неделя, 14 юли 2013 г.

Черна точка



    Веднъж Учителят показал на учениците си бял лист хартия, в центъра на който имало една черна точка. Попитал ги: „Какво виждате?”
       - Точка - казал първия
       - Черна точка - казал втория
       - Дебела черна точка - казал третия.
Тогава Учителят отбелязал: ”Всеки от вас видя само точката и никой не обърна внимание на чистия бял лист, на който е тя....”

Всяко нещо в живота ни има две страни – хубава и лоша. Човек сам определя как да 
вижда нещата. Трудно е да гледаме позитивно на всичко което ни заобикаля, 
а по-лесно обратното. Много-често правим оценка на другите около нас като  
изхождаме от нашата гледна точка.
Така е при повечето хора, първо търсят лошото в другия, започват да го осъждат, обвиняват и изобщо не се замислят, кои са хубавите качества от които те самите могат да имат полза. Веднага поставят една голяма черна точка и търсят хиляди причини за това и ги намират. Всеки иска по някакъв начин да навлезе в територията на другия, да направи така че да упражни контрол над него. Масово хората го правят и не осъзнават, че по този начин го има същия контрол и при тях. Не от някой друг, а от живота въобще.
В ежедневието си човек се среща с много хора – познати, приятели, роднини и т.н., всеки има нужда от приятел до себе си, за да живее пълноценно. Но помислете – за какво разговаряте когато сте с близките си хора? Сигурна съм, че в повечето случаи само се оплаквате един на друг. И с какво ви помага недоволството? Каква е ползата от него?
Оказва се, че не парите или социалния статус правят хората щастливи, а самоосъзнаването и вътрешния покой. Защото, щастието е вътрешно състояние, което се осъзнава едва когато е ясно какво представлява. Затова малко хора се смятат за щастливи.
Всеки гледа на другия според собствените си представи, но неговата истина е за неговия свят и не бива да я изисква и от другите. В течение на времето това се превръща в егоизъм.
Ето какво казва Тургенев за егоизма: „Има три вида егоисти:
      -  тези които сами живеят, но оставят и другите да живеят,
      -  такива, които сами живеят, но не оставят другите да живеят,
-  и егоисти, които сами не живеят, но не оставят и другите да живеят.”
Много е тежко когато човек вижда в себе си това, което не понася и се оправдава като насочва вината в другия. Така е по-лесно и по-удобно. Ядосваме се на базата на някакви догатки
които нямат нищо общо с истината. Измисляме си предположения, даваме оценки и така приемаме нещата лично. Колкото и да обесняваме, че не е точно така, уж се приема от другия, но само до следващия път. Всички се дразним понякога от нечие държание и това не може да се скрие. Както се радваме на хубавите отзиви, също така можем да извлечем полза и от лошите.
Хората приемат живота за даденост и е нормално да има различия, но не е нормално да осъждаме живота на другите без да имаме право. Това са нещата, които не носят щастие както на другите така и на нас. Защото в подобно състояние на  безумие си способен да направиш така, че после ще се разкайваш. Това може да доведе до последствия, които да объркат живота на съответния човек или на своя собствен. Имайте го впредвид всеки път, когато говорите за другите без да сте сигурни дали е истина, само защото някой ви е казал това или онова... Внимавайте какво мислите, защото каквото мислите, това се връща към вас! И не се учудвайте когато един ден точно това ви сполети, вие вече подсъзнателно сте си го пожелали.
Вселената е едно голямо огледало тя ви връща образа, който виждате в него.
Най-важното е в такъв момент -  не вземайте нищо на сериозно.  Вашите основни качества трябва да са хумора и шегата. Ако не приемате на сериозно нещата – няма да избухва гняв. Може просто да се посмеете на въображението на хората. Може да започнете да се смеете на себе си и на ситуациите, в които сте били ядосани и гневни. Това ще ви направи по-силни, по-уверени, ще умеете да се справяте спокойно при подобни ситуации.
И стигаме до една тайна на живота - това е Обичта, към себе си и към хората.
Любовта и Обичта в живота ни са в основата на нашето израстване. Колкото повече обичаме, толкова по – добри ставаме и натрупваме по- голям духовен опит. Колкото повече даваме, толкова повече ще вземем един ден. Това важи и в положителен и в отрицателен аспект.
А който умее да обича, вече е победил света и не се страхува, че може да се изгуби.
Само обичта може да обединява толкова много неща. Сами не бихме могли да се справим в живота, но ако обичаме истински, цялата ни история, действия и взаимоотношения ще се променят към добро. Всички хора на планетата сме една енергия и когато нараняваме някого, в този момент нараняваме и себе си. Нека никога да не забравяме това!
„Всички сме ангели с по едно крило. И ние можем да летим, само ако се прегърнем силно.”

автор:  Нели Пенева

Няма коментари:

Публикуване на коментар