Съвременна баба

    Пътувах в маршрутка. До мен седна една възрастна жена. Извади си телефона и започна да пише. Направи ми впечатление, колко бързо се ориентира, въпреки възрастта си. Това засили любопитството ми и внимателно я наблюдавах. След около пет минути спря, погледна ме и каза:

-          Тези социални мрежи са голяма краста... веднъж започне ли се и край, няма

спиране. И при вас ли е така?

-          Да, така е! – усмихнах се аз. – Затова се опитвам да отвличам вниманието си от

тях, поне докато пътувам. А вие доста умело се справяте с телефона. Как се научихте?

-          Оо, благодаря! Внуците ме научиха, защото искаха да имат съвременна баба... –

шеговито отговори жената.

-          Това е хубаво, сигурно постоянно си пишете с тях – попитах аз.

-          Ами, пишеха ми в началото, когато се учих, сега ме забравиха и рядко се сещат.

Но, аз се включих в доста групи, намерих си приятели и винаги има на кой да пиша –

радостно отговори жената.

-          А, как приемате вие тези новости. Все пак сте възрастна жена, вашата младост е

преминала различно от сега. Смятате ли, че това е полезно за младите хора?

-          Вижте сега, нашето поколение не сме имали избор. Тогава си беше едно и също.

Сега всеки може да избира какво да прави.

-          Да, така е, но този виртуален свят е фалшив и не може да се сравнява с

контактите на живо. Така всеки може да излъже и после идва разочарованието.

-          И на живо е така, нима не са ви лъгали вас? Мен са ме лъгали много пъти за

какво ли не и после се ядосвах на себе си, защо съм била толкова наивна и съм вярвала.

Това е смисъла на живота, постоянно се учим да живеем, както с хубавото, така и с лошото. И важно е да приемаме новостите, светът е променлив.

-          А сега, харесва ли ви да пишете на хора, които никога не сте виждали?

-          Да, харесва ми. Пишем си, разказваме си живота, споделяме трудности и

радостни моменти и така се запознаваме. Даже с някои от тях започваме да се чуваме по телефона.

-          Това е хубаво! Сигурно живеете сама.

-          Да, сама съм и имам време за всичко. Вече не бързам за никъде. Очаквам да си

изживея дните, които ми е отредил Господ, все така – на крак и с пълно съзнание. Всяка сутрин се събуждам с нагласата за един чудесен ден, с много усмивки, радостни моменти и прекрасни изненади. Вечер лягам с благодарност за всичко, което се е случило през деня и си пожелавам спокойна нощ и сладки сънища. Винаги ми се получава и това ме радва още повече. Така живота ми прави подаръци от прекрасни моменти, защото аз съм отворена да ги получа и вярвам, че е възможно.

-          А лошото? То къде остава, има ли влияние върху Вас?

-          Лошото е лошо само ако се вкопчиш в него. Това е страхът и ако сама не си

даваш кураж, тогава потъваш и няма излизане. Но, ако не го мислиш и намериш урока, който ти носи, всичко става ясно. Каквото и да се случва, смело вървиш напред и следваш пътя си.

Тук се приготви да слиза. Когато маршрутката спря, тя ме погледна, усмихна се и каза:

-          Радвам се, че си поговорихме. Възможно е пак да се видим, или да се намерим

във фейсбук..., всичко е възможно и ако е нужно ще се случи!

-          Бъди здрава! – казах аз и продължих да я гледам докато я изгубих от поглед.

Урокът от тази среща беше за мен. Колко малко е нужно да сме щастливи, като се радваме на всеки нов ден. Без да се гневим, без да се съпротивляваме на случващото се, а просто да приемаме и да благодарим. Защото, всичко идва, за да ни научи на нещо и ако го осъзнаем, ние го освобождаваме и даваме път на следващото. И всичко това е за кратко, само докато сме живи!  

автор: Нели Пенева