Една нощ сънят ми беше доста различен

    Всяка вечер сънувам различни сънища и те много-често са свързани с мислите ми.

Една нощ, сънят ми беше доста различен.

Намирах се на едно необикновено място, което приличаше на снимачна площадка. Пред мен сякаш се снимаше филм и аз наблюдавах цялото събитие. В същия момент там нямаше камери или каквото и да е друго необходимо за снимките. Бях само аз и наблюдавах:

Едно бебе момченце изоставено, беше намерено от един клошар. Той много се радваше на това бебе и се грижеше за него с голяма обич. Този човек живееше в една колибка, която имаше само една стая без прозорци, но с голяма врата и през нея всичко се виждаше какво се случва вътре. Стаята беше много разтурена и препълнена със всякакви предмети, които бяха навсякъде -  закачени по стените, висяха от тавана, по пода, изобщо пълен безпорядък /малко след това попаднах на една снимка в нета, която приличаше точно на тази стая/. И така, това дете растеше и правеше всичко каквото и клошаря..  Момчето порасна и стана един очарователен младеж. Един ден се появи едно момиче незнайно от къде, на възраст около неговата. Беше голяма красавица, много умна, възпитана, интелигентна, изобщо идеалната жена.

Той я видя и от този ден натам вече нищо друго не виждаше освен нея. А тя, сякаш дойде точно заради него, заговори го, той умираше от срам и тя забелязваше това. Всеки ден тя говореше с него, като му разказваше за много неща – за слънцето, луната, звездите, планетите, мисленето, показваше му неговите положителни качества, съветваше го как трябва да бъде щастлив и че това зависи от него самия, за неговите духовни учители, за ангелите хранители които всеки човек има до себе си и още много информация. Той я слушаше с огромен интерес, попиваше всяка една нейна дума и се променяше. Първо промени визията си – смени си дрипите с хубави дрехи, стана по-уверен, по-смел и даже си позволи да и каже, че тя е всичко което той иска да има. Тя се радваше и не се отделяше от него и на двамата сякаш аурите им се сливаха, светеха с цветовете на дъгата. Беше изключително красиво..

Един ден, внезапно клошаря почина и това беше най-страшното което можеше да се случи. Момчето в мъката си забрави всичко, затвори се, не искаше да вижда никой. Тя му се молеше и плачеше, но той каза – край, и беше категоричен. Повече не я чуваше, даже не я забелязваше. Тя го гледаше как се измъчва и правеше и невъзможното да го върне обратно при нея, но този път не се получаваше. Той стоеше в стаята и така плачеше, че всичко наоколо умираше – зелената трева по която двамата се разхождаха – изсъхна и стана кафява, цветята вече ги нямаше, слънцето се скри, стана мрачно. Толкова голяма беше мъката му! Така минаваха дни наред, момичето всяка сутрин ходеше при него и му се молеше да излезе навън и вечерта си тръгваше, все повече отчаяна.

Една сутрин, тя отново отиде при него и видя, че той беше облякъл дрипите с които ходеше клошаря и правеше същите неща каквито и той – събираше разни боклуци и ги закачаше в стаята по стените. Той се беше превърнал в същия този клошар какъвто беше вече мъртвия. Тя нищо повече не каза, не отиде повече при него, а напълно сломена, отчаяна, цялата в сълзи, наведе глава, обърна се и тръгна сама по същия път по който дойде.

Аз стоях като замръзнала, плачех и за двамата и така исках да помогна с нещо, исках да отида и да ги прегърна и двамата, да се опитам да променя нещата, да я върна обратно, но не можех, бях като закована на едно място. Само я наблюдавах как се отдалечава и когато вече беше далече – видях как се появиха бели крила, разтвориха се и тя излетя в небето. Погледнах момчето, той изобщо не забелязваше какво се случва около него, той си имаше неговите си занимания, които сам си избра и това вече беше неговия смисъл на живота!

Февруари 2012