четвъртък, 17 май 2018 г.

Страхливото кученце


    В един селски двор живееха задружно домашните животни. От сутрин до вечер полагаха грижи дворът да бъде чист и спретнат. Заедно отглеждаха своите деца с много радост и любов.
През тази година в кучешкото семейство се роди само едно кученце. Докато беше съвсем мъничко, родителите  го учиха как да се храни, да се пази от враговете и как да се справя със всичко, което му предоставя живота. Когато порасна и започна да излиза навън, то се изплаши от другите животни, скри се в най-тъмното място в колибата и даже спря да лае. Неговите родители много се разтревожиха, не разбираха какво се случва с единственото им дете. Дълго мислиха какво да направят, как да го накарат да излезе на двора и да лае както всяко куче. Потърсиха помощ от другите по-възрастни животни. Всички идваха, опитваха да говорят с малкото кученце, искаха да помогнат, но никой не успяваше. Тогава котката предложи нещо различно:
-  Нека да го предизвикаме! Ще му кажем, че се е превърнал в мишка и затова се страхува
от всички.
Майката на кученцето се изненада от тази идея, но все пак реши да опита. Отиде при него и каза:
-   Мило дете, ти се превърна в една страхлива мишка и от сега натам, може да се криеш  
колкото пожелаеш...
Кученцето погледна учудено своята майка с широко отворени очи и каза:
-   Мамо, ти какво говориш? Аз съм куче и никога няма да бъда мишка!
-  Така е мило дете. Но, щом се страхуваш да лаеш и да се покажеш навън, ти сам избра да
бъдеш мишка... Сега отивай да си играеш с другите мишки! – отговори майката.
Кученцето се натъжи и плачейки изтича на двора. При него дойде котката, облизвайки се го погали с опашката си и каза:
-  Виждам тук едно мишленце, а аз съм толкова гладна..., че мога да го глътна наведнъж...
Кученцето ядосано отговори:
-  Аз съм смело и истинско куче и сега мога да те ухапя!
-  Не вярвам! Кучетата лаят, а ти се страхуваш както всяка мишка! – каза твърдо котката.
-  Мога да лая най-хубаво и най-силно от всичките кучета в селото и не се страхувам от
никого! – отговори кученцето и започна да лае толкова силно, че изненада цялото село със силния си глас.
   Всички се радваха за успеха и благодариха на котката, която използва различен подход и показа на кученцето, че страхът никак не е страшен.  
   Когато се появи страхът, не бива да се крием, а трябва да се изправим срещу него, за да го преодолеем. Страхът е част от всяко живо създание и няма да изчезне, но при всеки преодолян страх, ние ставаме  все по-силни, по-смели  и свободни. 

Автор: Нели Пенева
10.08.2018

Приказката е написана специално за децата от първи клас в едно училище в Милано - Италия. Представена е на празника на училището.

                                                              CANE CODARDO

          IN UN CORTILE RURALE VIVEVANO INSIEME DIVERSI ANIMALI DOMESTICI. DALLA MATTINA ALLA SERA IL CORTILE VENIVA PULITO E TENUTO IN ORDINE DAGLI ANIMALI CHE INSIEME AVEVANO CRESCIUTO I LORO CUCCIOLI CON MOLTA GIOIA E AMORE.
QUEST’ANNO E’ NATO UN SOLO CUCCIOLO: UN CAGNOLINO.
NEI PRIMI GIORNI DI VITA RIMASE NELLA CAPANNA DOVE I SUOI GENITORI GLI INSEGNARONO A MANGIARE, A PROTEGGERSI DAI NEMICI E AD AFFRONTARE TUTTO CIO’ CHE LA VITA GLI DONAVA.
UNA VOLTA CRESCIUTO, IL CAGNOLINO USCI’ MA EBBE COSI’ TANTA PAURA DEGLI ALTRI ANIMALI CHE SI NASCOSE NEL POSTO PIU’ BUIO DELLA CAPANNA E SMISE PERSINO DI ABBAIARE.
I SUOI GENITORI ERANO MOLTO PREOCCUPATI NON CAPIVANO COSA STESSE SUCCEDENDO AL LORO UNICO FIGLIO.
AVEVANO PENSATO A LUNGO A COME FARLO USCIRE IN CORTILE E ABBAIARE COME OGNI CANE.
CERCARONO AIUTO DAGLI ANIMALI PIU’ ANZIANI CHE PARLARONO CON IL CUCCIOLO MA NESSUNO RIUSCI’ AD AIUTARLO.
ALLORA IL GATTO PROPOSE QUALCOSA DI DIVERSO: “SFIDIAMOLO! GLI DIREMO CHE E’ DIVENTATO UN TOPO ED E’ PER QUESTO CHE HA PAURA DI TUTTI”
LA MADRE DEL CAGNOLINO FU SORPRESA DA QUESTA IDEA MA DECISE DI PROVARE.
ANDO’ DAL FIGLIO E GLI DISSE: “CARO FIGLIO SEI DIVENTATO UN TOPO CODARDO E D’ORA IN POI POTRAI NASCONDERTI QUALSIASI VOLTA TU LO VOGLIA”.
IL CUCCIOLO RIMASE SORPRESO DALLE PAROLE DELLA MADRE E CON GLI OCCHI ANCORA SPALANCATI LE DISSE: “MAMMA DI COSA STAI PARLANDO? SONO UN CANE E NON SARO’ MAI UN TOPO!”
“SEI UN BRAVO CUCCIOLO MA SE HAI PAURA DI ABBAIARE E DI DISTINGUERTI ALLORA COMPORTATI DA TOPO!ORA VAI A GIOCARE CON GLI ALTRI TOPI”.
IL CUCCIOLO RATTRISTATO, CORSE IN LACRIME IN CORTILE.
IL GATTO GLI SI AVVICINO’ E ACCAREZZANDOLO CON LA CODA DISSE: “VEDO UN TOPO QUI E SONO COSI’ AFFAMATO CHE POTREI INGOIARLO TUTTO IN UNA VOLTA!”
IL CANE RISPOSE CON RABBIA: “SONO UN VERO CANE, SONO CORAGGIOSO E POSSO MORDERTI!”
“NON CI CREDO, I CANI ABBAIANO INVECE TU HAI PAURA COME UN TOPO” RISPOSE IL GATTO.
“POSSO ABBAIARE MEGLIO E PIU’ FORTE DI TUTTI I CANI DEL VILLAGGIO E NON HO PAURA DI NESSUNO!”DISSE IL CUCCIOLO E COMINCIO’ AD ABBAIARE COSI’ FORTE CHE SORPRESE L’INTERO VILLAGGIO.
TUTTI GLI ANIMALI RINGRAZIARONO IL GATTO PER IL SUCCESSO OTTENUTO SOPRATTUTTO PER AVER MOSTRATO AL CUCCIOLO CHE LA PAURA NON E’ AFFATTO SBAGLIATA O SPAVENTOSA.
QUANDO ABBIAMO PAURA NON DOBBIAMO NASCONDERCI MA DOBBIAMO COMBATTERLA PER SUPERARLA. LA PAURA FA PARTE DI OGNI ESSERE VIVENTE, CRESCENDO ESSA NON SVANISCE MA GRAZIE AD OGNI PAURA CHE AFFRONTIAMO E ABBATTIAMO DIVENTIMO PIU’ FORTI, PIU’ CORAGGIOSI E PIU’ LIBERI.
      AUTORE: NELLI PENEVA

Няма коментари:

Публикуване на коментар