Една чучулига, летейки над полето забеляза красив розов
храст. Спусна се към него и кацна върху бодлите му. Нарани крачето си и от него
потече кръв. Почувства силна болка и не успя да задържи сълзите си. Розовият храст
усети, как кръвта и сълзите на чучулигата падаха върху неговите ароматни пъпки
и каза:
-
Винаги е така… сами се нараняваме и после много боли.
Недей да плачеш, а
започни да пееш. Така ще забравиш за болката и ще се
почувстваш прекрасно.
Чучулигата погледна раната, изправи се и каза:
-
Понякога болката е благословия. Тя ни кара да се обърнем
към себе си. Сега аз
чувам песен, която е много по-красива от моята…
-
Каква песен? – не разбираше розовият храст.
-
Песента на сълзата – отговори чучулигата и отлетя.
Автор: Нели Пенева
20.04.2020
Няма коментари:
Публикуване на коментар