Вече дни наред вали дъжд и не
спира. Хубаво е за майката земя, това всичко го знаем но, когато не спира някак си ми действа депресиращо... Опитвам се да си намеря причина за повече
усмивки и да забравя за времето навън. Това най-лесно се получава със социалните
мрежи. Там винаги има някой, който е решил да ми пише, да се обяснява в любов или да се прави на „мъж” повече отколкото е... Това го приемам за
нормално, хора всякакви. Обикновено не отговарям на такива излеяния, а когато
стават нахални просто ги блокирам. Днес обаче реших, че ще им обърна внимание и
ще се забавлявам доколкото е възможно. Погледнах си съобщенията – непрочетени
10 броя от тях 4 на непознати мъже /как иначе.../ и се зачетох:
- „Здравей красавице, колко си хубава и умна, искам да те видя, имаш ли камера...”
- „Привет, искам да познавам такава готина
жена като теб, женена ли си...”
- „Как си, какво правиш, имаш ли си
гадже....”
- „Здравей, търсиш ли нещо неангажиращо...”
Хахааа, как да не се забавляваш на такива откровения... От умни, по-умни...
Въпреки това започнах с отговорите. Написах на всичките – „благодаря за
вниманието, но аз съм мъж...Ако се интересувате все още от мен, пишете”!
След което стана страшно. Един отговаря, явно ядосан – „как може да се
правите на жена, не ви ли е срам....”
Другия пише – „съжалявам, объркал съм се...”
А следващите изобщо не отговориха. Ами блокирах ги тези, те какво си
мислят...
След което получавам ново съобщение от друг непознат, но този път доста
културно:
- Здравей,
искам да те поканя на вечеря!
Брейй, какво става тук, изненадана съм аз. И отговарям:
-
Здравей, познаваме ли се? – пиша на „ти” /в негов
стил.../
-
Не, но ще се радвам да се запознаем – отговаря той.
-
Защо реши да ми пишеш? – питам аз.
-
Защото те харесвам!
-
Е, как разбра след като не ме познаваш?
-
Видях профилната снимка.
-
Тази не е моя, съжалявам, че съм те заблудила...
-
Нищо де, аз пак те харесвам и държа да се видим –
беше отговорът.
-
Защо, ти какво търсиш? – продължавам да питам.
-
Търся си приятелка, ти откъде си?
-
От София съм. А ти?
-
Аз съм от Бургас. Така е трудно да се видим. Освен
ти да дойдеш във Бургас.
-
Къде ще ме водиш? – вече ставам любопитна...
-
Където кажеш!
Тук се смях с глас. Човекът е готов на всичко.
-
Само че, аз не търся нищо! – отговарям директно.
-
Ти с какво се занимаваш? – продължава той.
-
Певица съм в една кръчма... –
тук започвам да си измислям...
-
Браво, какъв стил пееш?
-
Всякакъв... – отговарям аз.
-
Любимият ми стил! – веднага констатира той.
-
Като се ожениш, ще дойда да пея на сватбата – и аз
го нагласих...
-
Ааа не, вече никакви сватби. Жених се, разведох се
и не искам повече такива
официалности, няма смисъл! – усеща се разочарование в думите му.
- А ти с какво се занимаваш? – питам аз.
И отговорът беше:
-
Правя шипков мармалад!
Е, тук вече останах супер изненадана. Всичко друго очаквах, само не и
нещо подобно... Със сълзи се смях.. След което го поздравих, защото няма нищо
лошо в това, даже е чудесно. Но, до сега не ми се е случвало някой да ме покани
на ресторант, който прави не какво да е, а точно мармалад.... Пожелах му успех
във всичко и приключих с разговора.
Това беше и сега с удоволствие разказвам за този разговор на приятелите
си и винаги с интерес слушат, а накрая са супер изненадани от заниманието на
човека. Всички му пожелаваме да е жив и здрав и да продължава да прави шипков
мармалад!
И още - да намери това, което търси.
Така е в сегашните модерни времена.
автор: Нели Пенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар