Някога преди много, много време когато на земята все още
нямало хора и природата е била различна от сега, едно дърво израснало само. Незнайно
от къде и как се появило, то се отличавало от всички останали растения наоколо.
Дървото си растяло стройно и красиво с прекрасна корона от много клони и изключително
красиви листа. Никой не го харесвал, защото било различно от другите.
Най-много се отличавало от всички останали, защото било
много щастливо. Радвало се на всеки миг подарен му от Висшата природа и вярвало,
че всичко е временно и ако не се наслаждава на мига, тогава какъв е смисъла на
този живот!
Имало много мечти и не спирало да си представя как раздава и
приема любов и така изявява своята истинска същност.
Не само това, то знаело и колко е уязвимо и може да бъде
наранено от ветровете, счупено от бурите, от животните, но това не можело да
ограничи неговото щастие и по никакъв начин да му попречи да обича живота и
всичко съществуващо около него.
Възхищавало се на урагана, който идвал със страшна сила и
съсипвал всичко което срещне, но вместо да се страхува дървото изпитвало обич.
Не знаело какво е да се движиш от едно място на друго, какво
е усещането за това, но точно тази била причината да обича всичко движещо се.
Изпитвало огромно възхищение, когато се
извие буря около него или пък някое животно премине в галоп.
И така си растяло все повече и повече и ставало все по-високо,
следвало слънцето, усещало силата на слънчевите лъчи върху себе си.
Един ден се случило нещо необикновено и различно. Дървото,
както се любувало на поредния за него хубав ден, видяло в далечината прекрасна
светлина. Тя се движила във всички посоки с огромна скорост. Отново се
насладило на красотата която му се предоставя, но в същия момент усетило и болка. Забелязало, че след преминаването
на тази светлина сякаш за съвсем кратко време изчезвали дървета, растения,
животни и изобщо всичко. Това предизвиквало любопитството му, но и притеснение за
неизвестното явление.
Забелязвало още, че колкото повече приближавала, толкова
повече се усилвала и унищожавала всичко без да пощади каквото и да е наоколо, а
след това настъпвал мрак.
Учудвало се на всички - защо се подчиняват и не се опитват
да се спасят...?!
Дървото наблюдавало с вълнение светлината как наближава все
повече към него и тогава усетило страх -
от неизвестното, от смъртта.
Трябвало много бързо да намери решение - как може да се спаси.
Първо съжалило, че не може да ходи - за да избяга надалече, но в същия момент
виждало как животните бягат и въпреки това не стигат до никъде, а изчезват така
както изчезва всяка една малка тревичка, която си стои на мястото.
Съжалило, че не може да лети, за да разтвори крила както
правят птиците и да отлети на още по далече, но отново виждало как птиците
летейки падат покусени от това изгарящо явление.
Тогава си казало - Аз мога! Аз ще живея, независимо какво става около мен!
И най-важното - аз притежавам силата да сложа край на това
безумие. Няма да се отдам на страха, няма да се предам каквото и да се случва и
така ще спася и другите, защото щастието на един от нас се измерва в това да
направи и другите щастливи.
Толкова силно било това чувство, такава огромна енергия се
излъчвала наоколо и се предавала на всички, че в един момент листата на дървото
започнали едновременно да трептят. Всяко едно се движило без да спира и точно в
този момент се случило сякаш чудо -
изгарящата светлина си останала на местото и не посмяла да приближи до дървото, тя
сякаш изгаснала.
Дървото разбрало, че всяко едно същество притежава огромна
сила и когато не се страхува и вярва, че може да направи и невъзможното, тази
сила става много силна и непобедима и нищо не може да я унищожи.
От този ден натам всички растения, птици и животни наоколо
обикнали дървото и го нарекли - трепетлика. И до ден днешен листата му не
спират да трептят всяко едно в определена от него посока.
Трепетликата станала любимото дърво на всички малки
ангелчета и сега ако погледнете, ще видите как на всяко едно листенце има по
едно малко ангелче, което се люлее радостно и щастливо и пее своята ангелска
песен.
2012
автор: Нели Пенева
автор: Нели Пенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар