„ Който има очи, ще види. Който има уши, ще чуе”

  Преди няколко месеца прочетох една притча, която и до днес не забравих. Оказа се едно истинско послание с много мъдрост в него. Накара ме да се замисля, колко е важно човек да се радва на малките неща, които му предоставя живота. Нали точно те ни правят щастливи!

Човек наистина трябва да знае какво прави както за себе си, така и за другите около него и каква диря оставя след себе си. А както е казал Исус: „ Който има очи, ще види. Който има уши, ще чуе!”

Ето я притчата:

   Един ден една Лястовица се влюбила в един мъж. Спряла пред прозореца мy, пооправила си перата, огледала се в стъклото и след като се убедила, че е красива, смело почукала с клюн: … Тък…Тък…Човекът вдигнал глава към прозореца, но толкова много бил зает, че само погледнал птицата и отново продължил да се занимава с работата си. Лястовицата с трепет в сърцето поела дълбоко въздух и бързо изредила думите предварително обмислени:

–        Хей човече, аз те обичам, не ме питай защо, дълго време те наблюдавам и едва днес намерих смелост да ти го кажа. Моля те отвори прозореца и ме приеми, за да живеем заедно.

Мъжът ядосано казал, че не може да я приеме и причината била много проста – как птица може да се влюби в човек!? Лястовицата обидено навела глава, но не се отказала и след време отново кацнала пред прозореца:

–        Човече, разбери обичам те, отвори, приеми ме при себе си, ще ти бъда приятел, обещавам - няма да ти преча, ще ти е весело с мен.

Но човекът отново не й обърнал внимание и й казал грубо:

-          Имам работа, не мога с теб да се занимавам.

Минало време лястовицата отново за последно се появила на прозореца и с молещ глас казала:

–        Виж, отвори прозореца и ме приеми, наближават студовете, аз само на топло мога да живея, ако не ме приемеш ще се наложи да отлетя по топлите места. Знай ще ти е приятно с мен, заедно ще се храним, ще те веселя, пък и си сам – няма да скучаеш вече.

Да се споменава, че е сам, не му се харесало и мъжът ядосано ревнал:

-   Аз съм доволен от самотния си живот и не ми трябваш, остави ме насаме!

Лястовицата си тръгнала, но след време човекът се осъзнал, взел да съжалява и си казал:

„Какво направих, ех че съм без мозък, сега цяла зима ще съм сам, а пък с нея щяхме да си говорим и хубави дни щяха да бъдат”.

Той много съжалявал и едновременно с това се успокоявал, че напролет отново ще се появи. След време пролетта настъпила, времето се стоплило, лястовиците пристигнали, но неговата я нямало. Чакал да се появи, но напразно.
Познавал един мъдър човек и решил да сподели с него. Мъдрецът след като го изслушал вперил очи и му казал:

- Чакаш напразно, лястовиците живеят само 6 месеца!

Понякога в живота има моменти, които много рядко се появяват и ако ги пропуснем изчезват завинаги. Има и хора, които само веднъж застават пред нас, ако не ги оценим както трябва, те си тръгват и никога не се връщат.

Ти до днес на колко Лястовици прозорец не отвори… ?!