понеделник, 3 октомври 2016 г.

Приказка за една баба Яга


   Имаше едно време една фалшива баба Яга. Тя толкова много искаше да бъде като истинската, че заприлича почти по всичко на нея с някои изключения.
-          Аз съм единствената Баба Яга! – уверено говореше тя – вижте колко е дълъг и крив носът ми. А бенката ми е най-голямата съществувала до сега!
Много хора трудно я отличаваха от истинската.  Тя умело заблуждаваше всички, измисляше лъжи, създаваше интриги и злобно се усмихваше. Изглеждаше привидно щастлива и никой не предполагаше колко много тъга има в нея. Всеки ден се разхождаше с метлата и откъдето минаваше след това настъпваше хаос. Хората ставаха нервни, разболяваха се, но никой не се замисляше че това е резултат от лошата енергия на фалшивата баба Яга. Тя обаче се радваше много. За нея това беше най-важното – да гледа другите как страдат.
Ако се появи някой около нея, който видимо е щастлив и доволен от живота....тежко му и горко! Тя веднага се заемаше да го смаже, стъпче, нареже на парчета или жив да го изгори. Веднага създаваше сценарий за този човек и така го украсяваше че никой не се съмняваше в думите и. Тя беше от хората които в повечето време си търсеха сензации и се забавляваха на гърба на другите. Това искаше баба Яга и в такъв момент нищо не можеше да помрачи нейното щастие. Така хранеше душата си.
Един ден след поредния скандал спретнат от нея, доволно се облегна на метлата и задряма.
През цялото време отвисоко я наблюдаваше Създателят. Учудваше се на нейната богата фантазия и страдаше от лошото отношение към хората. Той най-добре знаеше нейната история. Свидетел беше на много случаи на отхвърляне и страдания с които беше израснала и не очакваше нищо хубаво от човек който никога не е бил обичан от близките си и още отричан, осъждан и изгонен. Нейният живот беше изпълнен със ситуации от които тя се срамуваше и това беше причината да се прикрива зад образа на една баба Яга. Много пъти той и даваше знаци, насочваше я за да поеме пътя на промяната, но тя не се замисляше нито веднъж над това. Сега той много сериозно се притесняваше за нейното бъдеще и взе решение да поправи нещата. За целта повика нейните ангели водачи и каза:
-          Извиках ви да за решим заедно как да променим този живот. Трябва спешно да
направим най-доброто за всички. Очаквам вашите предложения!
-          Създателю, нека да поговорим с душата. Сега тя е в много благоприятен момент-
предложиха ангелите водачи.
-          Повикайте я! – нареди Създателят.
След малко се показа една много тъжна и съсипана душа. Едвам се движеше и нямаше сили да се изправи пред своите учители.
-          Ние сме с теб за да ти помагаме и съветваме, но ти не искаш да ни послушаш.
Кажи от какво най-много се нуждаеш за да бъдеш щастлива!- попита създателят.
-          Желанието ми е да бъда обичана! Мен никой не ме забелязва и не ме оценява.
-          И как смяташ да го постигнеш? – попитаха любопитно ангелите.
-          Когато създавам страдания и така привличам вниманието на хората към мен –
отговори гордо душата.
-          Защо се наричаш баба Яга? – с тъга попита Създателят.
-          Образа на лошата Баба Яга ме вдъхновява. Нейната омраза към всичко хубаво
и магиите които прави на хората ми дават сили да вярвам в себе си. По този начин
се чувствам добре и изпитвам радост и задоволство от добре свършената работа.       

Всички тези думи много натъжиха Създателя и ангелите водачи. Те разбраха че
тази душа е забравила за нейното истинско значение. Изцяло изпълнена от злоба тя не разбираше как е създала за себе си един объркан свят, събрал само най-лошото от целия съществуващ живот. Нейната истинска духовна същност имаше нужда от много любов и красота, но това беше невъзможно в този момент. Тя не се разкайваше, не искаше да се смири и затова страдаше в ада който сама си беше създала.
-          От сега нататък ти ще живееш живота който си заслужила! Всичко което
причиняваш на другите ще се върне при теб. Кармата която носиш в този живот няма да бъде изчистена. Ще продължи в поколения напред. Децата ти, техните деца и внуци ще изкупват твоите грехове, за да ти помогнат да се отърсиш от този гняв, злоба и завист които си поела. Благодарение на тях ти ще бъдеш чиста и готова да продължиш напред в своето духовно израстване. Това е много дълъг процес, който изисква много упорит труд и мъки за хората на земята. Това е подарък от теб самата към твоите бъдещи поколения! И още - ще живееш дълго на земята, за да видиш през какви мъки преминават другите заради теб! – каза Създателят.
-          Не искам повече да живея! – обади се душата – искам да остана тук при всички вас.
-          Вече е късно! – отговори Създателят – това беше твоя първоначален план, но
ти го провали!
 Ангелите водачи я прегърнаха с много любов и отведоха на същото място. Оставиха я и си тръгнаха завинаги, защото това беше нейният избор.


26.09.2016 г.
автор:  Нели Пенева