УСМИВКАТА

 

Когато много ти е тежко

когато много те боли,

вдигни главата си високо

и веднага се усмихни.

Усмивката е дар от Бога,

тя може да направи чудеса,

с нея всеки излита на високо

и достига всичките седем небеса.

Когато Бог създавал е човека

много мислил какво да му даде.

Тъгата сложил за утеха

и усмивката, за да му дава криле.

Усмихнатите хора са красиви

и всеки може да се влюби в тях.

Бъди и ти от тези късметлии

и с усмивка покорявай целия свят.

Автор: Нели Пенева 

12.04.2022

Сватба в гората

 

В гората сватба се задава,

всички ще празнуват на горската дъбрава.

Поканите изпратени са вече,

пристигат гости отдалече.

Кума Лиса е кумата

сложила е шапка на главата,

токчетата е обула

и се много натъкмила.

Младоженците са сладките мишлета,

пристигат с карета водена от хиляди щурчета,

свирят с гъдулките и пеят,

цялата гора люлеят.

Люшна се хора голямо

играят сватбари от зарана,

на зелената поляна

голяма веселба настана.

Само Зайо Байо наблюдава отдалече,

а сватбата свършваше вече,

тъгуваше, идваше му да хване Балкана,

защото само той нямаше покана.

Когато поканите разнасяше глигана,

силен глад усети изведнъж

и той самия даже не разбра,

как на зайчето поканата изяде

заедно със своята храна.

автор: Нели Пенева

07.04.2022 г.

Баба Меца и медеца

На зелената полянка

под едно дърво на сянка

седеше баба Мецана

и сладко си хапваше мед от буркана.

След като свърши медеца

тя облиза лапите медени

и в сладка дрямка се унесе

в сънищата се пренесе.

Сънува чуден сън –

вятър клоните люлееше,

птица на дървото пееше,

облаци обгръщаха небето

и капки мед падаха в полето.

Баба Меца гледаше небето

и усмивка озаряваше лицето.

широко своята уста отваряше

и всяка капка да налапа се стараеше.

Изведнъж студени тръпки я полазиха,

бързо скочи и разбра,

че силен дъжд е завалял

и това не бяха капки медени,

а са дъждовни капки ледени.

 

Автор: Нели Пенева

  01.04.2022 г.

Песен за дъгата

 

Силен пролетен дъжд заваля

над гори и над поля.

Когато дъждът намалее и слънцето изгрее

ще се появи дъгата

и ще се спусне до земята.

После всички птички, пеперуди и пчелички

ще полетят в небесата,

за да преминат през дъгата.

Тогава дъгата ще се засмее

и още повече ще огрее.

Ще заблестят нейните седем цвята

и ще оцветят синевата.

автор: Нели Пенева

31.03.2022 г.

Споделете с мен

 

Споделете с мен интересна история от вашия живот.

Със сигурност всеки от вас е имал случки, които заслужават да бъдат написани и споделени с читателите. Даже за вас да изглеждат твърде глупави, възможно е някой друг да открие отговорите за себе си, които търси дълго време. Аз ще ги напиша като разказ и ще ги споделя в моя сайт без да посочвам автор.

Сигурно ще се запитате, защо е нужно това...

Защото, всяко преживяване е пътуване към самите нас, което ни учи как да следваме своя път. Когато споделим личен опит чрез преживяване, ние помагаме на света да стане едно по-добро място за живеене!

Изпратите текста на email: neli_peneva69@mail.bg

Очаквам с нетърпение вашите истории

Песента на сълзата

Една чучулига, летейки над полето забеляза красив розов храст. Спусна се към него и кацна върху бодлите му. Нарани крачето си и от него потече кръв. Почувства силна болка и не успя да задържи сълзите си. Розовият храст усети, как кръвта и сълзите на чучулигата падаха върху неговите ароматни пъпки и каза:

-          Винаги е така… сами се нараняваме и после много боли. Недей да плачеш, а

започни да пееш. Така ще забравиш за болката и ще се почувстваш прекрасно.

Чучулигата погледна раната, изправи се и каза:

-          Понякога болката е благословия. Тя ни кара да се обърнем към себе си. Сега аз

чувам песен, която е много по-красива от моята…

-          Каква песен? – не разбираше розовият храст.

-          Песента на сълзата – отговори чучулигата и отлетя.

Автор: Нели Пенева

20.04.2020

Урок, който не се забравя

   Един ден, пазарувайки в кварталния магазин забелязах един младеж на около 15 години да се мотае наблизо. Той буквално се мотаеше и се оглеждаше с безразличие към стоките в магазина и с това предизвика любопитството ми. Аз продължавах да го наблюдавам без той да ме забелязва. Отиде до рафта с чипс, взема един пакет и продължи да се разхожда. Стигна до рафтовете с домакински прибори, огледа ги, остави пакета с чипс, след което извади една капачка на стъклен буркан и я сложи във вътрешния си джоб на якето. После най-нахално тръгна с бодра крачка из магазина. Тогава и аз тръгнах след него.

Много ми беше странно всичко това! Първо тази капачка със сигурност не му е нужна и второ може би ще я изхвърли някъде навън отколкото да я използва за нещо. Искаше ми се да го видя как я връща на мястото или да я остави някъде другаде в магазина. Но, не се получи така! Той изобщо нямаше такова намерение.

Стана ми много тъжно за него... едно момче в крехка възраст, което сега се учи как да живее, си позволяваше да краде! Едва ли е на ясно какво му предстои занапред! Тук се сещам за думите на голямата Луиз Хей, която казваше – “не си позволявайте да вземете от друго място даже и един кламер, защото не предполагате в какви филми на ужасите ще ви вкара живота и колко лишения ще изживеете само заради това”. Затова реших да не подминавам, а да направя нещо по въпроса. Отидох до момчето и казах:

      -     Здравей, искам да ти кажа нещо важно!

Той ме изгледа учудено и се дръпна рязко настрани. Аз продължавах да говоря:

-          Наблюдавам те откакто си в магазина. Видях как извади капачката и я сложи в

джоба си. През цялото време те снимах с телефона. Ако веднага не върнеш капачката на мястото, ще разкажа всичко на собственика на магазина и ще изпратя снимките в местния вестник! Като начало още сега ще ги пусна във фейсбук, за да те видят колкото се може повече хора. Нека знаят какво правиш и от сега нататък да бягат от теб, защото е опасно да бъдат в твоето обкръжение. Това е! А сега очаквам да видя твоята мъжка постъпка. Ще поправиш ли грешката си или ще си останеш крадеца на магазина?

   Момчето направо замръзна на мястото си, обърка се и изобщо не проговори. Постоя малко време така, огледа се на всички страни и се върна обратно. Извади капачката и я постави на мястото и. След това изчезна от магазина с бясна скорост.

Нямам думи да опиша какво е чувството в такъв момент. Много тъжно и жалко... Едно хубаво, младо момче, добре облечено /видно е, че нищо не му липсва/, тогава какво го кара да постъпва като идиот? Какво удоволствие му доставя това? 

А какво ще научи от тази ситуация? Ако го бях подминала така с безразличие едва ли щеше да е добро за него. Но, сега вече със сигурност ще си направи извод и следващия път ще се замисли, защото това ще му бъде урока, който няма да забрави.

Юни 2017