сряда, 14 декември 2016 г.

Коледен дух

      Наближаваше Коледа. Заваля пухкав сняг. Цялата земя се покри с килим от бели снежинки. Дърветата заприличаха на коледни елхи. Децата очакваха с нетърпение този миг и сега радостни скачаха в снега и се забавляваха.
Едно момиченце не се радваше, не желаеше да излиза навън и никой не можеше да я накара да го направи. Нейните родители не разбираха защо се чувства толкова тъжна и самотна точно преди Коледа. Решиха да я накарат да усети Коледния дух.
      -    Мила моя звездичке, скоро ще бъде Коледа - празника на добротата! Дойде време да напишеш писмо до дядо Коледа. Какво е твоето желание? – каза нейната майка.
-          Моето желание не може да се изпълни от дядо Коледа! Невъзможно e той
да направи всичко за което мечтая! – каза тъжно момиченцето.
-          Разкажи ни какво искаш да промениш мило дете? – попитаха двамата и
прегърнаха детето си.
-          Мечтата ми е хората да правят добрини всеки ден, а не само на Коледа. Да
обичат и никога да не мразят! Всеки човек да запази човешкото в себе си и да се стреми към светлината. Светът да се превърне в едно прекрасно място за всички живи същества!  –  отговори момиченцето.
    Родителите и усещаха че имат различно дете, което знае много неща за живота на земята.  Всичко което можеха да направят е да я подкрепят и отдават тяхната безкрайна любов.
    Отдалече внимателно наблюдаваше Създателят. Заедно с ангелите хранители виждаха колко тъга има в душата на момиченцето. Трябваше спешно да намерят начин да върнат радостта в очите на това прекрасно дете.
-          Създателю, нека да попитаме дядо Коледа. Той най-добре знае как да зарадва
всяко едно дете. Сигурно ще намери пътя към сърцето на това момиченце – каза едно ангелче.
-    Чудесно! Направете го веднага!– отговори Създателят и продължи да наблюдава
момиченцето.
     Ангелчето веднага отиде при дядо Коледа и с вълнение и тревога разказа цялата ситуация.
-          Предлагам да извикаме на помощ Коледния дух – загрижено каза дядо Коледа.
Предложението беше прието и веднага призоваха Коледният дух да се срещне с детето!
Една вечер след като всички заспаха той се появи в стаята на момиченцето.
-          Здравей прекрасна госпожице! Аз съм Коледния дух и за мен е удоволствие да
си поговоря с теб! – каза любезно той.
-          Защо си дошъл при мен? – попита учудено момиченцето.
-          Искам да ти разкажа какво се е случило на Коледа при много, много време –
отговори духът и започна да разказва.
-          Има една стара книга в която е написана цялата история за света на хората. Тази
книга се пази от Създателя и най-великите воини на Светлината. Един ден Бог реши да изпрати свой пратеник на земята, за да разкаже на хората за тази книга, за историята на живота, защо са се появили и каква е тяхната обща мисия. Когато той дойде в този свят лошите хора се изплашиха от него и решиха на всяка цена да го погубят! От тогава и до днес те не спират да го хулят. Те обаче не знаят, че Бог се е погрижил за всичко! Всяко едно действие носи последици за самите тях. Когато осъждат другия, те погубват себе си! Затова Бог всяка година на Коледа изпраща специална помощ на земята, която се предава от един на друг и стига до всички. Това се случва чрез вас децата. Само вие можете да заразите планетата със своята чиста любов и да я запазите в сърцата на хората завинаги. Вие децата можете да я умножавате многократно и да раздавате любовта си безрезервно към всичко което ви заобикаля! Така всяка Коледа става специална за хората. Тогава всеки един от тях си спомня благодарение на вас децата за всичкото добро което носи в сърцето си! Ти също носиш в себе си тази истинска любов, само трябва да се усмихнеш, да благодариш на Бог и да започнеш да я раздаваш!  
          Момиченцето вече знаеше че Коледният дух е изпратен при нея, защото всички имат нужда от посланието което носи. Независимо колко тъжни и самотни се чувстваме, някъде някой знае и се грижи за нас и ние никога не сме сами!
Тя слушаше в захлас и вече плачеше но не от тъга, а от радост че всичко е възможно и когато силно вярваме тогава създаваме чудеса! От този момент не спираше да се усмихва, да се радва на живота и да се моли доброто да надделява във всички хора сега и завинаги.


29.11.2016 г.
автор:  Нели Пенева


Няма коментари:

Публикуване на коментар