаваш да живееш твоя живот изпълнен с много силна и всеотдайна Любов!
Човекът все още не разбирал чий е този глас, но в този момент сякаш за първи
път усетил собственото си тяло изпълнено с много сила, свобода, лекота, щастие и радост . Тогава разбрал, че всички тези гласове са неговите собствени страхове и не му е нужна помощ, за да ги премахне и да продължи да живее.
Но все пак любопитството не го напускало и развълнуван той казал:
-         Аз ти благодаря от цялото си сърце, радвам се, че направи за мен и
невъзможното, аз никога няма да го забравя. Моля те, кажи ми кой си ти?
С чувство за любов той очаквал отговора.
След кратко мълчание, гласът отговорил:
        -  Аз съм Смъртта!
Тогава Човекът отворил очите си, изправил се на краката си, погледнал навън и видял Слънцето с неговата прелест и светлина. Видял птиците и чул песента им, усетил аромата на тревата и цветята, който нахлувал от прозореца. Всичко било прекрасно, навсякъде се усещала любовта онази различната, истинската,
вечната Любов.
Започнал да скача и да крещи от удоволствие и радост, че е жив тук на този свят и точно в този момент. Обърнал се назад, опитал се да си спомни какво се е случило с него, защо е бил там, но....не си спомнил нищо. Сякаш знаел, че това не е нужно и има много по-важни неща които му предстои да изживее.
Само едно никога не забравил и винаги с гордост казвал:
“Аз съм жив, благодарение на смъртта”!


14.10.2013 г.
автор:  Нели Пенева

Няма коментари:

Публикуване на коментар