Приказка за Земята

    Някога преди много, много време, когато се появи слънцето, на планетата земя настъпиха големи промени. За много кратко време черната земя се превърна в красив килим обагрен от всякакви нюанси на зелено. Пораснаха високи дървета и образуваха красиви корони. Появиха се цветята, разцъфтяха и уханието им се носеше от вятъра надалече. Нямаше и спомен от тъмната планета която плашеше с вида си.

Навсякъде във Вселената се разнесе новината – за красивата и нова земя. Всички искаха да отидат и да усетят енергията на тази нова планета.

Малцина бяха тези на които им се позволяваше да го направят. Трябваше да изпълнят определени условия, които не бяха никак лесни. Който успееше да се включи в това невероятно пътешествие, никога повече не се връщаше на неговата планета.

А животът на земята преминаваше много бързо. Постоянно се появяваха нови форми на живот, непознати до сега в цялата вселена.

През деня царуваше слънцето и всеки ден се радваше на всичко което докосваше с лъчите си. Огряваше и раздаваше своята енергия на всяко живо същество. Докосваше с лъчите си и най-малката прашинка и я превръщаше в прелестно създание.

А когато настъпваше нощта, се появяваше неговата сестра - луната. Тя беше различна и имаше прекрасна дарба – пееше! Песента и огласяше хоризонта и придаваше на земята много мъдрост, покой и топлина. Всяка вечер я очакваха с нетърпение и слушаха унесени от нейните мелодии.  
Луната превръщаше сънищата в приказни картини, показваше им други светове различни от земните.

Така минаваха дните на планета земя. А някъде там от високо, наблюдаваше Създателят. Радваше се и помагаше на земята да се справи с промените, които непрекъснато настъпваха. Много често държеше планетата в ръцете си и предаваше любовта си безрезервно.

Един ден, след като отново изпрати на земята много енергия и се забавлява със слънчевите лъчи, Създателят загрижено прецени, че за да продължи да съществува планетата е нужно да бъде пазена. За тази цел му хрумна една идея, доста различна от сегашните. След като я обмисли внимателно, реши да създаде на земята една съвършена форма на живот, която ще има мисия да пази планетата непокътната.  

Започна задълбочено да обмисля как да я направи. Работата беше много сложна и трудна за изпълнение, но за него нямаше невъзможни неща.

За да може новата форма на живот да живее на земята и да се свързва с всичко съществуващо и  бъдат едно цяло, той реши да вземе нещо от всичко земно. Затова му беше нужна помощта на всяко живо създание. Създателят предложи, всеки да даде най-доброто от себе си и идеята с радост беше приета.

Високите дървета, които се извисяваха величествено с част от стъблото си изградиха тялото.

Цветята предложиха красивите си цветове, за да притежава собствена красота.

Реката предложи посоката, за да има насока през живота си.

Вятъра предложи силата, за да се справи с предизвикателствата.

Малкото семенце предложи постоянството, за да се бори за живота си.

Слънцето и Луната наблюдаваха с нетърпение дългия процес, радваха се, че стават свидетели на това велико събитие и обмисляха какво биха подарили от себе си.

Всички земни и неземни създания продължаваха да дават най-доброто и нетърпеливо очакваха крайния резултат.

След дълга и неуморна работа накрая всичко беше готово. Само трябваше Създателят да измисли съвършеното название. Нарече го с гордост  – Човек!

Беше доволен от работата си и вярваше, че докато Човекът съществува на земята, няма да позволи тя да бъде унищожена.

И накрая, за да бъде свързан Човека завинаги с вечността, Създателят постави в него – душата, която ще му нашепва за божествената любов, няма да го изостави и винаги ще му напомня за неговия създател!

Май 2015
автор:  Нели Пенева