На
зелената полянка
под
едно дърво на сянка
седеше
баба Мецана
и
сладко си хапваше мед от буркана.
След
като свърши медеца
тя
облиза лапите медени
и
в сладка дрямка се унесе
в
сънищата се пренесе.
Сънува
чуден сън –
вятър
клоните люлееше,
птица
на дървото пееше,
облаци
обгръщаха небето
и
капки мед падаха в полето.
Баба
Меца гледаше небето
и
усмивка озаряваше лицето.
широко
своята уста отваряше
и
всяка капка да налапа се стараеше.
Изведнъж
студени тръпки я полазиха,
бързо
скочи и разбра,
че
силен дъжд е завалял
и
това не бяха капки медени,
а
са дъждовни капки ледени.
Автор: Нели Пенева
01.04.2022 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар