четвъртък, 29 юни 2017 г.

Изгубената любов

    Веднъж едно сърце се почувства изгубено. Отчаяно и съкрушено тръгна в безкрая за да търси своята любов. Отдалече го видя тъгата. Доближи се до него и каза:
-          Много хубаво страдаш. За мен е удоволствие да те наблюдавам!
-          Не искам да страдам! Пътя по който тръгнах се оказа грешен и изгубих
любовта. Сега трябва да я открия отново или ще си остана изгубено завинаги! - каза тъжно сърцето.
-          Потърси надеждата – каза тъгата – само тя може да ти помогне.
Тръгна сърцето да търси надеждата, обикаляше, разпитваше, но не виждаше никаква следа от нея. В това време мина покрай него радостта. Погледна сърцето, усмихна се и каза:
       -   Не тъгувай сърце, усмихни се и твоята любов сама ще те открие.
       -   Ще се усмихна когато открия любовта – отговори тъжно сърцето и продължи да върви по пътя.
Преминаваше през огромни изпитания, порой от сълзи се изливаха върху него, но сърцето не спираше да се бори и да търси своята любов.
Дълбоко в мъката си срещна вярата. Помоли я за помощ и вярата отговори:
-          Ех, сърце, толкова е просто. Повярвай в мен и ще намериш всичко за което
мечтаеш!
-          Аз вярвам в теб, но има още нещо друго и това е надеждата. Много е трудно да
бъде открита – отговори сърцето.
Нямаше повече какво да направи и с последни сили се отдаде на молитвата:
-          Мили Боже, за мен няма живот без любов. Моля те, дай ми знак. Посочи ми
правилният път!
Тогава сърцето видя една малка светеща точица, която обикаляше около него
излъчвайки красиви цветове.
-          Кой си ти? – попита любопитно сърцето.
-          Аз съм надеждата! През цялото време вървя до теб и очаквам твоето внимание.
Ти не ме забелязваш и за моя голяма изненада казваш, че ме търсиш!  – отговори надеждата.
 Сърцето остана без дъх и съвсем се обърка. Но усети, че това е добър знак, зарадва се, усмихна се и каза:
-          Толкова дълго те търсих, а ти си била с мен в най-трудния ми момент. Моля те,
помогни ми да открия любовта си!
Надеждата мъдро отговори:
-          Чуй ме сърце, любовта никога не те е напускала. Цялата любов която търсиш е в
теб! Тя никога не може да изчезне, защото ти я създаваш. Само тя може да ти донесе вечно щастие. Отвори се, открий изобилието около теб. Погледни вътре в себе си и осъзнай своята истинска същност. Всяка част от теб съдържа малко зрънце от чудесата на всички съществуващи чувства. И всяко начало започва от любовта.
     Сърцето разбра колко е важно да не се вкопчва във всяко едно чувство което
изпитва. Достатъчно е да намери смисъла, да има вярата, да се опира на надеждата и да продължи напред. Накрая на пътя се намира мъдростта. И всичко което се случва има своя истински смисъл към по-добър и по-мъдър живот.

автор: Нели Пенева 
април 2017 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар