Приказка за старото магаре

         В един селски двор, стопаните отглеждаха красиви породисти коне. Един ден по време на паша, на полето намериха едно изоставено старо магаре. Съжалиха животното и го прибраха в обора при конете. Магарето не харесваше конете заради красотата и осанката им. Отдалече ги наблюдаваше завистливо. Мечтаеше да притежава тяхната грациозност и да получава възхищение от стопаните.

Конете се отнасяха с уважение към магарето, но то ги гледаше гневно и бягаше на далече от тях. Дълго време се криеше и правеше планове как да заприлича на кон, но нищо не се получаваше.

Един ден взе решение да избяга в гората и да се представи на всички горски животни като най-прекрасния кон. Дълго време вървеше по горската пътека и викаше с цяло гърло:

-          Излезте всички от хралупите си и погледнете най-красивия кон, какъвто

никога не сте виждали!

От далече го наблюдаваше един заек. Доближи се, огледа го и учудено каза:

-          Какъв кон…? Ти си едно старо магаре!

-          Как си позволяваш да ме обиждаш, аз съм истински кон! – сърдито отговори

магарето.

-          Познавам много коне и нито един не прилича на теб – отговори заекът.

-          Аз не съм обикновен кон. Моите родители са от най-добрите породи и са на

почит и уважение в цялото съседно село – гордо отговори магарето и продължи да върви по горската пътека.

Стигна до една голяма хралупа и реши да влезе вътре, но от там се показа вълкът. Той току-що се беше събудил от сън и умираше от глад. Погледна настървено магарето и каза:

-          Здравей магаре! Добре дошло в моята хралупа.

-          Как е възможно! Никой ли не разбира, че аз съм кон! – негодуваше магарето.

-          Това истина ли е? Отдавна искам да срещна истински кон – каза

въодушевено вълкът.

-          Защо искаш да срещнеш кон? – учуди се магарето.

-          Това е моята мечта!  Когато бях дете, моите родители ме хранеха с конско

месо и оттогава обожавам тази храна. Сега от дълго време не съм хапвал толкова вкусно месо. Мечтаех за този момент и ето мечтата ми се сбъдна.

Тогава вълкът скочи върху него. Магарето се изплаши и започна да вика за

помощ, но никой не го чуваше.

-          Моля те вълчо, не ме изяждай, аз съм едно старо магаре.

-          Как така не си кон…? Искаш да ме излъжеш, но аз няма да ти повярвам.

-          Недей така, моето месо не е толкова вкусно както конското, остави ме да си

отида – молеше се магарето.

-          Когато те изям, тогава ще усетя дали си истински кон – каза вълкът.

За него нямаше значение какво животно вижда. Беше щастлив, че храната сама е дошла в хралупата му и не можеше да изпусне този голям шанс да си хапне до насита прясно месо. Колкото и да се молеше магарето, вълкът не го слушаше. Той беше щастлив, че неговата мечта стоеше пред него.

      Не се правете на това което не сте, защото не знаете за какво мечтаят другите. А мечтите се сбъдват.

автор: Нели Пенева

юли 2017