събота, 27 май 2017 г.

Заръката на Бог

     Някога високо в планината в малка къща живееше една старица. Тя не общуваше с хората и никога не излизаше от своя дом. Отваряше вратата само когато види някое животно да минава наблизо. Всеки ден поставяше храна на прозореца и чакаше да се появи птица.  Хората се страхуваха се от нея, наричаха я – „странна птица”. Така минаваха дни, години и никой не смееше да доближи нейната къща.
Една сутрин жената отново постави трохи на прозореца и зачака. Появи се една много красива птица. Кацна на прозореца и започна да кълве трохите. Жената огледа любопитно птицата и възхитена от красотата, внимателно отвори прозореца и опита да я докосне. Тогава птицата влезе вътре и кацна на рамото и. Жената от страх не смееше да помръдне от мястото си. Птицата разтвори крилата си и нежно прегърна старицата. Това подейства успокояващо на жената и тя се усмихна.
-          Бях забравила колко е хубаво да получиш прегръдка . От много години никой не го е правил - каза тъжно старицата.
-          Всяко живо същество има нужда от прегръдка - проговори с човешки глас птицата.
Старицата се стъписа. От дълго време никой не говореше с нея, а сега тя чуваше човешки глас от една птица.
-          Сигурно съм полудяла… – изплаши се тя. - Коя си ти, как така говориш с човешки глас…? - не разбираше старицата.
-          Аз не съм обикновена птица, аз съм твоят ангел хранител. Идвам тук със заръката на Бог – отговори птицата.
В този момент тя се превърна в един прекрасен ангел и огря цялата къща в неземно красиви цветове.
-          Ти носиш много добра душа, защо си причиняваш толкова мъка? От дълго време те наблюдавам и изпращам знаци, за да промениш живота си но ти не разбираш. Така рискуваш  да провалиш себе си и да предадеш душата си на дявола. Вече нямаш време за губене. 
      Ако не вземеш незабавни мерки за промяна ще убиеш душата си.
-          Нищо не разбирам! Какви са тези знаци. Аз съм възрастна жена и дните ми са вече преброени – отговори с тъга старицата.
-          Ти сама трябва да избереш при кого ще отидеш – при Създателя или при Дявола.
На кого вярваш?
-          На никого не вярвам. За мен няма значение къде ще отида, когато вече бъда мъртва. – отговори старицата.
-          На какво се дължи това безверие? Разкажи ми защо си стигнала до това ужасно състояние!
-          Дълга е моята история. Няма да ми стигне времето, за да ти разкажа живота си.
-          Опитай! – каза ангелът и отново я прегърна и целуна нежно по челото.
Тогава старицата започна да разказва:
-          Някога преди много години имах семейство - родители и двама братя. Живеехме щастливо и се радвахме на всеки ден от живота. Всичко се промени когато нашите родители си отидоха от този свят съвсем млади. Останахме сами все още деца, за да се грижим за себе си. Наложи се да започнем да работим. Тъй като бяхме твърде малки, плащаха ни само дребни монети, а те стигаха колкото да си купуваме хляб. Забравихме за усмивките, престанахме да се прегръщаме и да показваме обичта си. Отчаянието беше много по-голямо и по-силно от нас. 
С времето нещата се усложняваха. Животът ставаше по-тежък и беше трудно да се справим. Полагахме големи усилия да запазим къщата си и да не останем на улицата. Един ден когато 
се прибрахме от работа намерихме къщата цялата в пламъци. Някой я беше запалил. Това ни съсипа завинаги. Братята ми решиха да заминат, за да се спасят живи. Аз останах сама и повече никога не ги видях. Дълго време нямах вест от тях и смятам, че са мъртви. От тогава 
не желая да общувам с никого.
-          Това не е причина да се отказваш от живота  – каза ангелът  – Човек винаги може да намери сили да се справи с всяка ситуация колкото и трудна да е тя. Отчаянието е опасно и ако се отдадеш на него, душата ти ще остане завинаги в негова власт.
-          Трудно се живее на този свят! – каза тъжно старицата.
-          Животът те учи на всичко хубаво и лошо. Ти си дошла тук на земята, за да го изживееш изпълнен с любов и страст към всичко живо. Ако сама не го проумееш няма да получиш  Божията благословия на собствената си душа. Ще продължиш да страдаш. Ние ангелите можем да бдим над вас хората и само молбите отправени към нас, могат да променят вашето състояние.
-          Моля те тогава, кажи ми как да открия своите близки хора. Посочи ми къде се намират 
      братята ми сега. – каза старицата и сълзи потекоха от очите и.
Ангелът я гледаше с много любов и надежда. Познаваше нейната душа и с радост прие да изпълни заръката на Бог.
Седна до нея и започна да разказва:
-          Спомни си студената и мразовита зима, когато снегът беше затрупал твоята къща. Един мъж дойде и направи пътека точно пред вратата, за да можеш да излизаш навън. Той почука на вратата ти, но ти го изгони без да му благодариш. Този мъж беше твоя най-малък брат.
-          Спомни си най-горещото лято, когато водата пресъхна и ти остана три дни без капка вода. Тогава дойде един мъж и остави до вратата една кофа с вода. Ти отново го изгони без да отвориш вратата. Това беше твоя най-голям брат. Изпратих ги при теб за да ти помогна да се намерите, но ти не пожела тази среща. Въпреки това те не спират да се молят за теб.
Старицата слушаше думите на ангела и плачеше неудържимо. Тя не можеше да
прости на себе си за проваления живот, който сама си беше създала. Сега разбираше, че животът е в нейните собствени ръце и ако тя пожелаем да бъде щастлива нищо не може да и попречи. Независимо колко мъка преживява, винаги има една неземна сила, която ще  помага да се справи и да изживее живота си в радост и блаженство.
-          Заведи ме при тях ангеле мой, моля те с цялата си душа и сърце! – молеше се през сълзи жената.
Ангелът отново я прегърна и поведе към близкото село. Сега предстоеше най-прекрасния
миг в живота на тази жена – срещата с нейното семейство. От много години нейната душа не беше изпитвала толкова огромна радост и желание да живее.

Май 2017

Автор:

Нели Пенева

Няма коментари:

Публикуване на коментар