неделя, 1 септември 2013 г.

Жабчето и Луната


                                                  
                                     
     В едно блато за първи път се появиха жабите. Всяка вечер едно малко жабче
излизаше на открито, заставаше на най-високото място на блатото и наблюдаваше Луната.
Когато го попитат защо винаги ходи там то отговаряше, че се чувства много добре защото си говори с Луната. В началото никой не обръщаше внимание на думите му, но след време всички се притесниха сериозно за здравето му. Учудваха се - как е възможно да говори с Луната?
Жабчето не забелязваше това и продължаваше всяка вечер да гледа Луната и щастливо да си квака.  Затова всички решиха, тайно да го наблюдават и да намерят начин да го накарат да престане. Така и направиха.
Една вечер го хванаха и насила го прибраха в най-дълбокото място на блатото и му забраниха изобщо да излиза от там. Това много натъжи жабчето и то започна непрекъснато да плаче. Толкова много плака, че блатото се превърна в река и се наложи всички жаби да си търсят друго място за живеене. Тогава излезе най-възрастната жаба и помоли жабчето да разкаже пред всички какво точно се случва с него, когато погледне Луната.
Жабчето в този момент промени лицето си и очите му светнаха от щастие и радост.
И започна да разказва:
-         Една вечер се разхождах наоколо и наблюдавах небето. Имаше облаци и луната се криеше в тях. Аз с любопитство изчаквах да се появи и да огрее, за да мога да виждам пътя. По едно време, когато тя се показа – беше вълшебна, огромна, прелестна, имаше красиво лице, прекрасни големи очи и пееше. Песента и беше много нежна, звуците се сливаха и разпръскваха сякаш хиляди цветове се събираха и разделяха и образуваха нови и нови окраски. Върху тях танцуваха ангели хванати за ръце, които чрез движенията си образуваха красиви фигури в тон с песента.
Това не може да се опише с думи, аз стоях и наблюдавах без да отделям поглед и не можех да се нарадвам на това, което се случваше пред мен. Доставяше ми радост, спокойствие, лекота, сякаш имах крила, можех да излетя и да ги докосна само трябваше да го поискам силно. А тя не спираше да ме гледа с красивите си очи и да ми се усмихва доволна и щастлива. Това беше концерт на небесата на който имах щастието да присъствам и аз.Усетих, че мога да си поговоря с Луната и да науча това, което никой друг не можеше да ми каже. Погледнах я в очите и  попитах за живота си, защо съм дошъл на този свят...
В този момент всички жаби се развикаха: „Искаме и ние, хайде да отиваме всички и да видим този небесен концерт. Води ни!”
Жабчето се съгласи и с удоволствие им показа пътя. Когато пристигнаха, всички с вълнение очакваха появата на Луната. Малко след това те останаха удивени от красотата, която им показваше небето.
Накрая попитаха Луната, помолиха я да им каже нещо за общото бъдеще на всички от блатото.
 Тя се зарадва, заблестя още повече и каза:
-         Вие жабите сте много благородни същества. Бог не ви е дарил с физическа
красота, но ви е подарил това, което е повече нужно – красота на душата. Вие ще живеете вечно и никога няма да изчезнете от земята, но само ако спазвате определи правила.
-         Кои са те? – попитаха с любопитство жабите.
-         Ще ви кажа – това ще ви доставя неописуемо удоволствие. Вечер, когато аз се показвам
на небето вие ще пеете вашата песен. Това ще започва на пролет и така до есента. 
Вашата песен ще достига до всяко кътче и ще показва колко сте важни както за небето, 
така и на земята. Небето ще се любува на песента ви, а за земята вие ще бъдете 
показателите на всичко предстоящо. Хората ще се научат да разпознават и да тълкуват 
предстоящите си действия спрямо песента ви. Това е вашата мисия на тази земя - 
да бъдете близко до хората и да си помагате взаимно.
Жабите останаха много доволни, защото вече знаеха колко полезни могат да бъдат.
От следващия ден до ден днешен те не спират да пеят своите песни всяка вечер, както
Луната им беше казала.
А жабчето – то си продължаваше да говори с Луната и да води другите жаби на концерта, предназначен за всички обитатели на блатата от цялата планета.

28.06.2013
автор:  Нели Пенева

Няма коментари:

Публикуване на коментар