Прочетени мисли

В един магазин влезе жена с малко момченце. Започна да разглежда рафтовете с продукти и набързо сложи в кошницата няколко броя. Момченцето отиде на рафта с играчки, избра една и каза:
- Мамо, искам ето тази да ми купиш!
Тя погледна безразлично към него, нищо не отговори и продължи да разглежда.
Дойде продавачката при нея, явно се познаваха и завързаха разговор. През това време детето с играчката в ръце се отдалечи в края на магазина. Майката все още си говореше с продавачката и не му обръщаше внимание.
Когато тя привърши с избора и плати на касата, тогава потърси детето. Видя го как се е свило в единия ъгъл и се опитва да напъха малката играчка в блузата си. Майката се направи, че не вижда и плахо погледна към продавачката. Тя нищо не забелязваше.
В този момент в магазина влезе друга жена и усмихнато поздрави всички.
Момченцето отново отиде при играчките. Тогава майка му го хвана за ръката и тръгна към вратата с него, но детето се дърпаше и не искаше да излиза. Започна да тича в магазина и да се забавлява.
След това майката се върна при продавачката и шепнейки каза:
- Мими, знаеш ли коя е тази жена? – и посочи непозната жена.
- Не, не я познавам – отговори продавачката след като погледна към нея.
- Аз я познавам и съм чувала за нея, че не е съвсем наред…. Внимавай много!
- Така ли? Благодаря ти, че ме предупреди! Ще я наблюдавам.
В този момент звънна телефона на майката. Тя започна да говори и съвсем забрави за детето си. Тогава, тази другата жена отиде при детето, усмихна се и му каза:
- Мило детенце, хайде да извадим играчката от блузката!
Детето я погледна виновно и после погледна към блузата си. Играчката изобщо не се виждаше и учудено попита.
- Тя не се вижда ти как разбра, че е там?
- Прочетох твоите мисли! – отговори жената.
- Какво друго прочете? – любопитно попита детето.
- Прочетох, че си много добро дете и никога не би направило нещо лошо! А сега извади играчката и я постави на мястото и.
- Аз искам тази играчка, затова ще си я взема! – настояваше детето.
В този момент продавачката стоеше отстрани с намерението да наблюдава непознатата за нея жена. Но, от това което видя остана вцепенена!
А майката продължаваше да си говори по телефона. Говорейки тя хвана детето си за ръката и тръгна към вратата. Момченцето вървеше и не отделяше поглед от непозната жена..
Сега тя беше добър пример за него повече от собствената му майка.
А майка му, дали щеше да остави играчката или да позволи на момченцето да я задържи, това го знаеше само тази жена, защото тя можеше да чете мисли!

автор: Нели Пенева