неделя, 14 юли 2013 г.

Приказка за трепетликата


  Някога преди много, много време когато на земята все още нямало хора и природата е била различна от сега, едно дърво израснало само. Незнайно от къде и как се появило, то се отличавало от всички останали растения наоколо.
Дървото си растяло стройно и красиво с прекрасна корона от много клони и изключително красиви листа. Никой не го харесвал, защото било различно от другите.
Най-много се отличавало от всички останали, защото било много щастливо. Радвало се на всеки миг подарен му от Висшата природа и вярвало, че всичко е временно и ако не се наслаждава на мига, тогава какъв е смисъла на този живот!
Имало много мечти и не спирало да си представя как раздава и приема любов и така изявява своята истинска същност.
Не само това, то знаело и колко е уязвимо и може да бъде наранено от ветровете, счупено от бурите, от животните, но това не можело да ограничи неговото щастие и по никакъв начин да му попречи да обича живота и всичко съществуващо около него.
Възхищавало се на урагана, който идвал със страшна сила и съсипвал всичко което срещне, но вместо да се страхува дървото изпитвало обич.
Не знаело какво е да се движиш от едно място на друго, какво е усещането за това, но точно тази била причината да обича всичко движещо се. Изпитвало огромно възхищение,  когато се извие буря около него или пък някое животно премине в галоп.
И така си растяло все повече и повече и ставало все по-високо, следвало слънцето, усещало силата на слънчевите лъчи върху себе си.
Един ден се случило нещо необикновено и различно. Дървото, както се любувало на поредния за него хубав ден, видяло в далечината прекрасна светлина. Тя се движила във всички посоки с огромна скорост. Отново се насладило на красотата която му се предоставя, но в същия момент усетило и болка. Забелязало, че след преминаването на тази светлина сякаш за съвсем кратко време изчезвали дървета, растения, животни и изобщо всичко. Това предизвиквало любопитството му, но и притеснение за неизвестното явление.
Забелязвало още, че колкото повече приближавала, толкова повече се усилвала и унищожавала всичко без да пощади каквото и да е наоколо, а след това настъпвал мрак.
Учудвало се на всички - защо се подчиняват и не се опитват да се спасят...?!
Дървото наблюдавало с вълнение светлината как наближава все повече към него и тогава усетило страх - от неизвестното, от смъртта.
Трябвало много бързо да намери решение - как може да  се спаси.
Първо съжалило, че не може да ходи - за да избяга надалече, но в същия момент виждало как животните бягат и въпреки това не стигат до никъде, а изчезват така както изчезва всяка една малка тревичка, която си стои на мястото.
Съжалило, че не може да лети, за да разтвори крила както правят птиците и да отлети на още по далече, но отново виждало как птиците летейки падат покусени от това изгарящо явление.
Тогава си казало - Аз мога! Аз ще живея, независимо какво става около мен!
И най-важното - аз притежавам силата да сложа край на това безумие. Няма да се отдам на страха, няма да се предам каквото и да се случва и така ще спася и другите, защото щастието на един от нас се измерва в това да направи и другите щастливи.
Толкова силно било това чувство, такава огромна енергия се излъчвала наоколо и се предавала на всички, че в един момент листата на дървото започнали едновременно да трептят. Всяко едно се движило без да спира и точно в този момент се случило сякаш чудо - изгарящата светлина си останала на местото и не посмяла да приближи до дървото, тя сякаш изгаснала.
Дървото разбрало, че всяко едно същество притежава огромна сила и когато не се страхува и вярва, че може да направи и невъзможното, тази сила става много силна и непобедима и нищо не може да я унищожи.
От този ден натам всички растения, птици и животни наоколо обикнали дървото и го нарекли - трепетлика. И до ден днешен листата му не спират да трептят всяко едно в определена от него посока.
Трепетликата станала любимото дърво на всички малки ангелчета и сега ако погледнете, ще видите как на всяко едно листенце има по едно малко ангелче, което се люлее радостно и щастливо и пее своята ангелска песен.

2012
автор:  Нели Пенева

Няма коментари:

Публикуване на коментар