Един слънчев, пролетен ден се появи на този свят едно
красиво момиченце. Нарекоха я Аида! Майката едва не умря по време на раждането,
защото бебето реши да излиза на обратно – с краката напред. Просто така си пожела!
Роди се и заплака от радост. Много дълго чакаше този момент!
Минаваха годините неусетно и бебето се превърна в красива
девойка.
Аида обичаше целия свят и раздаваше обичта си. Любуваше се
на небето, наблюдаваше красивата природа и не скриваше възхищението си от най-дребните
неща. Не искаше нито за миг да пропусне изгрева или да се възхити на старанието
на мравките.
Огромната и искрена любов на Аида се превръщаше във
вълшебство. Когато се докосваше до цветята те веднага разтваряха пъпките си, а птиците
пееха и танцуваха в нейно присъствие. Всичко се променяше на мига при всяка
нейна поява.
Само с хората беше различно! Някои не искаха да общуват с нея
смятаха я за странна, а други, които я обичаха се чувстваха щастливи. Те усещаха
колко е чиста и прозрачна нейната обич и нейните намерения. Забелязваха че тя
им носеше късмет и когато бяха заедно винаги се случваха чудеса! Всичко което
си пожелаят на мига се сбъдваше!
Аида знаеше че носи късмет и мислено им помагаше да се чувстват
щастливи и доволни! Искаше всеки човек да прави добро за другия, но имаше и
лоши хора, които се опитваха да я накарат да изгуби своята дарба.
-
Вижте я тази не стига че е хубава, умна ами и прави
чудеса! Трябва да
престане веднага! Ще прави каквото казваме ние или зле ще си
изпати! – злорадстваха те.
Аида не обръщаше внимание на думите им, изпращаше им своята
обич и искрено се надяваше да измисли начин да ги промени.
Лошите правиха и невъзможното, за да я накарат да изпълнява
техните нареждания. Опитваха по всякакви начини, но все не успяваха. Затова
измислиха план в който крайния резултат беше - смъртта!
Аида веднага усети мислите им, но тя вярваше че ще се
справи и ще премине това жестоко изпитание. Продължаваше да се надява да
направи промяната и лошите да станат най-добрите хора! Тя изпи питието с
отрова, което и бяха приготвили и малко след това припадна! Лошите това чакаха,
ликуваха, празнуваха успеха си!
В този момент те не подозираха каква карма създават.
Сега настъпи най-важния момент за нейната душа. Сама трябваше
да решава – ще живее или ще прекъсне живота си така нелепо. Избора на душата й ще начертае нейното бъдеще! В началото тя усети покой,
радост, любов. След това се появил един ангел и казал:
-
Аида, ти си на прага на твоята съдба. Нито си в света
на хората, нито в света
на душите. Намираш се по средата и само ти решаваш на къде
да продължиш. Какво е твоето желание?
-
Искам за бъда там където съм полезна, където ще правя
добро, ще мога да
променям към добро всяко едно същество. Незная в кой свят е
възможно да се случи.
-
Чудесно! – възкликна ангелът, обърна се назад и каза:
-
Виждаш ли този камък, вземи го и го хвърли нагоре, без
да поглеждаш
натам. Ако камъкът падне върху теб, ще останеш тук, ако падне
настрани ще се върнеш от където си дошла.
Аида взе камъка и го хвърли нагоре. Не помръдна от мястото
си и не се страхуваше, че ще падне върху нея. Изненадата беше голяма, когато
камъкът не падна, а сякаш изчезна. Тогава тя погледна учудено ангелът, който
внимателно я наблюдаваше.
-
Камъкът не беше истински, ти ми повярва че има камък и
затова го видя.
Това беше илюзия. Така е и с хората ти не можеш да ги
промениш, колкото да се опитваш и искаш да го направиш. Външно изглеждат
едни, а вътре са други! Можеш само да им показваш хубавото, да доставяш радост,
да им помагаш, но не можеш да ги направиш такива каквито ти желаеш. Това е
техният избор и тяхната карма. Ти винаги бъди себе си, другите остави сами да рисуват собствения
си живот. Давай твоя пример, а нека всеки сам изгражда своята съдба!
Аида вече знаеше какво да направи и без да се замисли
веднага каза:
-
Искам да се върна на земята и да изживея живота си до
края!
Ангелът я обгърна с крилата си и отвори очите й.
Аида видя всички надвесени около нея. Наблюдаваха я с
любопитство и я съжаляваха! Изправи се така, сякаш нищо не се беше случвало.
В този момент земята се разтресе! С огромна сила всичко
започна да пада, да се руши, да затрупва всичко живо. Настана хаос, всички
викаха, тичаха безцелно, падаха, ставаха и стенеха от страх и болка. Уплахата
беше огромна! Никой не можеше да спре това жестоко бедствие.
Само Аида стоеше неподвижно и гледаше без да изпитва страх.
Около нея нямаше нищо, нямаше даже драскотина по тялото й. Сякаш нещо я пазеше
и отделяше от случващото се. Тогава тя започна да се моли на Създателя да спре
това безумие.
И отново видя ангелът. Той я погледна и каза:
-
Аида, това е твоята сила! С избора който направи, ти спечели
благословията
на Бог и той ти подари силата на всички, които желаеха
твоята смърт. Сега е нужно да се научиш да я владееш и използваш по
най-разумния начин!
Бъди добра и не забравяй СИЛАТА Е В ТЕБ!
автор: Нели Пенева
автор: Нели Пенева