Всичко е толкова просто...

- Винаги си усмихната, весела, щастлива, цялата грееш... 

Как го правиш? 

      Не се ли уморяваш?

    - Всичко е толкова просто - 

събирам нападалата светлина от Слънцето.  

автор: Нели Пенева

10.06.2018 г. 

Страхливото кученце

    В един селски двор живееха задружно домашните животни. От сутрин до вечер полагаха грижи дворът да бъде чист и спретнат. Заедно отглеждаха своите деца с много радост и любов.

През тази година в кучешкото семейство се роди само едно кученце. Докато беше съвсем мъничко, родителите  го учиха как да се храни, да се пази от враговете и как да се справя със всичко, което му предоставя живота. Когато порасна и започна да излиза навън, то се изплаши от другите животни, скри се в най-тъмното място в колибата и даже спря да лае. Неговите родители много се разтревожиха, не разбираха какво се случва с единственото им дете. Дълго мислиха какво да направят, как да го накарат да излезе на двора и да лае както всяко куче. Потърсиха помощ от другите по-възрастни животни. Всички идваха, опитваха да говорят с малкото кученце, искаха да помогнат, но никой не успяваше. Тогава котката предложи нещо различно:

-  Нека да го предизвикаме! Ще му кажем, че се е превърнал в мишка и затова се страхува

от всички.

Майката на кученцето се изненада от тази идея, но все пак реши да опита. Отиде при него и каза:

-   Мило дете, ти се превърна в една страхлива мишка и от сега натам, може да се криеш  

колкото пожелаеш...

Кученцето погледна учудено своята майка с широко отворени очи и каза:

-   Мамо, ти какво говориш? Аз съм куче и никога няма да бъда мишка!

-  Така е мило дете. Но, щом се страхуваш да лаеш и да се покажеш навън, ти сам избра да

бъдеш мишка... Сега отивай да си играеш с другите мишки! – отговори майката.

Кученцето се натъжи и плачейки изтича на двора. При него дойде котката, облизвайки се го погали с опашката си и каза:

-  Виждам тук едно мишленце, а аз съм толкова гладна..., че мога да го глътна наведнъж...

Кученцето ядосано отговори:

-  Аз съм смело и истинско куче и сега мога да те ухапя!

-  Не вярвам! Кучетата лаят, а ти се страхуваш както всяка мишка! – каза твърдо котката.

-  Мога да лая най-хубаво и най-силно от всичките кучета в селото и не се страхувам от

никого! – отговори кученцето и започна да лае толкова силно, че изненада цялото село със силния си глас.

   Всички се радваха за успеха и благодариха на котката, която използва различен подход и показа на кученцето, че страхът никак не е страшен.  

   Когато се появи страхът, не бива да се крием, а трябва да се изправим срещу него, за да го преодолеем. Страхът е част от всяко живо създание и няма да изчезне, но при всеки преодолян страх, ние ставаме  все по-силни, по-смели  и свободни. 

Автор: Нели Пенева

10.08.2018

Приказката е написана специално за децата от първи клас в училище в Милано - Италия. Представена е на празника на училището.

                                                              CANE CODARDO

          IN UN CORTILE RURALE VIVEVANO INSIEME DIVERSI ANIMALI DOMESTICI. DALLA MATTINA ALLA SERA IL CORTILE VENIVA PULITO E TENUTO IN ORDINE DAGLI ANIMALI CHE INSIEME AVEVANO CRESCIUTO I LORO CUCCIOLI CON MOLTA GIOIA E AMORE.

QUEST’ANNO E’ NATO UN SOLO CUCCIOLO: UN CAGNOLINO.

NEI PRIMI GIORNI DI VITA RIMASE NELLA CAPANNA DOVE I SUOI GENITORI GLI INSEGNARONO A MANGIARE, A PROTEGGERSI DAI NEMICI E AD AFFRONTARE TUTTO CIO’ CHE LA VITA GLI DONAVA.

UNA VOLTA CRESCIUTO, IL CAGNOLINO USCI’ MA EBBE COSI’ TANTA PAURA DEGLI ALTRI ANIMALI CHE SI NASCOSE NEL POSTO PIU’ BUIO DELLA CAPANNA E SMISE PERSINO DI ABBAIARE.

I SUOI GENITORI ERANO MOLTO PREOCCUPATI NON CAPIVANO COSA STESSE SUCCEDENDO AL LORO UNICO FIGLIO.

AVEVANO PENSATO A LUNGO A COME FARLO USCIRE IN CORTILE E ABBAIARE COME OGNI CANE.

CERCARONO AIUTO DAGLI ANIMALI PIU’ ANZIANI CHE PARLARONO CON IL CUCCIOLO MA NESSUNO RIUSCI’ AD AIUTARLO.

ALLORA IL GATTO PROPOSE QUALCOSA DI DIVERSO: “SFIDIAMOLO! GLI DIREMO CHE E’ DIVENTATO UN TOPO ED E’ PER QUESTO CHE HA PAURA DI TUTTI”

LA MADRE DEL CAGNOLINO FU SORPRESA DA QUESTA IDEA MA DECISE DI PROVARE.

ANDO’ DAL FIGLIO E GLI DISSE: “CARO FIGLIO SEI DIVENTATO UN TOPO CODARDO E D’ORA IN POI POTRAI NASCONDERTI QUALSIASI VOLTA TU LO VOGLIA”.

IL CUCCIOLO RIMASE SORPRESO DALLE PAROLE DELLA MADRE E CON GLI OCCHI ANCORA SPALANCATI LE DISSE: “MAMMA DI COSA STAI PARLANDO? SONO UN CANE E NON SARO’ MAI UN TOPO!”

“SEI UN BRAVO CUCCIOLO MA SE HAI PAURA DI ABBAIARE E DI DISTINGUERTI ALLORA COMPORTATI DA TOPO!ORA VAI A GIOCARE CON GLI ALTRI TOPI”.

IL CUCCIOLO RATTRISTATO, CORSE IN LACRIME IN CORTILE.

IL GATTO GLI SI AVVICINO’ E ACCAREZZANDOLO CON LA CODA DISSE: “VEDO UN TOPO QUI E SONO COSI’ AFFAMATO CHE POTREI INGOIARLO TUTTO IN UNA VOLTA!”

IL CANE RISPOSE CON RABBIA: “SONO UN VERO CANE, SONO CORAGGIOSO E POSSO MORDERTI!”

“NON CI CREDO, I CANI ABBAIANO INVECE TU HAI PAURA COME UN TOPO” RISPOSE IL GATTO.

“POSSO ABBAIARE MEGLIO E PIU’ FORTE DI TUTTI I CANI DEL VILLAGGIO E NON HO PAURA DI NESSUNO!”DISSE IL CUCCIOLO E COMINCIO’ AD ABBAIARE COSI’ FORTE CHE SORPRESE L’INTERO VILLAGGIO.

TUTTI GLI ANIMALI RINGRAZIARONO IL GATTO PER IL SUCCESSO OTTENUTO SOPRATTUTTO PER AVER MOSTRATO AL CUCCIOLO CHE LA PAURA NON E’ AFFATTO SBAGLIATA O SPAVENTOSA.

QUANDO ABBIAMO PAURA NON DOBBIAMO NASCONDERCI MA DOBBIAMO COMBATTERLA PER SUPERARLA. LA PAURA FA PARTE DI OGNI ESSERE VIVENTE, CRESCENDO ESSA NON SVANISCE MA GRAZIE AD OGNI PAURA CHE AFFRONTIAMO E ABBATTIAMO DIVENTIMO PIU’ FORTI, PIU’ CORAGGIOSI E PIU’ LIBERI.

      AUTORE: NELLI PENEVA

Коледно чудо

         Една ясна утрин, когато зимата беше в своята сила, в света на ангелите се подготвяха за предстоящите Коледни празници. Всяка сутрин докато изпращаха изгрева към земята, пееха ангелски песни, които докосваха душата и достигаха до сърцето на всеки един човек. Така хората неусетно ставаха радостни, щастливи и показваха обичта си един към друг. Това беше част от тяхната вълшебна енергия, която предаваха на земните същества.

   В днешното утро, наслаждавайки се на своите мелодии, изведнъж чуха силен вик за помощ. 

С любопитство погледнаха в посоката откъдето идваше. Пред тях се показа ужасна картина – малка къща се беше запалила и гореше с огромни пламъци, а в нея живееха жена с три малки деца. 

Жената полагаше огромни усилия да изгаси пожара, хвърляше кофи с вода, а децата плачеха неудържимо. Безпомощна тя се опитваше да овладее огъня, но той ставаше все по-силен и покосяваше всичко. Въпреки горящите пламъци с огромни усилия жената успя да изведе децата си навън. 

Отчаяни те седнаха на поляната, прегърнаха се и плачейки наблюдаваха как къщата им ставаше 

на пепел. А пламъците се усилваха и обхващаха вече и поляната около къщата. Огънят сякаш показваше колко е силен и никой не може да го спре.

      Ангелите наблюдаваха от високо и разтревожени се обърнаха към Създателя за съвет:

-          Създателю, позволете да се намесим и да спрем пожара. Страшно е в навечерието на Коледа 

едно семейство да остане без дом.

-          Любими мои деца, животът на хората е в нашите ръце, но намесата е нужна само при определени

обстоятелства. Понякога това, което изглежда отстрани най-лошото, след време се оказва че е 

най-доброто решение. Дошло е време да се сбъднат техните мечти и това изпитание ще ги доближи 

до тях възможно най-скоро. Изпратете им колкото се може повече любов и светлина, това ще им помогне, ще ги успокои и ще им даде сили да вървят напред. Помогнете на всички хора да събудят божественото в себе си и заедно да намерят доброто в това изпитание.

 Ангелите разбраха думите на Създателя и веднага започнаха своята неуморна работа. 

Вече знаеха какво ще направят и как ще изпратят своята помощ. Няма нищо невъзможно за цялата ангелска вселена. Само едно не могат да направят – да грешат, защото ангелите не познават грешките.

      Малко след това хората в околността видяха пожара и се втурнаха да помагат с каквото могат.  

Искрено съжаляваха и съчувстваха на пострадалите за мъката, която ги е сполетяла точно 

преди Коледа. Всеки искаше да помогне и носеше каквото има - дрехи, одеяла, храна. А децата не спираха да плачат, гледайки безпомощно пламъците.

     Хората сякаш забравиха за празника, изчезна радостта в очите им и тъгата завладя всички. 

За миг сякаш времето спря. Когато къщата напълно изгоря и вече нищо не беше останало, дойде 

при тях една старица, усмихна се и каза:

-          Не се тревожете мили деца и не проливайте повече сълзи. Моята къща е достатъчно голяма и 

има място за всички вас. Ще дойдете  да живеете при мен.. От дълго време живея в самота и това 

ме убива. Пожелах си за Коледа да видя своя дом пълен с хора. Сега разбирам, че вие ще бъдете 

моята  сбъдната мечта.

 Децата се зарадваха на това предложение и прегърнаха възрастната жена. Хванаха я за ръката и тръгнаха с нея.

      В този момент заваля пухкав бял сняг. От небето започнаха да падат големи и красиви снежинки. 

Но това не бяха обикновени снежинки. Падайки те сякаш танцуваха и всяка една си избираше при 

кого да отиде. А когато паднеше, снежинката оживяваше и излъчваше красиви цветове  Формата 

която образуваше се превръщаше в послание написано върху снежинката. Първо забелязаха децата 

и протегнаха ръцете си нагоре, за да ги хванат. Всички последваха децата и учудени започнаха да ги хващат в ръцете си. Всеки искаше да получи своето послание предназначено само за него. 

Хората искрено се радваха и започнаха да четат на глас посланията изпратени за тях от небето.           

-          На моята снежинка пише – радост! – вълнуваше се един.

-          А на моята е написано – щастие! – казваше друг.

Здраве, Любов., Състрадание., Доброта.,Благоденствие., Сплотеност., Милосърдие., Търпение…., 

не спираха да четат с усмивка и вълнение.

А от небето падаха безброй снежинки и ставаха все повече и повече красивите пожелания, 

които докосваха сърцата на хората. Настъпи огромно вълнение и всички забравиха за случилото се нещастие. Сякаш небето им показваше, че помощта винаги идва навреме и никой не може да бъде забравен.

-          Това чудо ни споходи  благодарение на вас! Бъдете благословени! – казваха всички на жената 

и нейните деца.

      Създателят наблюдаваше през цялото време и се радваше на обичта, която в този миг се 

появи между хората. Обърна се към ангелите и каза:

-          Мили мои работници на светлината, вие се справихте чудесно. Правилно разбрахте думите ми 

и изпратихте най-голямото щастие на земята. Дарихте хората със своята благословия и ги накарахте 

в болката да открият истинския смисъл на живота!

      Ангелите с усмивка продължаваха да хвърлят от вълшебните снежинки. Затрупаха хората с прекрасни чувства и пожелания, които ги завладяха напълно. 

      В този специален ден за всички, на земята изчезнаха мрачните мисли, тъгата, мъката, злобата, завистта и всичко което ги нараняваше. Хората напълниха сърцата си с любовта към самите себе си, към ближния, към живота, защото осъзнаха, че там горе ги наблюдават през целият им живот и винаги се отзовават. Ако правиш добро на другия, ако твоите мисли бъдат изпълнени със състрадание и доброта към другите, ще го получиш в хиляди пъти повече.

-          Създателю, хората ще запазят ли за винаги своите послания в сърцата си или ще забравят за това

след като си отиде Коледния дух? – попитаха ангелите на любовта.

-          Това е тяхно решение! Ние правим всичко за тях и показваме пътя по който да вървят, за да

изпълнят живота си със спокойствие и смисъл . Който го осъзнае ще го запази в себе си. А който го забрави ще му го напомним отново в подходящия за него момент. Всеки сам избира колко тежък товар може да носи неговата душа.

       Неусетно настъпи Коледната нощ. Всички заедно празнуваха, пееха, танцуваха и се радваха на това, което нарекоха - коледно чудо. А за Създателят и неговите ангели помощници, всичко беше малка част от тяхната безусловна Любов, която всеки един момент изпращат на хората, само че те понякога не го забелязват. Затова на Коледа идват от небесния свят, за да покажат своето уважение и загриженост към цялата земя. Слизат при хората, сливат се с тях и постоянно им нашепват за силата на благодарността, смирението и покоя. Тогава влизат в сърцата на хората и всички си спомнят за вярата в Бог и нейната мощ. Големи усилия полагат, за да запазят човещината и добротата, които придават истинския смисъл на живота!

Декември 2017

автор: Нели Пенева

Цената на завистта

      Някога имаше един човек, който постоянно завиждаше на хората. Дразнеше го щастието и любовта в живота на другите. Това не му даваше спокойствие и го караше да страда.

Един ден той започна да се моли за помощ:

-  Създателю, помогни ми! Аз искам да притежавам всичко каквото имат хората.

Само тогава ще се почувствам добре и ще мога да живея спокойно.

- Защо се сравняваш с другите? – отговори загрижено Създателят.

- Никой не е по-достоен от мен. Аз никога не съм имал каквото пожелая. Винаги

съм живял в лишения и повече не издържам. Сега искам всичко което съществува на тази земя

да бъде мое! – отговорил смело човекът.

- Преди да поискаш всичко, ще те посъветвам да направиш нещо за себе си.

Превърни всичката тази погубваща завист в добронамерена. Престани да се сравняваш с другите и открий в себе си най-добрите черти. Покажи ги, започни да ги прилагаш в ежедневието си и едва тогава ще дойде всичко хубаво при теб като подарък.

- Не мога повече, животът ми премина в очаквания и искам всичко сега, веднага! - 

настояваше човекът.

- Къде ще сложиш това, което искаш? Как ще го съхраниш? – попита Създателят.

- Помислил съм за това и имам достатъчно място - каза гордо той.

- Добре, нека да бъде твоята воля! Ще изпълня твоите желания, но ти ще ми обещаеш, 

че няма да се отмяташ от думите си! – каза Създателят.

- Никога няма да променя мечтата си! – щастливо отговори човекът.

Тогава Създателят се обърна към ангелите и казал:

- Ангели на мечтите, от сега натам всичко което поиска този човек, нека да му бъде 

доставено!

- Създателю, това е невъзможно! След време ще съжалява и ще проклина душата си!

- Той сам го пожела и ние ще изпълним неговата мечта! – отговори тъжно

Създателят.

Ангелите се замислиха, но думите на Създателя за тях бяха закон. От този момент започнаха 

да изпълняват желанията на човека. За кратко време всичко, което искаше през целия си живот вече беше факт.

В началото той беше щастлив. Появи се неговата съпруга, родиха му се деца, но той не спираше да иска все повече и повече. Не можеше да спре своята ненаситност.

 Затрупа се човекът с всичко съществуващо. Къщи, коли, пари, власт, титли, дрехи, предмети и още хиляди други неща. Толкова много станаха, че в главата му настъпи голямо объркване. Трябваше да мисли за страшно много неща. Появиха се хиляди проблеми. Не можеше да диша спокойно, задушаваше се, не разбираше кога е ден и кога е нощ. Времето минаваше в тревоги.

Тогава в него се появи страхът. Така го завладя, че вече не виждаше смисъл от всичко което има. Всички тревоги и страх му докараха лоша болест. Разкая се и отново потърси помощ.

- Създателю, стига толкова! Все някога трябва да има край. Вече нищо не искам.  

Нагледах се на цялото изобилие и разбрах, че е опасно и застрашава животът ми. 

Сега разбирам че много от нещата изобщо не са ми били нужни.

- Човеко, спомни си твоето обещание. Ти обеща, че никога няма да се откажеш от

думите си!  

- Вземи всичко обратно и ми върни само здравето! – отговори човекът.

- Всяко желание има определена цена! Нима не го знаеше? Сега помисли добре,

кое искаш да остане и кое да си отиде. Давам ти последен шанс!  

- Вече казах – искам си само здравето, нима не ме разбираш? – отговори строго

човекът.

И тогава Създателят прибра всичко обрано. Човекът остана сам, без семейство, без деца, без работа и всичко друго, което получи наготово. И осъзна своята огромна грешка.

- Създателю, какво направи…? Защо ми отне семейството? Къде отидоха децата

ми? Защо постъпваш толкова лошо с мен? – ядосан той не спираше да задава въпроси и да обвинява Създателят.

- Направих всичко за теб и изпълних всяко твое желание! Сега дойде време, когато

ти сам трябва да се справиш. Как ще го направиш, решаваш само ти! – отговори мъдро Създателят.

Човекът едва сега осъзна, че наистина всичко в живота си има цена и всеки рано или късно я плаща. А цената на завистта е най-висока и отваря рана, която най-много боли. Тази болка остава за винаги и всеки я носи със себе си неотлъчно през времето в което е отредено да живее на този свят.

 автор: Нели Пенева

2017 г.

Приказка за старото магаре

         В един селски двор, стопаните отглеждаха красиви породисти коне. Един ден по време на паша, на полето намериха едно изоставено старо магаре. Съжалиха животното и го прибраха в обора при конете. Магарето не харесваше конете заради красотата и осанката им. Отдалече ги наблюдаваше завистливо. Мечтаеше да притежава тяхната грациозност и да получава възхищение от стопаните.

Конете се отнасяха с уважение към магарето, но то ги гледаше гневно и бягаше на далече от тях. Дълго време се криеше и правеше планове как да заприлича на кон, но нищо не се получаваше.

Един ден взе решение да избяга в гората и да се представи на всички горски животни като най-прекрасния кон. Дълго време вървеше по горската пътека и викаше с цяло гърло:

-          Излезте всички от хралупите си и погледнете най-красивия кон, какъвто

никога не сте виждали!

От далече го наблюдаваше един заек. Доближи се, огледа го и учудено каза:

-          Какъв кон…? Ти си едно старо магаре!

-          Как си позволяваш да ме обиждаш, аз съм истински кон! – сърдито отговори

магарето.

-          Познавам много коне и нито един не прилича на теб – отговори заекът.

-          Аз не съм обикновен кон. Моите родители са от най-добрите породи и са на

почит и уважение в цялото съседно село – гордо отговори магарето и продължи да върви по горската пътека.

Стигна до една голяма хралупа и реши да влезе вътре, но от там се показа вълкът. Той току-що се беше събудил от сън и умираше от глад. Погледна настървено магарето и каза:

-          Здравей магаре! Добре дошло в моята хралупа.

-          Как е възможно! Никой ли не разбира, че аз съм кон! – негодуваше магарето.

-          Това истина ли е? Отдавна искам да срещна истински кон – каза

въодушевено вълкът.

-          Защо искаш да срещнеш кон? – учуди се магарето.

-          Това е моята мечта!  Когато бях дете, моите родители ме хранеха с конско

месо и оттогава обожавам тази храна. Сега от дълго време не съм хапвал толкова вкусно месо. Мечтаех за този момент и ето мечтата ми се сбъдна.

Тогава вълкът скочи върху него. Магарето се изплаши и започна да вика за

помощ, но никой не го чуваше.

-          Моля те вълчо, не ме изяждай, аз съм едно старо магаре.

-          Как така не си кон…? Искаш да ме излъжеш, но аз няма да ти повярвам.

-          Недей така, моето месо не е толкова вкусно както конското, остави ме да си

отида – молеше се магарето.

-          Когато те изям, тогава ще усетя дали си истински кон – каза вълкът.

За него нямаше значение какво животно вижда. Беше щастлив, че храната сама е дошла в хралупата му и не можеше да изпусне този голям шанс да си хапне до насита прясно месо. Колкото и да се молеше магарето, вълкът не го слушаше. Той беше щастлив, че неговата мечта стоеше пред него.

      Не се правете на това което не сте, защото не знаете за какво мечтаят другите. А мечтите се сбъдват.

автор: Нели Пенева

юли 2017

Полет на душата

- Къде си?

- В безкрайното и необятно пространство на живота. 
Около мен преминават милиони нови светове и безброй изживени животи.

- Къде ги намери?

- Във висините на душата.

- Какво правиш там?

- Летя си..

- Вземи ме при теб.

- Твоят път е в друга посока.

- Възможно ли е за миг да те видя?

- Превърни мигът във вечност - усети ме!


автор: Нели Пенева
юни 2017

Изгубената любов

    Веднъж едно сърце се почувства изгубено. Отчаяно и съкрушено тръгна в безкрая за да търси своята любов. Отдалече го видя тъгата. Доближи се до него и каза:

-          Много хубаво страдаш. За мен е удоволствие да те наблюдавам!

-          Не искам да страдам! Пътя по който тръгнах се оказа грешен и изгубих

любовта. Сега трябва да я открия отново или ще си остана изгубено завинаги! - каза тъжно сърцето.

-          Потърси надеждата – каза тъгата – само тя може да ти помогне.

Тръгна сърцето да търси надеждата, обикаляше, разпитваше, но не виждаше никаква следа от нея. В това време мина покрай него радостта. Погледна сърцето, усмихна се и каза:

       -   Не тъгувай сърце, усмихни се и твоята любов сама ще те открие.

       -   Ще се усмихна когато открия любовта – отговори тъжно сърцето и продължи да върви по пътя.
Преминаваше през огромни изпитания, порой от сълзи се изливаха върху него, но сърцето не спираше да се бори и да търси своята любов.

Дълбоко в мъката си срещна вярата. Помоли я за помощ и вярата отговори:

-          Ех, сърце, толкова е просто. Повярвай в мен и ще намериш всичко за което

мечтаеш!

-          Аз вярвам в теб, но има още нещо друго и това е надеждата. Много е трудно да

бъде открита – отговори сърцето.

Нямаше повече какво да направи и с последни сили се отдаде на молитвата:

-          Мили Боже, за мен няма живот без любов. Моля те, дай ми знак. Посочи ми

правилният път!

Тогава сърцето видя една малка светеща точица, която обикаляше около него

излъчвайки красиви цветове.

-          Кой си ти? – попита любопитно сърцето.

-          Аз съм надеждата! През цялото време вървя до теб и очаквам твоето внимание.

Ти не ме забелязваш и за моя голяма изненада казваш, че ме търсиш!  – отговори надеждата.

 Сърцето остана без дъх и съвсем се обърка. Но усети, че това е добър знак, зарадва се, усмихна се и каза:

-          Толкова дълго те търсих, а ти си била с мен в най-трудния ми момент. Моля те,

помогни ми да открия любовта си!

Надеждата мъдро отговори:

-          Чуй ме сърце, любовта никога не те е напускала. Цялата любов която търсиш е в

теб! Тя никога не може да изчезне, защото ти я създаваш. Само тя може да ти донесе вечно щастие. Отвори се, открий изобилието около теб. Погледни вътре в себе си и осъзнай своята истинска същност. Всяка част от теб съдържа малко зрънце от чудесата на всички съществуващи чувства. И всяко начало започва от любовта.

     Сърцето разбра колко е важно да не се вкопчва във всяко едно чувство което

изпитва. Достатъчно е да намери смисъла, да има вярата, да се опира на надеждата и да продължи напред. Накрая на пътя се намира мъдростта. И всичко което се случва има своя истински смисъл към по-добър и по-мъдър живот.

автор: Нели Пенева 

април 2017 г.