В
гората сватба се задава,
всички
ще празнуват на горската дъбрава.
Поканите
изпратени са вече,
пристигат
гости отдалече.
Кума
Лиса е кумата
сложила
е шапка на главата,
токчетата
е обула
и
се много натъкмила.
Младоженците
са сладките мишлета,
пристигат
с карета водена от хиляди щурчета,
свирят
с гъдулките и пеят,
цялата
гора люлеят.
Люшна
се хора голямо
играят
сватбари от зарана,
на
зелената поляна
голяма
веселба настана.
Само
Зайо Байо наблюдава отдалече,
а
сватбата свършваше вече,
тъгуваше,
идваше му да хване Балкана,
защото
само той нямаше покана.
Когато
поканите разнасяше глигана,
силен
глад усети изведнъж
и
той самия даже не разбра,
как
на зайчето поканата изяде
заедно
със своята храна.
автор: Нели Пенева
07.04.2022 г.