понеделник, 16 февруари 2015 г.

Силата на Аида



  
   Един слънчев, пролетен ден се появи на този свят едно красиво момиченце. Нарекоха я Аида! Майката едва не умря по време на раждането, защото бебето реши да излиза на обратно – с краката напред. Просто така си пожела! Роди се и заплака от радост. Много дълго чакаше този момент!
Минаваха годините неусетно и бебето се превърна в красива девойка.
Аида обичаше целия свят и раздаваше обичта си. Любуваше се на небето, наблюдаваше красивата природа и не скриваше възхищението си от най-дребните неща. Не искаше нито за миг да пропусне изгрева или да се възхити на старанието на мравките.
Огромната и искрена любов на Аида се превръщаше във вълшебство. Когато се докосваше до цветята те веднага разтваряха пъпките си, а птиците пееха и танцуваха в нейно присъствие. Всичко се променяше на мига при всяка нейна поява.
Само с хората беше различно! Някои не искаха да общуват с нея смятаха я за странна, а други, които я обичаха се чувстваха щастливи. Те усещаха колко е чиста и прозрачна нейната обич и нейните намерения. Забелязваха че тя им носеше късмет и когато бяха заедно винаги се случваха чудеса! Всичко което си пожелаят на мига се сбъдваше!
Аида знаеше че носи късмет и мислено им помагаше да се чувстват щастливи и доволни! Искаше всеки човек да прави добро за другия, но имаше и лоши хора, които се опитваха да я накарат да изгуби своята дарба.
-         Вижте я тази не стига че е хубава, умна ами и прави чудеса! Трябва да
престане веднага! Ще прави каквото казваме ние или зле ще си изпати! – злорадстваха те.
Аида не обръщаше внимание на думите им, изпращаше им своята обич и искрено се надяваше да измисли начин да ги промени.
Лошите правиха и невъзможното, за да я накарат да изпълнява техните нареждания. Опитваха по всякакви начини, но все не успяваха. Затова измислиха план в който крайния резултат беше - смъртта!
Аида веднага усети мислите им, но тя вярваше че ще се справи и ще премине това жестоко изпитание. Продължаваше да се надява да направи промяната и лошите да станат най-добрите хора! Тя изпи питието с отрова, което и бяха приготвили и малко след това припадна! Лошите това чакаха, ликуваха, празнуваха успеха си!
В този момент те не подозираха каква карма създават.
Сега настъпи най-важния момент за нейната душа. Сама трябваше да решава – ще живее или ще прекъсне живота си така нелепо. Избора на душата й ще начертае нейното бъдеще! В началото тя усети покой, радост, любов. След това се появил един ангел и казал:
-         Аида, ти си на прага на твоята съдба. Нито си в света на хората, нито в света
на душите. Намираш се по средата и само ти решаваш на къде да продължиш. Какво е твоето желание?
-         Искам за бъда там където съм полезна, където ще правя добро, ще мога да
променям към добро всяко едно същество. Незная в кой свят е възможно да се случи.
-         Чудесно! – възкликна ангелът, обърна се назад и каза:
-         Виждаш ли този камък, вземи го и го хвърли нагоре, без да поглеждаш
натам. Ако камъкът падне върху теб, ще останеш тук, ако падне настрани ще се върнеш от където си дошла.  
Аида взе камъка и го хвърли нагоре. Не помръдна от мястото си и не се страхуваше, че ще падне върху нея. Изненадата беше голяма, когато камъкът не падна, а сякаш изчезна. Тогава тя погледна учудено ангелът, който внимателно я наблюдаваше.
-         Камъкът не беше истински, ти ми повярва че има камък и затова го видя.
Това беше илюзия. Така е и с хората ти не можеш да ги промениш, колкото да се опитваш и искаш да го направиш. Външно изглеждат едни, а вътре са други! Можеш само да им показваш хубавото, да доставяш радост, да им помагаш, но не можеш да ги направиш такива каквито ти желаеш. Това е техният избор и тяхната карма. Ти винаги бъди себе си, другите остави сами да рисуват собствения си живот. Давай твоя пример, а нека всеки сам изгражда своята съдба!
Аида вече знаеше какво да направи и без да се замисли веднага каза:
-         Искам да се върна на земята и да изживея живота си до края!   
Ангелът я обгърна с крилата си и отвори очите й.
Аида видя всички надвесени около нея. Наблюдаваха я с любопитство и я съжаляваха! Изправи се така, сякаш нищо не се беше случвало.
В този момент земята се разтресе! С огромна сила всичко започна да пада, да се руши, да затрупва всичко живо. Настана хаос, всички викаха, тичаха безцелно, падаха, ставаха и стенеха от страх и болка. Уплахата беше огромна! Никой не можеше да спре това жестоко бедствие.
Само Аида стоеше неподвижно и гледаше без да изпитва страх. Около нея нямаше нищо, нямаше даже драскотина по тялото й. Сякаш нещо я пазеше и отделяше от случващото се. Тогава тя започна да се моли на Създателя да спре това безумие.
И отново видя ангелът. Той я погледна и каза:
-         Аида, това е твоята сила! С избора който направи, ти спечели благословията
на Бог и той ти подари силата на всички, които желаеха твоята смърт. Сега е нужно да се научиш да я владееш и използваш по най-разумния начин!
Бъди добра и не забравяй СИЛАТА Е В ТЕБ!  

 автор:  Нели Пенева

Няма коментари:

Публикуване на коментар