Слънчевото момиче

   Една нощ точно в полунощ в едно село близо до планината се появи на този свят момиченце. Всички викнаха от изненада! Това бебе беше различно и до сега никой не беше виждал толкова красота. Момиченцето светеше в прелестна златна светлина. Още при появата си освети цялата околност. Сякаш в този миг слънцето се роди на земята.

В селото се разнесе новината за светещото момиченце. Хората я приемаха различно. Едни смятаха, че това е добър знак, други казваха, че това е проклятие и се молиха Бог да си я прибере отново.

За родителите си тя беше дар от Бога и те я нарекоха Божила.

Растеше момиченцето много-бързо и стана красива девойка.  Майка й не се отделяше от нея нито за миг.

Божила беше прекрасна! Усмихваше се на всички и се радваше на всеки човек когото срещне. Майката забелязваше, че колкото повече растеше детето светлината се увеличаваше. Когато я прегръщаше тръпки преминаваха през тялото и всяка болка веднага изчезваше. Това беше знак, че Божила можеше да излекува всяка болест.

Един ден, пред тяхната къща се появи старец. Ходеше бавно, а краката му бяха боси и целите покрити в рани.

Божила го забеляза и излезе да го поздрави. Видя раните му и веднага го прегърна. Тогава стана чудо – всички рани изчезнаха, изправи се старецът и здраво стъпи на краката си! Гледаше и не вярваше на очите си.

-         Какво е това чудо, какво направи слънчево момиче?

-         Нищо дядо – каза Божила - само ти помогнах. Сега си върви със здраве!

-         Невъзможно! Никога не съм виждал такова момиче като теб? От къде

идваш?

-         Бог ме изпрати да помагам на всички, да им връщам здравето което са

загубили - с умиление и усмивка отговори Божила.

-         Благодаря мило момиче, аз нямам с какво да ти платя. От сега нататък ще

разказвам за твоята светлина и ще изпращам болни хора, които ще са благодарни и до края на живота ще те благославят!

Старецът си тръгна доволен и щастлив от срещата. Никога не се беше чувствал по-здрав и по-силен както сега! На всички с много любов и огромна благодарност, разказваше за слънчевото момиче.

Започнаха да идват много хора пред къщата на Божила. Всички се молеха на майката да позволи на момичето да премахне техните болежки. Майката се страхуваше за детето си, не искаше никой да я докосва, но Божила не можеше да се крие. Тя успяваше да убеди майка си, че трябва да го направи.

Селяните недоволстваха от тази светлина. Ядосани казваха, че не разбират кога е ден и кога е нощ. Не искаха да чуват и виждат повече момичето.

      - Не стига че денонощно ни осветява, но сега събира хиляди непознати хора в селото ни! – роптаеха те.

Решиха да измислят план с който да прогонят слънчевото момиче. Мислиха, умуваха и го измислиха! Когато видят момичето, веднага започваха да викат – “лъжкиня, измамница, дяволско изчадие!” Наричаха я с всякакви обидни думи и гонеха хората, които с часове чакаха пред къщата.  Замеряха я с камъни, правеха всичко възможно да накарат семейството да напуснат селото.

Това продължаваше много дни наред. Божила и семейството й страдаха! Нямаше къде да отидат тук беше техният дом.

Един ден всички заедно решиха да се преместят. Станаха рано и тръгнаха към планината.

Цялото село празнуваха победата си и радостта им беше голяма. За да бъдат сигурни, че никога повече няма да се върнат, събориха къщата на слънчевото момиче. Повече никой от селото не ги видя.

Минаваха дните, дойде зимата и натрупа пухкав бял сняг. Планината и пътя до селото станаха непроходими. В селото вече никой не идваше. Угасна светлината, която огряваше всичко наоколо. В нощите настъпи непрогледен мрак.

Един ден в селото пристигна стареца, същият който преди време беше излекуван от Божила. Наоколо нямаше жива душа.

      - Какво става тук, къде са хората от селото? – вървеше и се оглеждаше тревожно.

Продължи до края на селото, влезе в последната къща и видя една старица.

      - Здравей, стара жено – каза старецът.

      - Добре дошъл скитнико, кой си ти и кого търсиш? – отговори жената.

      - Във вашето село намерих здравето си и винаги с много любов си спомням за това място. Слънчевото момиче ми върна силите да продължа да живея. Тогава цялото село грееше от нейната светлина – отговори старецът. - А, сега не е същото, какво се е случило?

      - Оооох, скитнико, не питай! Голяма беда сполетя нашето село! Всички хора си отидоха от този свят, останахме само старците. Откакто си отиде слънчевото момиче, появи се лоша болест. Само за минути хората се разболяваха и цели семейства умираха в съня си! Останахме много малко живите. Всички казват, че това е проклятие тръгнало от изгонването на Божила.

      -  Лоша работа! – каза старецът тревожно – а ти бабо, беше ли болна от тази болест?

      -  Всички сме болни, но останахме живи аз и още няколко човека с които заедно изгонихме семейството на момичето и съборихме къщата им. Сега Бог ни наказа, не иска хора като нас при него.

       - Така е в този живот! Тук остават тези, които имат да изкупуват грехове! – отговори старецът. - Аз ще намеря слънчевото момиче и ще я върна тук, но трябва вие да я приемете отново във вашето село и да я благославяте!

Старецът изчака нощта и тръгна към гората. Само така можеше да намери Божила. Колкото повече навлизаше в гората, толкова повече се увеличаваше светлината.

Стигна до една дървена къщичка.

      - Слънчево момиче, покажи се! – провикна се старецът.

Вратата се отвори и се показа Божила.Усмихна се и радостна се затича към стареца.

      -  Чаках те дядо и знаех, че ще дойдеш точно сега! Аз помня живота, който си избира душата преди появата си на този свят! Затова с много любов приемам всяко изпитание, то е като еликсир за моята душа! Зная, че това е нужно не само за мен, а за поколения напред.

    Заедно със стареца се върнаха в селото. Всички ги очакваха и се вълнуваха от срещата с нея. Настаниха я в най-хубавата къща, а стареца посрещаше хората, които идваха за лечение. На мястото на съборената къща, построиха храм в който всички се молиха за здравето на живите и за покоя на мъртвите.

Божила живя дълги години дарявайки здраве, радост и щастие на всички хора.

Юли 2015
автор:  Нели Пенева