Слънчевото момиче

   Една нощ точно в полунощ в едно село близо до планината се появи на този свят момиченце. Всички викнаха от изненада! Това бебе беше различно и до сега никой не беше виждал толкова красота. Момиченцето светеше в прелестна златна светлина. Още при появата си освети цялата околност. Сякаш в този миг слънцето се роди на земята.

В селото се разнесе новината за светещото момиченце. Хората я приемаха различно. Едни смятаха, че това е добър знак, други казваха, че това е проклятие и се молиха Бог да си я прибере отново.

За родителите си тя беше дар от Бога и те я нарекоха Божила.

Растеше момиченцето много-бързо и стана красива девойка.  Майка й не се отделяше от нея нито за миг.

Божила беше прекрасна! Усмихваше се на всички и се радваше на всеки човек когото срещне. Майката забелязваше, че колкото повече растеше детето светлината се увеличаваше. Когато я прегръщаше тръпки преминаваха през тялото и всяка болка веднага изчезваше. Това беше знак, че Божила можеше да излекува всяка болест.

Един ден, пред тяхната къща се появи старец. Ходеше бавно, а краката му бяха боси и целите покрити в рани.

Божила го забеляза и излезе да го поздрави. Видя раните му и веднага го прегърна. Тогава стана чудо – всички рани изчезнаха, изправи се старецът и здраво стъпи на краката си! Гледаше и не вярваше на очите си.

-         Какво е това чудо, какво направи слънчево момиче?

-         Нищо дядо – каза Божила - само ти помогнах. Сега си върви със здраве!

-         Невъзможно! Никога не съм виждал такова момиче като теб? От къде

идваш?

-         Бог ме изпрати да помагам на всички, да им връщам здравето което са

загубили - с умиление и усмивка отговори Божила.

-         Благодаря мило момиче, аз нямам с какво да ти платя. От сега нататък ще

разказвам за твоята светлина и ще изпращам болни хора, които ще са благодарни и до края на живота ще те благославят!

Старецът си тръгна доволен и щастлив от срещата. Никога не се беше чувствал по-здрав и по-силен както сега! На всички с много любов и огромна благодарност, разказваше за слънчевото момиче.

Започнаха да идват много хора пред къщата на Божила. Всички се молеха на майката да позволи на момичето да премахне техните болежки. Майката се страхуваше за детето си, не искаше никой да я докосва, но Божила не можеше да се крие. Тя успяваше да убеди майка си, че трябва да го направи.

Селяните недоволстваха от тази светлина. Ядосани казваха, че не разбират кога е ден и кога е нощ. Не искаха да чуват и виждат повече момичето.

      - Не стига че денонощно ни осветява, но сега събира хиляди непознати хора в селото ни! – роптаеха те.

Решиха да измислят план с който да прогонят слънчевото момиче. Мислиха, умуваха и го измислиха! Когато видят момичето, веднага започваха да викат – “лъжкиня, измамница, дяволско изчадие!” Наричаха я с всякакви обидни думи и гонеха хората, които с часове чакаха пред къщата.  Замеряха я с камъни, правеха всичко възможно да накарат семейството да напуснат селото.

Това продължаваше много дни наред. Божила и семейството й страдаха! Нямаше къде да отидат тук беше техният дом.

Един ден всички заедно решиха да се преместят. Станаха рано и тръгнаха към планината.

Цялото село празнуваха победата си и радостта им беше голяма. За да бъдат сигурни, че никога повече няма да се върнат, събориха къщата на слънчевото момиче. Повече никой от селото не ги видя.

Минаваха дните, дойде зимата и натрупа пухкав бял сняг. Планината и пътя до селото станаха непроходими. В селото вече никой не идваше. Угасна светлината, която огряваше всичко наоколо. В нощите настъпи непрогледен мрак.

Един ден в селото пристигна стареца, същият който преди време беше излекуван от Божила. Наоколо нямаше жива душа.

      - Какво става тук, къде са хората от селото? – вървеше и се оглеждаше тревожно.

Продължи до края на селото, влезе в последната къща и видя една старица.

      - Здравей, стара жено – каза старецът.

      - Добре дошъл скитнико, кой си ти и кого търсиш? – отговори жената.

      - Във вашето село намерих здравето си и винаги с много любов си спомням за това място. Слънчевото момиче ми върна силите да продължа да живея. Тогава цялото село грееше от нейната светлина – отговори старецът. - А, сега не е същото, какво се е случило?

      - Оооох, скитнико, не питай! Голяма беда сполетя нашето село! Всички хора си отидоха от този свят, останахме само старците. Откакто си отиде слънчевото момиче, появи се лоша болест. Само за минути хората се разболяваха и цели семейства умираха в съня си! Останахме много малко живите. Всички казват, че това е проклятие тръгнало от изгонването на Божила.

      -  Лоша работа! – каза старецът тревожно – а ти бабо, беше ли болна от тази болест?

      -  Всички сме болни, но останахме живи аз и още няколко човека с които заедно изгонихме семейството на момичето и съборихме къщата им. Сега Бог ни наказа, не иска хора като нас при него.

       - Така е в този живот! Тук остават тези, които имат да изкупуват грехове! – отговори старецът. - Аз ще намеря слънчевото момиче и ще я върна тук, но трябва вие да я приемете отново във вашето село и да я благославяте!

Старецът изчака нощта и тръгна към гората. Само така можеше да намери Божила. Колкото повече навлизаше в гората, толкова повече се увеличаваше светлината.

Стигна до една дървена къщичка.

      - Слънчево момиче, покажи се! – провикна се старецът.

Вратата се отвори и се показа Божила.Усмихна се и радостна се затича към стареца.

      -  Чаках те дядо и знаех, че ще дойдеш точно сега! Аз помня живота, който си избира душата преди появата си на този свят! Затова с много любов приемам всяко изпитание, то е като еликсир за моята душа! Зная, че това е нужно не само за мен, а за поколения напред.

    Заедно със стареца се върнаха в селото. Всички ги очакваха и се вълнуваха от срещата с нея. Настаниха я в най-хубавата къща, а стареца посрещаше хората, които идваха за лечение. На мястото на съборената къща, построиха храм в който всички се молиха за здравето на живите и за покоя на мъртвите.

Божила живя дълги години дарявайки здраве, радост и щастие на всички хора.

Юли 2015
автор:  Нели Пенева

Приказка за Земята

    Някога преди много, много време, когато се появи слънцето, на планетата земя настъпиха големи промени. За много кратко време черната земя се превърна в красив килим обагрен от всякакви нюанси на зелено. Пораснаха високи дървета и образуваха красиви корони. Появиха се цветята, разцъфтяха и уханието им се носеше от вятъра надалече. Нямаше и спомен от тъмната планета която плашеше с вида си.

Навсякъде във Вселената се разнесе новината – за красивата и нова земя. Всички искаха да отидат и да усетят енергията на тази нова планета.

Малцина бяха тези на които им се позволяваше да го направят. Трябваше да изпълнят определени условия, които не бяха никак лесни. Който успееше да се включи в това невероятно пътешествие, никога повече не се връщаше на неговата планета.

А животът на земята преминаваше много бързо. Постоянно се появяваха нови форми на живот, непознати до сега в цялата вселена.

През деня царуваше слънцето и всеки ден се радваше на всичко което докосваше с лъчите си. Огряваше и раздаваше своята енергия на всяко живо същество. Докосваше с лъчите си и най-малката прашинка и я превръщаше в прелестно създание.

А когато настъпваше нощта, се появяваше неговата сестра - луната. Тя беше различна и имаше прекрасна дарба – пееше! Песента и огласяше хоризонта и придаваше на земята много мъдрост, покой и топлина. Всяка вечер я очакваха с нетърпение и слушаха унесени от нейните мелодии.  
Луната превръщаше сънищата в приказни картини, показваше им други светове различни от земните.

Така минаваха дните на планета земя. А някъде там от високо, наблюдаваше Създателят. Радваше се и помагаше на земята да се справи с промените, които непрекъснато настъпваха. Много често държеше планетата в ръцете си и предаваше любовта си безрезервно.

Един ден, след като отново изпрати на земята много енергия и се забавлява със слънчевите лъчи, Създателят загрижено прецени, че за да продължи да съществува планетата е нужно да бъде пазена. За тази цел му хрумна една идея, доста различна от сегашните. След като я обмисли внимателно, реши да създаде на земята една съвършена форма на живот, която ще има мисия да пази планетата непокътната.  

Започна задълбочено да обмисля как да я направи. Работата беше много сложна и трудна за изпълнение, но за него нямаше невъзможни неща.

За да може новата форма на живот да живее на земята и да се свързва с всичко съществуващо и  бъдат едно цяло, той реши да вземе нещо от всичко земно. Затова му беше нужна помощта на всяко живо създание. Създателят предложи, всеки да даде най-доброто от себе си и идеята с радост беше приета.

Високите дървета, които се извисяваха величествено с част от стъблото си изградиха тялото.

Цветята предложиха красивите си цветове, за да притежава собствена красота.

Реката предложи посоката, за да има насока през живота си.

Вятъра предложи силата, за да се справи с предизвикателствата.

Малкото семенце предложи постоянството, за да се бори за живота си.

Слънцето и Луната наблюдаваха с нетърпение дългия процес, радваха се, че стават свидетели на това велико събитие и обмисляха какво биха подарили от себе си.

Всички земни и неземни създания продължаваха да дават най-доброто и нетърпеливо очакваха крайния резултат.

След дълга и неуморна работа накрая всичко беше готово. Само трябваше Създателят да измисли съвършеното название. Нарече го с гордост  – Човек!

Беше доволен от работата си и вярваше, че докато Човекът съществува на земята, няма да позволи тя да бъде унищожена.

И накрая, за да бъде свързан Човека завинаги с вечността, Създателят постави в него – душата, която ще му нашепва за божествената любов, няма да го изостави и винаги ще му напомня за неговия създател!

Май 2015
автор:  Нели Пенева

Приказка за безкрая

    Имало едно време едно малко нещо. То искало да порасне и да стане много голямо нещо. Минавали дните, нещото постоянно се оглеждало в огледалото, но винаги се виждало едно и също. Започнало да губи търпение и непрекъснато се сърдило, мрънкало, защото не се променяло. Така изминали години, нещото всеки ден виждало образа си в огледалото без промяна.

Един ден нещото толкова много се ядосало, ударило огледалото и го счупило на парчета. От този ден натам, вече не можело да се оглежда.

Сега трябвало да направи нещо друго, но не знаело какво! След дълго мислене, нещото решило да излезе навън и да види как другите променят себе си.

Вървяло доста време и стигнало една огромна скала. Погледнало нагоре и останало възхитено!

-         Ти си едно велико нещо! Как го постигна? – любопитно попитало нещото.

Скалата отговорила:

      -   Аз съм само един камък, но много голям за едни и много малък за други.

Погледни натам и ще видиш планината с огромните скалисти върхове. Пред тях аз съм едно нищо!

-         Колко интересно – учудило се нещото! - Как не съм  разбрало до сега, че за

да бъда едно голямо нещо, трябва да бъда едно нищо!

Имало едно време, има го и сега, ще го има и занапред! Винаги ще има едно нещо и едно нищо, защото те са едно цяло.

Днес си нещо, а утре може да си нищо и обратното.  Това винаги си ти!

И така до безкрай!  

29.03.2015
автор:  Нели Пенева

Силата на Аида

  

   Един слънчев, пролетен ден се появи на този свят едно красиво момиченце. Нарекоха я Аида! Майката едва не умря по време на раждането, защото бебето реши да излиза на обратно – с краката напред. Просто така си пожела! Роди се и заплака от радост. Много дълго чакаше този момент!

Минаваха годините неусетно и бебето се превърна в красива девойка.

Аида обичаше целия свят и раздаваше обичта си. Любуваше се на небето, наблюдаваше красивата природа и не скриваше възхищението си от най-дребните неща. Не искаше нито за миг да пропусне изгрева или да се възхити на старанието на мравките.

Огромната и искрена любов на Аида се превръщаше във вълшебство. Когато се докосваше до цветята те веднага разтваряха пъпките си, а птиците пееха и танцуваха в нейно присъствие. Всичко се променяше на мига при всяка нейна поява.

Само с хората беше различно! Някои не искаха да общуват с нея смятаха я за странна, а други, които я обичаха се чувстваха щастливи. Те усещаха колко е чиста и прозрачна нейната обич и нейните намерения. Забелязваха че тя им носеше късмет и когато бяха заедно винаги се случваха чудеса! Всичко което си пожелаят на мига се сбъдваше!

Аида знаеше че носи късмет и мислено им помагаше да се чувстват щастливи и доволни! Искаше всеки човек да прави добро за другия, но имаше и лоши хора, които се опитваха да я накарат да изгуби своята дарба.

-         Вижте я тази не стига че е хубава, умна ами и прави чудеса! Трябва да

престане веднага! Ще прави каквото казваме ние или зле ще си изпати! – злорадстваха те.

Аида не обръщаше внимание на думите им, изпращаше им своята обич и искрено се надяваше да измисли начин да ги промени.

Лошите правиха и невъзможното, за да я накарат да изпълнява техните нареждания. Опитваха по всякакви начини, но все не успяваха. Затова измислиха план в който крайния резултат беше - смъртта!

Аида веднага усети мислите им, но тя вярваше че ще се справи и ще премине това жестоко изпитание. Продължаваше да се надява да направи промяната и лошите да станат най-добрите хора! Тя изпи питието с отрова, което и бяха приготвили и малко след това припадна! Лошите това чакаха, ликуваха, празнуваха успеха си!

В този момент те не подозираха каква карма създават.

Сега настъпи най-важния момент за нейната душа. Сама трябваше да решава – ще живее или ще прекъсне живота си така нелепо. Избора на душата й ще начертае нейното бъдеще! В началото тя усети покой, радост, любов. След това се появил един ангел и казал:

-         Аида, ти си на прага на твоята съдба. Нито си в света на хората, нито в света

на душите. Намираш се по средата и само ти решаваш на къде да продължиш. Какво е твоето желание?

-         Искам за бъда там където съм полезна, където ще правя добро, ще мога да

променям към добро всяко едно същество. Незная в кой свят е възможно да се случи.

-         Чудесно! – възкликна ангелът, обърна се назад и каза:

-         Виждаш ли този камък, вземи го и го хвърли нагоре, без да поглеждаш

натам. Ако камъкът падне върху теб, ще останеш тук, ако падне настрани ще се върнеш от където си дошла.  

Аида взе камъка и го хвърли нагоре. Не помръдна от мястото си и не се страхуваше, че ще падне върху нея. Изненадата беше голяма, когато камъкът не падна, а сякаш изчезна. Тогава тя погледна учудено ангелът, който внимателно я наблюдаваше.

-         Камъкът не беше истински, ти ми повярва че има камък и затова го видя.

Това беше илюзия. Така е и с хората ти не можеш да ги промениш, колкото да се опитваш и искаш да го направиш. Външно изглеждат едни, а вътре са други! Можеш само да им показваш хубавото, да доставяш радост, да им помагаш, но не можеш да ги направиш такива каквито ти желаеш. Това е техният избор и тяхната карма. Ти винаги бъди себе си, другите остави сами да рисуват собствения си живот. Давай твоя пример, а нека всеки сам изгражда своята съдба!

Аида вече знаеше какво да направи и без да се замисли веднага каза:

-         Искам да се върна на земята и да изживея живота си до края!   

Ангелът я обгърна с крилата си и отвори очите й.

Аида видя всички надвесени около нея. Наблюдаваха я с любопитство и я съжаляваха! Изправи се така, сякаш нищо не се беше случвало.

В този момент земята се разтресе! С огромна сила всичко започна да пада, да се руши, да затрупва всичко живо. Настана хаос, всички викаха, тичаха безцелно, падаха, ставаха и стенеха от страх и болка. Уплахата беше огромна! Никой не можеше да спре това жестоко бедствие.

Само Аида стоеше неподвижно и гледаше без да изпитва страх. Около нея нямаше нищо, нямаше даже драскотина по тялото й. Сякаш нещо я пазеше и отделяше от случващото се. Тогава тя започна да се моли на Създателя да спре това безумие.

И отново видя ангелът. Той я погледна и каза:

-         Аида, това е твоята сила! С избора който направи, ти спечели благословията

на Бог и той ти подари силата на всички, които желаеха твоята смърт. Сега е нужно да се научиш да я владееш и използваш по най-разумния начин!

Бъди добра и не забравяй СИЛАТА Е В ТЕБ!  

 автор:  Нели Пенева

Един малък свят

Когато Бог създаде Човека, той каза на цялото Небесно Царство:

-         Вие ще го обичате, пазите, подкрепяте, напътствате, докато извърви пътя

си на земята. Човекът ще помогнете на Вселената в нейното развитие.

-         Благодарим Създателю! Никога няма да го изоставим! – отговориха те и

веднага се заеха с тяхната мисия.

Човекът растеше свободен, щастлив и се радваше на всичко, което го заобикаля. Всички ангели се забавляваха с него и му помагаха да бъде здрав и силен. Учиха го, че животът на земята ще му предостави трудности и възможности. Важното е да обича и да раздава обичта си.

Когато порасна, човека забрави за Божиите наставници и престана да търси помоща им. Те опитваха да му припомнят за тях, но той не желаеше. Смяташе, че знае всичко и не се нуждае от тяхната помощ.

Тогава при него се появи Дяволът! Обгърна човека и постави в него страха! Сложи му рогата си и каза, че много му отиват...! Човекът изпадна в заблуда, повярва му и започна да опитва от дяволските изкушения.

Вече искаше да има всичко, започна да трупа, да недоволства, да лъже, да се намесва в  живота на другите около него. Започна да се състезава с околните, да завижда, да злорадства и силно да мрази!

Това предизвика огромна тъга в небесното царство. Ангелите притеснени помолиха Бог:

-         Създателю, човекът ни забрави и това накара дяволът да го обсеби! Сега

душата му не израства, а се смалява и потъва. Молим те да се намесим, да променим всичко това и да го накараме да се осъзнае.

-         Не можем да го накараме на сила! Той сам трябва да го разбере! Сега ние

можем само да му изпращаме сигнали, които да му напомнят за нас. Всичко е в неговите ръце! – отговори Създателят.

След това дълго време размишлява върху молбата на ангелите и реши да направи на земята един малък свят, но с огромна мисия.

Тогава той изпрати на земята други души, стари и опитни, които имат фин усет, за да разграничават доброто и злото. Тези души ги нарече – различните!

Семействата, които ги получаваха бяха специални, истински, с огромни сърца, които могат да обичат безрезервно. Създателят сам ги избираше и им даряваше част от неговата божествена сила! Знаеше, че те могат да се справят и всички заедно ще успеят да накарат човека да загърби лошото.

Само на различните остави възможността да виждат своите небесни помощници! Това ще ги пази и помага в трудната им мисия - да спасят доброто!

От тогава и до днес на земята идват различните души. С много мъдрост и искренна усмивка приемат предизвикателствата, които започват още от раждането им. Вярват в доброто и знаят, че ще успеят, защото имат помоща на Бог и цялото Небесно царство!

автор:  Нели Пенева

27.12.2014 г.


Приказката е включена в книгата - "Приятел на аутист"

Приказката на баба

- Бабо, ще ми разкажеш ли приказка?

- Коя приказка искаш момичето ми?

- Искам твоята приказка, която никой друг незнае!

- Добре, с удоволствие ще ти я разкажа! – усмихна се баба и започна:

   Някога преди много, много време се появил един друг свят. Нарекли го – светът на душите. Там животът се различавал много от нашия. От вещи и храна никой не се нуждаел. Всички били невидими и излъчвали светлина и топлина, която се носила от вятъра. Образа бил - светлина, истинска, прелестна, невиждана от никой до този момент. Общото, което е сплотявало всички е била обичта към тях самите, към голямата, невероятната обич, която всяка душа не можела да достигне. Който успеел оставал завинаги жив, но който не успеел се разпръсквал в пространството. 

Борбата за обич била голяма. Колкото повече обич раздавали, толкова повече увеличавали своята светлината. Това било силата на този свят и истинското значение на всичко съществуващо. В този свят единствено мислите ставали видими и излъчвали невероятната сила която притежават. Всеки искал да предава обичта си и да получава обич от другия! Смисъла на този живот бил стремежът към голямата Обич.  

 - Бабо, възможно ли е всичко това?

 - А има ли нещо невъзможно детето ми ? – отговори баба и продължи.

 - В този свят никога не е имало невъзможни неща! Създаден бил много преди всеки друг свят. Животът се е зародил там. Душата е била първата. Нужно било да се направи нещо, което ще доразвива душите, за да могат да живеят в този свят. Затова се появила земята и хората. Всяка душа си избирала тяло и оставала в него доколкото е нужно. За да се завърне завинаги в този свят трябвало да е кристално чиста и да излъчва прелестна светлина. Това не се виждало от всички хора, само от тези които са като нея. Останалите не забелязвали и не подозирали даже за съществуването и. Душата можела всичко да направи за човека. А заради неговите грешки тя дълго време се чистила. Вече чиста отивала в другия свят, за да заживее истинския живот.

 - А какво правила там?

 - Грижила се за другите души. Те приличали на много малки капки светлина и трябвало да бъдат обгрижвани. Това го правели точно тези души. Наблюдавали стриктно всяка тяхна стъпка.

- Откъде знаели какво да правят? Имало ли някой, който да им показва?

- Разбира се че е имало. Това е Създателят! Само той знаел кое е правилно и кое не е!  

- А когато постъпвали грешно?

- Тогава Създателят ги изпращал на земята, за да се научат и след това се връщали, за да продължат своето развитие.

 - Бабо, а как се изчистват грешките?

- С молитва момичето ми! Трябва да се молим на Създателя от цялото си сърце и да правим добро на другите. Тогава той го предава и на нас. Каквото направиш на другия, това ще получиш ти като подарък от Създателя. Запомни го това детето ми и не го забравяй никога!

- Значи другия свят е по-хубав от този на земята!

- Ооо не е така, на земята е много по-лесно да живееш отколкото там. Тук имаш родители, приятели, познати, а там си сам! Справяш се самостоятелно. Там е много по-трудно от тук. И всичко е свързано, тук идваш за малко и ако не живееш за доброто на себе си и другите, там душата страда. Много хора не мислят за това, отричат другия свят защото се страхуват. Но идва време, когато разбират всичко!

- Бабо, аз как да видя моята душа?

-  Повикай я тя ще се появи в твоите сънища. Може винаги да си говориш с нея тя копнее за твоето внимание и ще бъде много щастлива.

- Благодаря ти бабичко, ти носиш най-прекрасната душа. Сега трябва да заспивам, за да повикам моята душа. Искам да я помоля да направи така, че всички деца да пазят душите си чисти. А след време да разказват тази приказка на своите внуци.

- Бабо, утре ще продължим ли същата приказка?

- Разбира се мило, мое дете. Сега заспивай и се наслаждавай на света на сънищата!

11.2014
автор:  Нели Пенева

Приказка за промяната

Имало едно време един човек, който постоянно недоволствал от живота си. Всеки ден се събуждал с мисълта, че днес отново му предстои един ужасен ден! Виждал само лошото и винаги с лошо завършвал денят му.

Една сутрин се случило нещо различно - събудил се, изправил се и забелязал нещо нетипично за него – домът му бил идеално подреден. Дрехите му били изрядно сгънати, закуската и кафето приготвени и сложени на масата, тиха и приятна музика огласяла стаята. Изненадата била огромна!

   -   Какво се случва тук? – не разбирал човекът.

Вместо да се зарадва и да се наслади на прекрасната гледка, той се изплашил!

-         Някой ми се подиграва! – сърдито казал той. – Сега ще видим кой си

позволява да влиза в моя дом!

Огледал навсякъде, търсил следа, но никой от никъде не се появил. Това съвсем го изплашило и той веднага изчезнал навън. Вървял по улицата с бързи крачки, разсъждавал и търсил логика в случилото се.

Така навън преминал денят му, но нямал друг избор, освен да се върне отново в своя дом. Потеглил с бавни крачки, а ударите на сърцето му зачестили когато наближил.

Страхувайки се, бавно отворил вратата. Всичко си било на мястото както сутринта – закуската изглеждала сякаш току-що е приготвена, а кафето ухаело прекрасно.

Седнал на края на леглото и пуснал любимата си телевизия. Вместо водещата на вечерните новини,  на екрана се показало едно малко момче. Изумен, той познал себе си като дете и се вторачил в екрана. Появила се неговата майка, неговия баща и всички роднини, които отдавна е забравил.

На екрана като на филм се показал целия негов живот!

Човекът изпаднал в шок! Гледал и не вярвал на очите си! Колко много ситуации е разбирал погрешно. Колко много моменти е пропуснал! Осъзнал, че животът му до момента е преминал напразно! За първи път легнал на пода и се разплакал.  Изпитвал непоносима болка и мъка за изминалите годините.

Пожелал да види родителите си и да ги помоли за прошка!  

Спомнил си за голямата любов, която пренебрегнал заради собствената си слабост. Дълго време страдал за нея, но все не намирал смелост да се обади и поиска прошка.

Сега на екрана видял, как и тя е страдала за него и очаквала той да я потърси. Вече е станала майка на две пораснали деца, но и до сега пази до сърцето си тяхната обща снимка.

Всичко било толкова различно от това, което той виждал със замъгленото си съзнание.

-         Мили Боже, покажи ми как да променя всичко в живота си! Нека да започна

отначало! Ще обичам всички, ще направя и невъзможното, за да бъдат хората около мен щастливи! – плачейки не спирал да се моли.

Изведнъж дочул тих и неземен глас:

-         Изправи се човече, погледни ме!

Изправил се той и пред него се появил прекрасен ангел с огромни, красиви, прозрачни крила, които поставил върху него.

–        Аз съм тук, за да ти предоставя тази възможност да промениш живота си!

Имаш правото да избираш, дали да си отидеш от този свят и да се върнеш отново в друг живот или да продължиш да живееш както до сега. Ти решавай!

-         Не искам да живея повече така, по-добре е да си отида от този свят още сега!

-         Добре! – съгласил се ангела – но, преди да зачеркнеш този живот трябва да

направиш три неща:

-         Първото е да започнеш да се радваш на малките неща, които сам ще правиш.

Ти решаваш какви ще са те.

-         Второто е – да забравиш страха, да се поставиш в опасна ситуация и сам да

намериш правилния изход.

-         Третото е - да изкопаеш своя гроб и да останеш три денонощия вътре без да

излизаш!

-         Това е всичко което трябва да направиш! Ще се справиш ли?

-         Това са големи изпитания за мен, но ще направя всичко възможно за да спася

душата си!

В следващите дни, човекът не спирал да се бори със себе си. На всяка цена трябвало да направи промяната към по-добрия живот за който започнал да мечтае. Всяка минута си представял как ще започне нов живот, в нов свят, с нови хора! Това толкова много го мотивирало, че всичко започнал да прави с лекота и удоволствие.

Трябвало да се заеме с изпитанията! Решил да започне от последното - да изкопае своя гроб и да остане в него три денонощия.

Започнал да копае и с огромно нетърпение очаквал да го види завършен. Когато това се случило той изпитал необикновена радост и веднага легнал вътре.

До този момент не се замислил какво му предстои в тези три денонощия и през колко трудности трябва да премине. Изпитанията сега започвали!

През деня духал много силен вятър и пръстта падала върху него. Валял проливен дъжд и водата го заливала. През нощта идвали животни и го дърпали, разкъсвали дрехите му, хапели го, но той бил непреклонен. Нищо не било в състояние да го накара да се откаже.

На третия ден до него застанал ангелът и го погалил с крилото си. Човекът се изправил, усмихнал се и му казал:

-         Ангеле мой, аз всичко разбрах! Ти ме постави пред изпитания, които

бяха нужни, за да направят от мен Нов Човек! Аз започнах от последното, а то ми показа и първите две. Радвах се на всяка шепа пръст и с нетърпение очаквах момента, когато ще легна в собствения си гроб. Не се страхувах, не се изплаших от вятъра, от дъжда, от животните, от раните, които ми направиха. Сега аз съм нов човек и започвам живота си отначало в един нов свят! Благодаря ти затова, че дойде при мен и ми показа пътя!

Ангелът се усмихнал, прегърнал го нежно и от радост потекли сълзите му.

Една сълза паднала в изкопания гроб и се превърнала в минерален извор, който бликнал като фонтан.

Водата в този извор била вълшебна – лекувала всяка наранена душа!

Има го и до днес! Само душа копнееща за промяна намира пътя до него!

11. 2014 г.
автор:  Нели Пенева