Коледна магия

       Приказка за възрастни

       В един голям шумен град, в който хората живееха забързано в своето сиво ежедневие, едно малко момиченце с радост очакваше раждането на бебе в семейството им. Тя мечтаеше да си има братче и всеки ден си представяше как заедно ще си играят и забавляват от сутрин до вечер. Баща и беше спокоен и весел човек, работеше до късно и нямаше много време за нея, но въпреки това никога не пропускаше удобен момент, за да си поговори със своето любимо дете. Момиченцето искаше да бъдат повече време заедно и страдаше, че той рядко има тази възможност. Майка и беше нервна, постоянно викаше, караше се с всички хора и винаги намираше вина в другите. И на нея се караше често, но после страдаше заради това и се извиняваше за постъпките си. Въпреки всичко момиченцето много обичаше родителите си и се опитваше да им угоди по всякакъв начин, за да бъдат доволни и щастливи.    

     Наближаваше раждането на бебето и вълнението в семейството все повече се усилваше. Бащата отдаваше нервността на съпругата си на бременността, молеше се за нея, вярваше, че молитвата е вълшебна и може да прави чудеса. Затова всеки ден отделяше време за молитва.

     Настъпи момента на раждането на бебето. Силно притеснен той остави съпругата си в болница и зачака тръпнейки, новината за новото дете в семейството. Тази нощ той остана буден в очакване на раждането, за да се увери че съпругата му и бебето са живи и здрави. На сутринта настъпи и дългоочаквания момент. Съобщиха му, че има син и бебето заедно с майката се чувстват прекрасно. Това беше най-щастливият ден за който беше мечтал години наред. Вече имаше всичко, което искаше още от дете – семейство, син и дъщеря и съпруга, която много обичаше. Сега знаеше, че има някой, който чува молитвите на хората и изпълнява всички желания. Само е важно човек да вярва, да бъде търпелив, да следва мечтите си и да не се отчайва, когато дойдат трудностите в този толкова напрегнат свят. На това учеше и дъщеричката си и показвайки своя добър пример.   

      А там някъде горе, точно на мястото в което се записваха всички желания и мечти, кипеше усилена подготовка за настъпващата Коледа. Всички Божии служители бързаха да запишат желанията на всеки един човек. Отговорниците на предстоящата Коледа работеха безспирно и уточняваха с най-малката подробност начина на сбъдване дори на това, което хората смятаха за невъзможно. За тях всичко беше възможно, само трябваше да се знае с точност желанието на всеки човек.

Ангелите забелязаха, че тази година майката не мечтаеше и нямаше никакво ново желание. Затова те усилиха присъствието си в семейството, докато научат какво точно тя си е избрала за сегашната Коледа. За разлика от тях, майката нищо не знаеше за невидимия свят, не приемаше това което не се вижда и не вярваше в мечтите. Ангелите виждаха това и старанието им беше много повече от обикновено.

   Бащата много се радваше на бебето и постоянно напомняше на съпругата си да бъде спокойна, да не се тревожи излишно, защото така ще навреди освен на себе си също и на децата. А бебето непрекъснато плачеше, не спеше по цели нощи и това още повече измъчваше майката.

         -  Не мога повече, не издържам на този непрестанен плач. Млъкни малко човече,

защото ще те изхвърля през прозореца... – така говореше майката на своето бебе.

Момиченцето наблюдаваше майка си, искаше да помогне, да прегърне силно бебето, за да го успокои, но не позволяваха даже да се доближи до него.

   Ангелите загрижено наблюдаваха и постоянно нашепваха на майката,че бебето плаче заради нейното недоволство и ако тя бъде спокойна тогава и с бебето всичко ще бъде наред. Но тя не ги чуваше, не разбираше колко силна е тяхната подкрепа.

         -  Ще те изхвърля през прозореца, само тогава ще млъкнеш, аз не издържам

повече…. – това бяха постоянните думи на майката.

   Момиченцето се страхуваше и често скришно плачеше. Искаше да направи нещо, за да спре завинаги това, за да види своята майка спокойна и усмихната. “Ако можех да открия някой, който да се грижи за бебето, майка ми ще започне да се усмихва...” – мечтаеше си малкото момиченце. В жилищния блок семейството живееше на четвъртия етаж и не беше лесно да излезе навън, а за едно дете беше просто невъзможно. Затова трябваше да измисли нещо друго.

   Ангелите наблюдаваха всичко това отдалече. Те можеха да дават съвети, да насочват хората, но само ако са готови да ги чуят. Нямаха право насилствено да противоречат на техните решения и да променят техните съдби. Знаеха, че майката не постъпва добре и така вреди на децата си, обрича ги на труден живот, разболява ги, но това беше нейният път и ако тя сама не го осъзнаеше никой не може да го променя. Въпреки това се обърнаха към Създателя за съвет:

      -     Създателю, позволи ни да направим коледна магия и да променим ситуацията.

      -     Наблюдавайте отблизо, помагайте им както до сега и нека да се случи най-доброто за всеки един от тях! Всичко ще си дойде на мястото, магията сама ще се появи, важно е да не губим вяра – отговори мъдро Създателят.

    Сутринта точно преди Бъдни вечер, бебето отново плачеше неудържимо. Майката се опитваше да го успокои, но неуспешно. Тогава тя остави бебето, излезе от стаята и каза:

-       Плачи си колкото искаш! И без това имам достатъчно друга работа.

Тук момиченцето реши, че е настъпил момента да помогне. Влезе скришно в стаята на бебето, взе го на ръце, застана до прозореца и го пусна от високо. В този момент спря бебешкия плач, настана мълчание за първи път от дни наред. Легна на неговото креватче и заспа.

-       Как така изведнъж спря да плачеш? Я да видя какво правиш сега? – говорейки

майката влезе в стаята на бебето. Погледна креватчето и видя момиченцето да спи в него. С огромна изненада тя огледа цялата стая, но от бебето нямаше и следа.

-       Събуди се дете, какво става тук, къде е бебето, какво си направила с него? –

попита тя треперейки.

-       Мамо, аз се опитах да го успокоя и както ти винаги казваш - ще спре да плаче

само като излети от прозореца. Аз точно това направих – пуснах го през прозореца навън и ето вече не плаче.

Майката изгуби равновесие, краката и се огънаха, падна на пода, нямаше сили да се изправи. С огромни усилия и лазейки отиде до прозореца, погледна навън и не повярва на очите си. На прозореца на долния етаж имаше простор с изпрани дрехи. Бебето беше паднало по средата в един голям чаршаф. Стоеше си там и сладко спеше. В този момент, майката веднага изтича по стълбите, звънна на съседите от долния етаж и плачейки каза:

      -    Моето бебе е на вашия простор за дрехи вътре в чаршафа…

Съседите я изгледаха учудено и веднага всички изтичаха до прозореца. Внимателно издърпаха чаршафа от простора и подадоха бебето на майката. 
Този момент тя никога нямаше да забрави. За първи път тя усети колко е силна връзката на майката с детето и ако се случи нещо лошо с него, животът на майката сякаш спира. Сега осъзна грешките си спрямо децата и си даде дума никога повече да не повишава тон, да бъде спокойна, да внимава с думите си както пред децата, така и пред самата себе си. Разбра, че няма нищо случайно в живота и това, че бебето остана живо и здраво се дължи на една друга помощ, която идва отдалече. Помощта от небето е толкова силна, че никой друг не може да има власт над нея. Осъзна, че е настъпил нейният ден за промяна, защото всеки сам определя собствения си живот с постъпките, мислите, действията си и казаните думи.

-       Създателю, тази жена получи своя подарък преди да е настъпила Коледа. Вече

завинаги ще бъде друг човек! – казаха ангелите.

-       Вие направихте най-добрата коледна магия! Никой друг не може да се справи

по-добре от вас! – каза Създателят и се поклони пред всички ангели и небесни същества.

      -     Изпитанието на тази жена беше нейното коледно желание. А живота на бебето е нейният коледен подарък от небето – допълни той.

    Настъпи Коледа. Цялото семейство седна на трапезата. Бащата запали свещ и каза молитва, с която от сега нататък постави началото на всяка една вечеря в този дом. Момиченцето грееше от щастие и очакваше пристигането на дядо Коледа. Майката държеше бебето и му се радваше, а то наблюдаваше с красивите си очички и се усмихваше. За първи път всички бяха щастливи, доволни и благодарни на Създателят и цялото небесно царство.

автор: Нели Пенева

27.11.2018

Вълшебното цвете

       В едно далечно малко село близо до извора на скалисто поточе, пораснало причудливо цвете с невероятни способности. На вид то не привличало поглед с ярки цветове и прекрасни форми, но за сметка на това притежавало уникален аромат. Всеки който вдишал от неговия аромат го определял по различен начин. Един казвал, че е сладък, друг казвал плодов, трети казвал, че аромата му напомнял на канелени курабийки. Цветето обаче, било вълшебно и притежавало силата да възобновява и  изцелява човешкото тяло от всякакви болки и страдания. Хората от селото никога не били боледували, всички се радвали на цветущо здраве, както тялом така и духом.

В един прекрасен ден през селото минал лечител, който се връщал от друго село, където бил извикан за един тежко болен човек на легло. Той решил да пренощува една нощ в това село, като през това време извърши прегледи и продаде билки на тукашните. 
Застанал на видно място, подредил старателно всички лечебни отвари надявайки се, че селяните сега ще го нападнат с всякакви запитвания и оплаквания за болки и страдания. Но с почуда осъзнал, че минувачите учтиви и усмихнати хора подминавали и дори не хвърляли бегъл поглед към стоката му. Покрай него минали групичка деца и той ги попитал:

- Деца има ли някой болен от вас? - децата се спрели и гледали мълчаливо, а

лечителят продължил:

- Някой да го боли гърло? - децата поклатили отрицателно глава.

- Някой с рана на коляното или лакътя… - децата отново поклатили отрицателно

глава.

Вече леко раздразнен, лечителят извикал:

 - Как е възможно дори хрема да нямате…?

И така половин ден, въпросния лечител чакал някой да дойде и да потърси услугите му. Изтощен и още повече ядосан на жителите от селото той прибрал всичко и отишъл в ханчето да се нахрани и отдъхне. Когато седнал на масата и започнал да се храни, една група мъже предвождани от белоглав старец застанали пред него. Старецът казал:

- Синко, уважаваме твоите намерения. Ти искаш да ни предложиш билки полезни

за нашето здраве. Ние решихме да те уведомим, че тук си губиш времето. В нашето село няма да намериш нито един болен човек. Затова по-добре си върви по живо по здраво там от където си дошъл.

И тъкмо да си тръгне стареца, лечителят го хванал за ръката и с привиден благ тон попитал:

- Но как е възможно това, не съм виждал такова чудо в моята практика?

Тогава старецът отговорил:

- В нашето село расте чудно цвете и който е болен щом вдиша неговия аромата веднага оздравява.

Търговецът-лечител веднага решил тайно да открадне това цвете и да го използва за своите цели. Разпитвайки уж от нужда той разбрал за местонахождението на цветето, дори опитал от нежния му лечебен аромат, за да се отърве от оплешивяващата си коса. И когато селото заспало дълбок сън в полунощ, той изкопал цветето с корена, положил го в сандъче и се насочил към своя дом.

Нетърпелив, предусещайки лесната печалба, още на следващия ден започнал да приема пациенти с най-различни заболявания. Всички, които идвали с молба за помощ докато още разказвали на лечителя какво ги мъчи, те вече усещали благотворното влияние на цветето и излизайки от кабинета нямало помен от болестта им. Таксата на алчния лечител скочила многократно, но хората събирали и вземали дори на заем, за да купят здраве на себе си, на децата си и на най-милите си хора.

Мълвата за лечителя се понесла не само в техния град, но и в околностите. Хората започнали да се стичат към неговия дом, за да потърсят помощ.

През това време нещо необичайно се случвало със самия лечител. Всяка сутрин щом се събудил той откривал, че по тялото му има болест от която е страдал някой беден човек на когото е взел висока такса. Постепенно той загубил подвижността на краката си, ръцете си, загубил зрението, слуха си и изпитвал силни болки във всяка една част от тялото си. Кожата му се покрила с многобройни израстъци и кървящи рани. Но, до последно алчността го карала да продължава да взема много пари от хората и да смята, че всичко му е позволено.

След дни на мъчения и страдания, той си спомнил, че всичко започнало от кражбата на цветето. Решил, че ако върне цветето на мястото му ще се отърве от всичките си болести. Помолил най-големия си син да занесе цветето в селото с надеждата да възвърне отново своето здраве. Но дните минавали и неговите страдания не изчезвали. Вторият му син отишъл отново в селото и потърсил стареца за който беше слушал от баща си и поискал помощ от него. След като изслушал всичко, стареца казал:

- Ако твоя баща иска да се спаси от всяка една болешка, ще трябва да върне

парите на хората. Това ще рече, този от който е взел пари за слепотата му, ако сега му върне парите, тогава ще му се възвърне и зрението.

Синът бил изненадан, как ще се върнат парите на човек, който баща му дори не помни. Върнал се тъжен, предал на баща си думите и решил, че всичко вече е напразно. Баща му се разгневил, че върнал цветето напразно, а в замяна не получил освобождение от мъките си.

Един ден в кабинета потърсил помощ дърводелец с голяма рана на крака. Най-малкия син на лечителя почистил раната, поръсил с лекарство и го превързал. Когато човекът попитал за цената, момчето казало:

- Нищо не струва, върви си човече със здраве!

На другата сутрин, всичките кървящи рани по кожата на бащата се били затворили, сякаш никога не ги е имало. Момчето забелязало тази нищожна малка промяна, невидима за останалите. През този ден той приел още няколко човека с различни болежки. За една седмица баща му получил значителна промяна, която вече всички забелязали. След още една седмица когато бащата възвърнал слуха и говора си, момчето му споделило, че отворил вратите на кабинета за пациентите и лекувал напълно безплатно всеки който идвал за помощ. Бащата се изумил, как синът му без да е прочел една медицинска книга успява да помогне на тези хора, а те при това се връщали доволни и благодарни от успешното лечение. Виждайки, че това му помага, бившия алчен лечител започнал заедно с малкия си син да лекуват напълно безплатно нуждаещите се хора. Времето минавало, спечелените пари били вложени в медицински материали в полза на болните, всяка билка и всеки илач, който използвал за лекуването той купувал със собствени средства. Здравето му напълно се възвърнало, но освен физическата трансформация той придобил и морална такава.

Целият град научил за добротата му, уважението на хората растяло към него, доволните благодарили кой с каквото може и трапезата му винаги била пълна с всякаква храна въпреки изпразнената семейна хазна. Той обаче дълго време не разбирал как така се подреждат нещата сами и всичко става все по-добре.

След известно време си спомнил за стареца и неговата мъдрост, затова решил да го посети и поговори с него. Заедно с малкия си син, с който вече работели рамо до рамо се запътили към селото. Минали първо покрай скалния извор и видели цветето, което било върнато на мястото му и продължавало да си ухае прекрасно както преди. После се спуснали към селото да потърсят стареца. След като го намерили, младежа го попитал:

- Дядо, как аз успях да помогна на всички болни хора, когато нямах знанията на баща ми?

Старецът мъдро отговорил:

- Защото си имал най-чисти намерения да помогнеш, толкова силно си искал да

успееш, че вселената те е чула и е отвърнала на желанието ти. Без знания не си можел да лекуваш болните, но когато отпратиш мисли към Всевишния и той погледне искреността на твоето намерение, винаги ще направи така, че то да се случи. Ти си се превърнал в инструмент на Бог!

Бащата слушал замислен и преди да е попитал, вече усещал отговора на своя въпрос. С чувство на вина, той казал:

- Простете ми, че откраднах вашето вълшебно цвете, това беше огромна грешка. Бях толкова алчен, че не виждах нищо друго освен печалбата от него. Когато се разболях реших, че за това ме наказа Бог и ми изпрати толкова много мъка. Но когато синът ми продължи моята работа с  хората безплатно, тогава разбрах, че алчността ми ме доведе до тези страдания.

Стареца посочи небето и каза с дълбок глас:

- На всеки му се дава Дарба с която да помага на братята си и да служи на Всевишния. Ние не можем да поставяме цена на това с което Бог ни е дарил. Всеки който злоупотреби заплаща висока цена. Но ти си щастливец, защото разбра и поправи грешката си. Някои имат нужда от много време за да го осъзнаят, а други никога не стигат до там.

анонимен дарител на идеята за приказка

17.07.2018 г.

Всичко е толкова просто...

- Винаги си усмихната, весела, щастлива, цялата грееш... 

Как го правиш? 

      Не се ли уморяваш?

    - Всичко е толкова просто - 

събирам нападалата светлина от Слънцето.  

автор: Нели Пенева

10.06.2018 г. 

Страхливото кученце

    В един селски двор живееха задружно домашните животни. От сутрин до вечер полагаха грижи дворът да бъде чист и спретнат. Заедно отглеждаха своите деца с много радост и любов.

През тази година в кучешкото семейство се роди само едно кученце. Докато беше съвсем мъничко, родителите  го учиха как да се храни, да се пази от враговете и как да се справя със всичко, което му предоставя живота. Когато порасна и започна да излиза навън, то се изплаши от другите животни, скри се в най-тъмното място в колибата и даже спря да лае. Неговите родители много се разтревожиха, не разбираха какво се случва с единственото им дете. Дълго мислиха какво да направят, как да го накарат да излезе на двора и да лае както всяко куче. Потърсиха помощ от другите по-възрастни животни. Всички идваха, опитваха да говорят с малкото кученце, искаха да помогнат, но никой не успяваше. Тогава котката предложи нещо различно:

-  Нека да го предизвикаме! Ще му кажем, че се е превърнал в мишка и затова се страхува

от всички.

Майката на кученцето се изненада от тази идея, но все пак реши да опита. Отиде при него и каза:

-   Мило дете, ти се превърна в една страхлива мишка и от сега натам, може да се криеш  

колкото пожелаеш...

Кученцето погледна учудено своята майка с широко отворени очи и каза:

-   Мамо, ти какво говориш? Аз съм куче и никога няма да бъда мишка!

-  Така е мило дете. Но, щом се страхуваш да лаеш и да се покажеш навън, ти сам избра да

бъдеш мишка... Сега отивай да си играеш с другите мишки! – отговори майката.

Кученцето се натъжи и плачейки изтича на двора. При него дойде котката, облизвайки се го погали с опашката си и каза:

-  Виждам тук едно мишленце, а аз съм толкова гладна..., че мога да го глътна наведнъж...

Кученцето ядосано отговори:

-  Аз съм смело и истинско куче и сега мога да те ухапя!

-  Не вярвам! Кучетата лаят, а ти се страхуваш както всяка мишка! – каза твърдо котката.

-  Мога да лая най-хубаво и най-силно от всичките кучета в селото и не се страхувам от

никого! – отговори кученцето и започна да лае толкова силно, че изненада цялото село със силния си глас.

   Всички се радваха за успеха и благодариха на котката, която използва различен подход и показа на кученцето, че страхът никак не е страшен.  

   Когато се появи страхът, не бива да се крием, а трябва да се изправим срещу него, за да го преодолеем. Страхът е част от всяко живо създание и няма да изчезне, но при всеки преодолян страх, ние ставаме  все по-силни, по-смели  и свободни. 

Автор: Нели Пенева

10.08.2018

Приказката е написана специално за децата от първи клас в училище в Милано - Италия. Представена е на празника на училището.

                                                              CANE CODARDO

          IN UN CORTILE RURALE VIVEVANO INSIEME DIVERSI ANIMALI DOMESTICI. DALLA MATTINA ALLA SERA IL CORTILE VENIVA PULITO E TENUTO IN ORDINE DAGLI ANIMALI CHE INSIEME AVEVANO CRESCIUTO I LORO CUCCIOLI CON MOLTA GIOIA E AMORE.

QUEST’ANNO E’ NATO UN SOLO CUCCIOLO: UN CAGNOLINO.

NEI PRIMI GIORNI DI VITA RIMASE NELLA CAPANNA DOVE I SUOI GENITORI GLI INSEGNARONO A MANGIARE, A PROTEGGERSI DAI NEMICI E AD AFFRONTARE TUTTO CIO’ CHE LA VITA GLI DONAVA.

UNA VOLTA CRESCIUTO, IL CAGNOLINO USCI’ MA EBBE COSI’ TANTA PAURA DEGLI ALTRI ANIMALI CHE SI NASCOSE NEL POSTO PIU’ BUIO DELLA CAPANNA E SMISE PERSINO DI ABBAIARE.

I SUOI GENITORI ERANO MOLTO PREOCCUPATI NON CAPIVANO COSA STESSE SUCCEDENDO AL LORO UNICO FIGLIO.

AVEVANO PENSATO A LUNGO A COME FARLO USCIRE IN CORTILE E ABBAIARE COME OGNI CANE.

CERCARONO AIUTO DAGLI ANIMALI PIU’ ANZIANI CHE PARLARONO CON IL CUCCIOLO MA NESSUNO RIUSCI’ AD AIUTARLO.

ALLORA IL GATTO PROPOSE QUALCOSA DI DIVERSO: “SFIDIAMOLO! GLI DIREMO CHE E’ DIVENTATO UN TOPO ED E’ PER QUESTO CHE HA PAURA DI TUTTI”

LA MADRE DEL CAGNOLINO FU SORPRESA DA QUESTA IDEA MA DECISE DI PROVARE.

ANDO’ DAL FIGLIO E GLI DISSE: “CARO FIGLIO SEI DIVENTATO UN TOPO CODARDO E D’ORA IN POI POTRAI NASCONDERTI QUALSIASI VOLTA TU LO VOGLIA”.

IL CUCCIOLO RIMASE SORPRESO DALLE PAROLE DELLA MADRE E CON GLI OCCHI ANCORA SPALANCATI LE DISSE: “MAMMA DI COSA STAI PARLANDO? SONO UN CANE E NON SARO’ MAI UN TOPO!”

“SEI UN BRAVO CUCCIOLO MA SE HAI PAURA DI ABBAIARE E DI DISTINGUERTI ALLORA COMPORTATI DA TOPO!ORA VAI A GIOCARE CON GLI ALTRI TOPI”.

IL CUCCIOLO RATTRISTATO, CORSE IN LACRIME IN CORTILE.

IL GATTO GLI SI AVVICINO’ E ACCAREZZANDOLO CON LA CODA DISSE: “VEDO UN TOPO QUI E SONO COSI’ AFFAMATO CHE POTREI INGOIARLO TUTTO IN UNA VOLTA!”

IL CANE RISPOSE CON RABBIA: “SONO UN VERO CANE, SONO CORAGGIOSO E POSSO MORDERTI!”

“NON CI CREDO, I CANI ABBAIANO INVECE TU HAI PAURA COME UN TOPO” RISPOSE IL GATTO.

“POSSO ABBAIARE MEGLIO E PIU’ FORTE DI TUTTI I CANI DEL VILLAGGIO E NON HO PAURA DI NESSUNO!”DISSE IL CUCCIOLO E COMINCIO’ AD ABBAIARE COSI’ FORTE CHE SORPRESE L’INTERO VILLAGGIO.

TUTTI GLI ANIMALI RINGRAZIARONO IL GATTO PER IL SUCCESSO OTTENUTO SOPRATTUTTO PER AVER MOSTRATO AL CUCCIOLO CHE LA PAURA NON E’ AFFATTO SBAGLIATA O SPAVENTOSA.

QUANDO ABBIAMO PAURA NON DOBBIAMO NASCONDERCI MA DOBBIAMO COMBATTERLA PER SUPERARLA. LA PAURA FA PARTE DI OGNI ESSERE VIVENTE, CRESCENDO ESSA NON SVANISCE MA GRAZIE AD OGNI PAURA CHE AFFRONTIAMO E ABBATTIAMO DIVENTIMO PIU’ FORTI, PIU’ CORAGGIOSI E PIU’ LIBERI.

      AUTORE: NELLI PENEVA