неделя, 14 юли 2013 г.

Дъното


   Разхождах се по брега на залива и наблюдавах морския бряг. Небето грееше в цветовете на изгрева и се отразяваше във водата. Вълните даваха живот на тази красива картина и всичко изглеждаше много истинско. Наблюдавах в далечината, а водата идваше до краката ми и ги обливаше. Аз сякаш не усещах колко е студена, по-скоро виждах светлината как стопля краката ми и чувството беше необикновено. Наслаждавах се на всичко това и бях щастлива, защото знаех, че този миг е неповторим.
Вълните зачестиха, ставаха все по-големи, а аз имах желание да влезна във водата. Направих го, тръгнах много бавно, те се блъскаха в мен сякаш ми казваха „ къде отиваш? връщай се!”,  но аз не ги чувах и продължавах да вървя.
Водата достигаше все по-нагоре, ставаше все по-дълбоко, но аз не се страхувах, сякаш не познавах страха. В този момент изпитвах сила, лекота, знаех, че не бива да спирам и продължавах да вървя. Не можех да плувам, но какво от това…..не беше нужно. Къде отивах? Не зная! Само знаех, че трябва да вървя и да не спирам.
Водата беше прекрасна, вълните вече ги нямаше, вървях без да полагам усилия, тя ме теглеше сама навътре. Това повече ме радваше и ми даваше още повече енергия и сила. В един момент цялата се покрих и тогава започнах да плувам. Тогава разбрах, че аз мога да плувам под водата и това е невероятно. Виждах отражението на слънцето под водата, наслаждавах се на неизвестното и плувах надолу. Сега в този момент разбрах къде отивам – към дъното!
Бях много щастлива когато го достигнах и за мен нямаше никакво значение къде съм била вчера или какви са плановете ми за утре. В този момент исках да бъда точно там – на дъното!
И колко ще остана там, знаех само аз! След това колко нависоко мога да изплувам, зависеше само от мен.
Моя живот си го определям сама. Как ще го живея – решавам само аз!
А защо точно там? Защото, само на дъното са бисерите  и ако не го достигна –
никога няма да ги видя!

20.07.2012
автор:  Нели Пенева

1 коментар: