неделя, 19 ноември 2017 г.

Цената на завистта

      Някога имаше един човек, който постоянно завиждаше на хората. Дразнеше го щастието и любовта в живота на другите. Това не му даваше спокойствие и го караше да страда.
Един ден той започна да се моли за помощ:
 Създателю, помогни ми! Аз искам да притежавам всичко каквото имат хората.
Само тогава ще се почувствам добре и ще мога да живея спокойно.
- Защо се сравняваш с другите? – отговори загрижено Създателят.
- Никой не е по-достоен от мен. Аз никога не съм имал каквото пожелая. Винаги
съм живял в лишения и повече не издържам. Сега искам всичко което съществува на тази земя
да бъде мое! – отговорил смело човекът.
- Преди да поискаш всичко, ще те посъветвам да направиш нещо за себе си.
Превърни всичката тази погубваща завист в добронамерена. Престани да се сравняваш с другите и открий в себе си най-добрите черти. Покажи ги, започни да ги прилагаш в ежедневието си и едва тогава ще дойде всичко хубаво при теб като подарък.
- Не мога повече, животът ми премина в очаквания и искам всичко сега, веднага! - 
настояваше човекът.
- Къде ще сложиш това, което искаш? Как ще го съхраниш? – попита Създателят.
- Помислил съм за това и имам достатъчно място - каза гордо той.
- Добре, нека да бъде твоята воля! Ще изпълня твоите желания, но ти ще ми обещаеш, 
че няма да се отмяташ от думите си! – каза Създателят.
- Никога няма да променя мечтата си! – щастливо отговори човекът.
Тогава Създателят се обърна към ангелите и казал:
- Ангели на мечтите, от сега натам всичко което поиска този човек, нека да му бъде 
доставено!
- Създателю, това е невъзможно! След време ще съжалява и ще проклина душата си!
- Той сам го пожела и ние ще изпълним неговата мечта! – отговори тъжно
Създателят.
Ангелите се замислиха, но думите на Създателя за тях бяха закон. От този момент започнаха 
да изпълняват желанията на човека. За кратко време всичко, което искаше през целия си живот вече беше факт.
В началото той беше щастлив. Появи се неговата съпруга, родиха му се деца, но той не спираше да иска все повече и повече. Не можеше да спре своята ненаситност.
 Затрупа се човекът с всичко съществуващо. Къщи, коли, пари, власт, титли, дрехи, предмети и още хиляди други неща. Толкова много станаха, че в главата му настъпи голямо объркване. Трябваше да мисли за страшно много неща. Появиха се хиляди проблеми. Не можеше да диша спокойно, задушаваше се, не разбираше кога е ден и кога е нощ. Времето минаваше в тревоги.
Тогава в него се появи страхът. Така го завладя, че вече не виждаше смисъл от всичко което има. Всички тревоги и страх му докараха лоша болест. Разкая се и отново потърси помощ.
- Създателю, стига толкова! Все някога трябва да има край. Вече нищо не искам.  
Нагледах се на цялото изобилие и разбрах, че е опасно и застрашава животът ми. 
Сега разбирам че много от нещата изобщо не са ми били нужни.
- Човеко, спомни си твоето обещание. Ти обеща, че никога няма да се откажеш от
думите си!  
- Вземи всичко обратно и ми върни само здравето! – отговори човекът.
- Всяко желание има определена цена! Нима не го знаеше? Сега помисли добре,
кое искаш да остане и кое да си отиде. Давам ти последен шанс!  
- Вече казах – искам си само здравето, нима не ме разбираш? – отговори строго
човекът.
И тогава Създателят прибра всичко обрано. Човекът остана сам, без семейство, без деца, без работа и всичко друго, което получи наготово. И осъзна своята огромна грешка.
- Създателю, какво направи…? Защо ми отне семейството? Къде отидоха децата
ми? Защо постъпваш толкова лошо с мен? – ядосан той не спираше да задава въпроси и да обвинява Създателят.
- Направих всичко за теб и изпълних всяко твое желание! Сега дойде време, когато
ти сам трябва да се справиш. Как ще го направиш, решаваш само ти! – отговори мъдро Създателят.
Човекът едва сега осъзна, че наистина всичко в живота си има цена и всеки рано или късно плаща. А цената на завистта е най-тежка и най-много боли. Тази болка остава за винаги и ние я носим със себе си неотлъчно през времето в което ни е отредено да бъдем хора.

 автор: Нели Пенева

2017 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар