неделя, 14 юли 2013 г.

По-малкото дете


      В една гора, в гнездото на семейство орли се излюпили две пиленца. Едното растяло много бързо, а другото си оставало все така мъничко. Родителите се грижили и за двете еднакво, хранили ги, закриляли ги, не ограничавали обичта си и към двете.
Когато достигнали възрастта в която вече могат да летят, по-голямото излизало от гнездото и се опитвало да лети без да търси нечия помощ. А по-малкото не искало да мърда от гнездото. Страхувало се, чакало да порасне колкото своето братче.
Така времето си минавало, малките пилета вече станали големи орлета, но все още само едното летяло, а другото не искало и да чуе за това. Останало си по-малкото и се чувствало беззащитно.
Майката орлица се притеснявала за своето дете и потърсила съвет от специалисти как да му помогне.
Отишла при най-големия мъдрец на горското царство – бухалът. Той изслушал притеснената майка и със спокоен глас казал:
       -         От всичко което чух си направих следния извод – или детето ти е много страхливо, което не е типично за един орел или се е появило на този свят болно.
-         Как да разберем това? – попитала майката.
-         Отиди при него и му кажи, че едното му крило е счупено, но ти не знаеш кое 
от двете. Нека да излезе от гнездото и да ги разпери широко, да ги размаха и така ще се разбере. Когато направи това, без да усети ще излети и тогава ще осъзнае колко е хубаво да се рее във въздуха без да мисли за нищо.
-         Чудесно! – Съгласила се майката орлица и доволна тръгнала към своето гнездо.
Когато се върнала  тя с изненада установила, че гнездото е празно! Търсила навсякъде, огледала цялото дърво, обикаляла с часове, но никъде не се виждало нейното малко дете.
Не знаела какво да си мисли! Едновременно се страхувала и радвала, защото може да е паднало от гнездото, но може и да е събрало смелост да излети.
Така изминали много дни, майката орлица вече изгубила надежда и не очаквала повече да види детето си. Много страдала и обвинявала себе, че не е направила всичко възможно, когато е било все още съвсем мъничко.
Един ден на същото дърво кацнал един прекрасен орел, погледнал към гнездото и видял орлицата майка. Тя усетила погледа му, обърнала се към него и останала очарована от това което вижда.
Бил толкова голям, красив, величествен, че тя не можела да отдели погледа си от него. Тогава той се обърнал към нея и казал:
-         Мамо, аз се върнах!
Орлицата останала без дъх и не вярвала на очите си. Това било нейното малко дете, за което мислила, че си е отишло от този свят.
-         Милото ми дете! – казала тя със сълзи на очите – какво се случи с теб?
Орелът я прегърнал и започнал да разказва:
-         Един ден, когато бях сам в гнездото и се страхувах даже да погледна навън, се появи
една змия. Погледна ме и попита учудено:
-         Ти какво си...??
-         Аз съм орел! – отговорих веднага.
-         Какъв орел си ти..... орлите са в небето, а не в гнездото. Можеш ли да летиш?
-         Не мога, защото не искам!
-         Тава е чудесно - значи ти си моята храна!
И след това се хвърли върху мен. В този момент за първи път усетих сила и разбрах, че трябва да се спася, защото няма кой да го направи. Моя живот беше в моите ръце!
Тогава разперих крилата си и излетях. Усещането беше необяснимо, чувствах се толкова лек, толкова сигурен в себе си. Нямаше го вече страха, нямаше причина да не го правя, неможех да чакам. Казах си – "ти можеш да се справиш с всичко, само трябва да го поискаш"!
Тогава реших, че ще направя това което трябва. Ще бъда птицата за която ти винаги си ми разказвала – птицата достойна да се нарича орел! Ето ме сега пред теб!
Майката орлица, не можела да спре сълзите си, но вече не от мъка, а от радост, от чувство на гордост и възхищение към собственото си дете!

Февруари 2013
автор:  Нели Пенева

Няма коментари:

Публикуване на коментар