Имало едно
време един град-държава с древна история. Намирал се много далече и малцина са
знаели за неговото съществуване. Там животът бил различен. От много години
назад и до днес всички хора живеели с една и съща мечта за една вълшебна страна.
Легенди се разказвали, песни се пеели, книги се пишели и всеки се надявал един
ден да види красотата за която даже не е сънувал. Никой не знаел как се стига
до това вълшебно място. Децата мечтаели да открият пътя до там, когато
пораснат. Едновременно тази мечта им помагала в живота. Нередностите, тъгата и
всичко което ги спохождало те приемали като вдъхновение, защото всички смятали
че всяка трудност ги приближава до тяхното мечтано място за живеене.
Един ден в града се появил чужденец. Всички
го посрещнали с радост, поканили го в домовете си, разказали му за живота си и
го попитали:
- Чувал ли си за онази вълшебна страна? Знаеш ли пътя до там?
- Коя е тази страна? – попитал учудено той.
- Нима не знаеш? Намирала се накрая на света. Пътя до нея е труден
с много големи препятствия и малко са хората, които я
достигат. А когато я открият остават там завинаги…. – започнали
да разказват. Всеки искал да каже повече, за да не пропусне и най-малката
подробност.
Чужденецът ги слушал с много интерес и
внимателно наблюдавал вълнението в очите им.
Когато всички замлъкнали, той се
усмихнал и казал:
- Мили хора, аз мисля че намерих тази вълшебна страна! До сега не
знаех за нея и
не подозирах, че ще я открия когато
пристигна тук.
Хората го гледали много учудено и не
разбирали думите му.
- Всички вие – продължил той – никога не сте живели на друго
място. Вашата мечта
е светът в който живеете сега и от вас
зависи дали ще я има завинаги. Всекидневните случки, приемането на нещата, приятелството
помежду ви и щастливото ви съществуване не може да се сравни с нищо друго освен
с това, че вашият свят е вълшебен. Не се вкопчвате в нищо, не отричате и хубаво
и лошо, взаимно се подкрепяте и така правите живота си смислен. Вие сте
истински вълшебници! За мен беше голямо удоволствие да бъда тук и да се докосна
до вашето достойно съществуване.
Сега
настъпило недоумение и хаос в мислите на хората. Нищо не разбирали от словото
на този странник. Все пак приели думите му за добра поличба и го изпратили по
пътя си. Чужденецът с усмивка и доволно
изражение на лицето казал на всички „сбогом” и си тръгнал от този град.
Това
не останало незабелязано от очите на Създателя. Той търпеливо изчакал
чужденецът да се отдалечи от градчето и веднага го заговорил:
- Разкажи ми какво научи от тези хора?
- В този град има спокойствие и топлина – отговорил с умиление
чужденецът. – Хората имат обща мечта и живеят с очакването да я
осъществят. Всички заедно искат да открият нови светове, които ще ги направят
щастливи. В този момент обаче те не осъзнават, че търсеният свят е в тях, в
сърцата им, в постъпките им, в ежедневието им. Самата мечта го създава и те го
живеят всеки ден без да се вкопчват в нещата, без да търсят недостатъците на
живота си! Това ги кара все повече да бъдат себе си и да предават любовта си
един на друг без да имат очаквания. Така хората в този град са намерили своя
начин да изживеят живота си щастливо.
- Не смяташ ли че в един момент ще приемат това за илюзия? –
попитал загрижено Създателят.
- Никога няма да се случи това! Докато съществува този град ще има
любов и разбирателство помежду им, защото на това
се крепи светът! Ще дойде момента когато ще осъзнаят, че няма по-добър от
техния свят!
- Благодаря служителю на светлината, ти изпълни своята мисия
успешно! – казал гордо Създателят.
– Сега нека да им изпратим нашата
благословия и да оставим всеки един от тях да усети промяната със собственото
си сърце.
Автор : Нели Пенева
Януари 2017
Много ми хареса тази приказка, почувствах се приятно и уютно в нея....Благодаря на авторката.
ОтговорИзтриванеИ аз благодаря! :)
Изтриване